/Поглед.инфо/ За нас по-възрастните, изкушени от политика, 10 ноември от две десетилетия е ден за равносметка. И с всяка изминала година, като поставим един до друг мечтите и животът, сметките не излизат.

Тръгнахме по Новия път с убедеността, страстта и желанието да хванем живота здраво в ръцете си. Говорехме по митинги, радиа, телевизии, вестници и парламентарна трибуна, бранехме своето достойнство, опиянявахме се от свободата да бъдем себе си, да бъдем искрени и искащи, защитавахме идеи и ценности, а животът нагло си тръгна по някакъв свой път.  Бяхме убедени, че България е вече на младите и можещите, а те – младите и можещите, един по един, взеха да се изнизват.

Издигнахме високо над главите си програми и концепции, поехме уж по пътя към богатите страни в Европа, а се оказа, че животът е тръгнал към реалностите на Африка. И колкото по-силно викахме „Европо!”, животът толкова по-настойчиво ни отговаряше „Африка!”.

Развявахме енергично знамето на свободата във всички цветове – червено, синьо, зелено, жълто…, а животът ни показа среден пръст и ни окова във всякакви зависимости. Крещяхме „Ценности! Ценности!”, а животът ни гледаше пресмехулно и ни отговаряше „Пари! Пари!”.

Стоим си сега по кабинетите и май не смеем да питаме, защото се плашим от ироничните отговори на живота. Какво стана?

… И търсим с поглед младите, които с убеденост и страст да накарат живота да ги слуша.

10 ноември 2011 г.

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели