/Поглед.инфо/ Независимо, че Турция е потънала в предизборна кампания за местните избори в неделя, които са повече от ключови за разитието на страната в бъдеще, темата за терористичния акт в Подмосковието е на първите страници в турската преса. Всяка дума от Москва по въпроса или изказвания на западни говорители и висши служители незабавно се коментира по турските медии..Включително и такива информации, които трудно могат да се приемат за достоверни. Като например изявления на ИДИЛ в телеграм , която заплашила Путин и „неговите сънародници” с „кърваво отмъщение” заради „бруталните изтезания” на заподозрените.Щяло да стане много скоро. Да внимават в Москва, защото „не си мислете, че ние нямаме възможност да ви отмъстим за нашите пленени братя”.Някак много съвпада с изказвания на Запад, че ИД / ИДИЛ/ е сътворила кървавата трагедия в Подмосковието и че „това няма да е единствения терористичен акт в Русия.” В същото време Ройтерс съобщава, че семействата на задържаните като преки извършители на злодеянието таджики са били доведени в столицата Душанбе и лично президентът на \Таджикистан Имамали Рахман наблюдавал разследването. В Анкара казват, че в Таджикистан са арестувани още 20 радикализирани граждани на страната, които се разпитват като съпричастни към терористичния акт в Русия. От дни руски официални лица в рамките на разследването са в Душанбе и разпитват семействата на четиримата извършители на нападението.

Думите на Путин, че „знаем кой е извършил терористичната атака на концерта в зала „Крокус” и в центъра на вниманието ни са подбудителите” са предадени на минутата на турската общественост. Както и думите му, че „САЩ се опитват да убедят обществеността, че Киев няма следа в нападението”. Подчертава се, че „радикални ислямисти искат да нанесат удар по Русия”, но условността на твърдението личи. Дословно се цитира Путин с „тези, които планираха терористичната атака се надяваха да посеят семената на паниката и раздора в обществото, но бяха посрещнати с решимостта на единство и съпротива”. Ударът обаче е жесток и е насочен пряко срещу Путин и неговия имидж. Въпросът е в чия полза е бил този терористичен акт и дали е звено от поредицата опити на борещите се срещу Русия от страна на режима в Киев от 2014 година насам. Въпросите, както винаги, са повече от отговорите. Кръгът на задържани, разследвани и връзките им извън Русия постепенно са разраства и пъзелът бавно се запълва. Защо са бягали към Украйна? Защо са оставили финансови следи с прехвърлянето на суми? Защо поддръжниците на Киев не искат да са съучастници в тероризма и сочат с пръст хорасанският клон на ИД от Афганистан? Според Захарова, говорител на руското МВнР, „Белият дом се опитва да прикрие своите и на Украйна действия с ИД”. По-ясно няма как да се каже. Патрушев е лаконичен в отговор на журналистически въпрос „Украйна или ИД го направи” с „Разбира се че Украйна”. Турските наблюдатели цитират, не коментират. И така, казват, кой стои зад нападението в Подмосковието? И описват надълго и нашироко връзките между Украйна и ИД/ ДАЕШ.

Статии в турската преса започват с „Украйна прегръща ИД” и се започва с чеченски полеви командир на радикални ислямисти, който се е сражавал с Ал Кайда в Сирия, а сега и украински гражданин и ръководи чеченско подразделение на Международния легион. Подържа връзки с чеченски сепаратисти на Запад и с Шишани, който е получил украинско гражданство „със скоростта на реактивен двигател”. Но този Шишани, пишат турски наблюдатели, е бил лидер на джихадистка организация в Сирия и е пристигнал в Турция след като е бил ранен през 2009г. Лекуван и после оглавява през 2011г група терористи от т.н. „Кавказко емирство”.Борил се срещу Асад в Сирия и срещу руското военно присътвие в страната. От 2022г Шишани е в Украйна, но пътува до Сирия, за да набира бойци за битки срещу руските войски. В момента той командва под ръководството на украинското държавно разузнаване батальон със специално предназначение на непризнатото министерство на отбраната на Ичкерия в рамките на Международния легион. Той противодейства на руските сили и е в пряка връзка с лидера на сепаратистите в Ичкерия Закаев. Закаев е бежанец във Великобритания от 2003г, но посещава често Украйна. От негово име Зеленски връчва медал „Чест на нацията” на Ичкерия на Буданов, началник на ГРУ на Украйна. Даже английският вестник The Sunпубликува снимки с бойци от регионалната отбрана на Украйна, които са с униформите с логото на ИД. Пишат, че екстремистите от Идлиб, Сирия, преминават през Турция в Украйна, но преди това са били обучавани от САЩ в американската военна база Ал-Танф, Сирия и чак след това са изпращани в Украйна.

