/Поглед.инфо/ Едва ли някой се съмнява, че германците са най-дисциплинирания народ в света и цени реда по начин, който трудно се постига при други народи. Лидерите на напредналите държави сигурно тайно от години завиждат на канцлера на Германия, защото решенията на управляващите обикновено се приемат от повечето германци за достатъчно мъдри и в полза на страната, че не се налага „укротяване на опърничавата“, както се е шегувал още Шекспир.

Но напоследък зачестяват въпроси от рода на „какво става с тази Германия?“ или „нима възкръсва фашизмът в Германия?“. Само защото гневът на германците най-после заля улиците на малките градчета и предизвика такава суматоха, че анализаторите в Берлин се чудят как да отразяват в медиите протестите на хиляди граждани, защото са приучени на коректност и убеденост, че властта не може да греши по начин, който да предизвиква масово недоволство. Политиката на „отворените врати“ на канцлера Меркел обаче не само срина собствения й рейтинг, не само нейната голяма коалиция в управлението /ХДС и ХСС/ се срина до 28% доверие сред избирателите /данни от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“/, но и даде основание на германци да скандират „оставка“ и „докога ще търпим тези хора“.

Зачестилите убийства на германски граждани от пристигналите от Близкия изток и Африка след онова прословуто „добре дошли“ и „ще се справим“ на Меркел създаде чувство за непоносимост и възмущение, което няма съмнение, че ще обърне колата на „голямата коалиция“. Казват, че „Алтернатива за Германия“ вече е втора политическа сила в Берлин, а това има пряка връзка с провала на „бежанската политика“ на управляващите. И на ГСДП, което неминуемо ще насочи избирателите към други ляво ориентирани или нововъзникнали партии. Неприятно е да се изреждат сексуални насилия и убийства като това на германски гражданин от кубински произход в Кемниц, на лекаря в Офенбург, на Сузана във Висбаден или онези във Фрайбург, Кьотен или Щьонберг, но вече на всички в Германия им е ясно, че се прикриват и броя на убитите, и имената на търсещите убежище, които са извършители на престъпленията. Всички са от онези 1-2 млн, които Германия реши да приюти с надежда да задоволи нуждата от работна сила, а може би и да влее доза енергия за изход от застаряването и демографския срив на нацията.

Полиция и политици прикриват фактите и твърдят, че, например, проблемът в Кемниц не е самото убийство или ранени немски граждани и от руски произход, а тълпата, която преследва чужденците. Както и онези хиляди протестиращи, които са обявени за нацисти, популисти, екстремисти или фашизирани елементи с нецивилизовано поведение.

Изведнъж се прозря, че Саксония /бивша ГДР/ е „блато“, а твърдения, че „онези от Изтока са различни, духовно и морално изостанали, сърдити по принцип“ заливат не само жълтата преса в Германия. Да, Кемниц е в Саксония и се е казвал Карлмарксщат. Да, работещите в бивша ГДР все още получават по-ниски заплати от колегите си в Западна Германия. Да, живелите при друга система, каквато беше социалистическата, имат различен поглед и устои, но наистина виждат света такъв, какъвто е, а не този, който им внушават. Хората от Изтока са достатъчно учили и могат да преценяват трезво каква е причината за проблемите и нямат навика да си затварят очите за „гафове“ на политици или институции. Защото ако за бежанската политика вече се казва, че е „най-големият гаф на нашето време в геополитиката“, това източният човек си го знае от самото начало, т.е. още от времето на налагането на т.н. мултикултурализъм. Да се казва, че „те се нуждаят от превъзпитание и диалогът ще свърши работа“ е най-малкото толкова глупаво, че даже не е истина. В Саксония вече се питат дали тези в Берлин стъпват по земята и сигурно ще са сред първите, които ще се отзоват на призива за „всенародна демонстрация“ против миграционната политика, която се предвижда за 3 октомври. Тези от Изтока, главно руснаци, живеят в квартал „Марцаан“ в Берлин и там е чисто, без страх от насилия, за разлика от „Ноекьолн“, където живеят турци и араби и където мръсотията, ориенталските миризми и престъпността заливат всичко пред очите.

Разделена Германия няма да устои на напреженията, ако не се преодолее самомнението, че западняците превъзхождат гражданите на Изтока, които трябвало да приемат западните ценности ей-така, без размисъл. Точно това е трудното. Защото Изтокът отдавна е наясно, че политиците /като големите държави/ се интересуват само от власт и пари, следват само собствени интереси, че неравенството не е по природа, а се налага, че „няма братя, а само интереси“ или че справедливостта не е приоритет на управляващите. Те не приемат мигрантите да се настаняват в страните им не защото са човеконенавистни, а защото няма как да се адаптират към културата, традициите , правилата и ценностите, просто защото имат своя си ценностна система и тя е толкова далече от европейската, че нямат път една към друга. Изключенията само доказват правилото, казват на Изток. Гетата по цяла Европа го доказват. Цели селища във Франция, например, са с жители само мюсюлмани и там „крак на бял човек не стъпва“, твърдят в някои медии. Религията е другият вектор, който разделя и владее духовете на Изток, и на Запад, но при мигрантите е от първостепенно значение. Когато ситуацията е като между вода и огън, тогава как да се приемат без гняв „квоти“, ценности, закон за миграцията, който предлага канцлерът Меркел. Затова на Изток харесват Орбан и се чудят на онези от Брюксел, които нямат очи за реалността. Меркел казва, че „ще продължим да зависим от чуждестранните професионалисти“ и че „компаниите не трябва да напускат страната, заради това, че не могат да намерят персонал“, но дошлите от арабския свят заради социалните придобивки дали имат намерение да работят съгласно германските изисквания или ще продължат да предпочитат да вадят ножове? Били само млади мъже със специфичните си разбирания за жени, култура, придобивки и т.н. Отделно са страховете в Саксония например, защото има вероятност да се засили конкуренцията на пазара на труда и предлагащите по-евтин труд ще имат предимство. На практика в Кемниц гражданите се чувстват чужденци в собствената си страна, защото не срещат разбиране. Повечето мигранти означава и повече проблеми, особено за Меркел. Източна Европа изчерпа капацитета си от млади хора, които попълниха нуждите от работна ръка за Западна Европа. Омагьосан кръг, в който не само Берлин се върти. Въпросът е дали Източна Европа наистина се умори да я считат за „втора ръка“ и е в състояние и тя да отстоява собствени интереси? Разбира нещата, защо не? Пък нека я наричат популистка, екстремистка, нецивилизована и т.н. Традициите на Изтока са от сой, както се казва. Религията е християнска и това е здрав клон на източното дърво. Затова се посяга и на него. А за мигрантите просто „пресолиха супата“. Ние в такива случаи казваме „ще се духа супата“. Няма да се размине. Въпросът е дали може да се намери взаимноприемливо решение. Струва си дебата.