Това е само един от примерите на радикализирани ислямисти, които се намират в Украйна и участват в боевете срещу руските сили. Но един от извършителите на терористичния акт в Подмосковието е бил в Истанбул през февруари и е пускал снимки в инстаграм на 23 февруари. Те са от джамията „Фатих” и Аксарай, Истанбул. Задържан е в Москва и е посочил, че работил във фабрика за паркет в Подолск, адресната му регистрация е от Красногорск.

Подробното описание на задържаните в Москва, връзките им с Украйна, но и престоят им в Турция разширява обхвата на разследването. От Русия има официални запитвания към спецслужбите в Турция за терористите, но ситуацията е още по-сложна. Защото става въпрос за етническия мир в Русия, за легалните и нелегални мигранти от бившите страни от СССР в Средна Азия и създаването на негативни настроения към тях от страна на етническите руснаци след терористичната атака. От Анкара стремежът е да се стои на ръка разстояние и без преки обвинения, защото са известни връзките на Турция с някои радикализирани ислямистки организации в Сирия и Ирак. Което не попречи на Ердоган да е един от първите, които изказаха съболезнования на Москва за трагедията. Силен сигнал за Анкара в това отношение бе и поведението на страните от Персийския залив, които издигнаха руското знаме в столиците си в знак на съпричастност,а небостъргачите им бяха оцветени с руския флаг. Все пак медиите в Турция задават и въпроси защо тази ИД, която се води антиамериканска, прави атентати само в Турция и Русия, но никога в САЩ. Истината ще излезе наяве, но ще трябва повече време. Така, както едва сега на Запад изтекоха информации,че Байдън и Шолц са разговаряли за размяната на Навални с руснак, осъден в Берлин заради убийство на чеченски сепаратистки лидер. Разговорите в това отношение са водени от Хилари Клинтън и следващото запитване естествено е защо тогава руснаците ще се напрягат да убиват Навални и то по време на президентски избори? Изводите са красноречиви. На този етап за Русия времето не е спряло и втвърденият й тон към Запада, да не говорим за Украйна, ще промени несъмнено обстановката, както на фронта, така и сред руските граждани. Никой вече не споменава думата мир. Туск, полският премиер, говори за „започна ера на войни”. Ердоган заминава на 9 май за Вашингтон за разговори с Байдън и това също е сигнал за стопляне на отношения между двете страни. От 2019г Анкара настоява за ново посещение на Ердоган в САЩ. А дали основна тема ще са събитията около Газа е друг въпрос. Защото в Турция упреците за политиката по отношение на Израел и палестинското население се множат. Анкара продължава търговско-военните си контакти с Тел Авив, а настояванията за по-пряко участие и посредническа роля в преговорния процес за Газа не са се увенчали с успих.

Защо му е на Ердоган това посещение в такъв момент в Белия дом? Продължание на т.н. балансираща политика? Хем укрепване на връзки с Москва и Техеран, тем топли отношения с Вашингтон? Да, но времената са променливи, а и предстоят резултатите от местните избори. Или Ердоган ще укрепи властта си, ако партията му спечели местния вот в големите турски градове, или опозиционните кандидати за кметове като Имамоолу в Истанбул и Яваш в Анкара, ако останат още един мандат кметове в тези градове, ще го атакуват като кандидати срещу него за президентските избори. Това е причината на Запад внимателно да следят събитията в Турция и да отделят повече място за информации и анализи от тази страна. Особено, когато има реакции като тези по отношение на терористичния акт в Подмосковието. Както се казва, следва продължение.