/Поглед.инфо/
Вие, единствени мои по кръв, по съдба, по език...
Как да ви дойда на помощ със своя тъй немощен вик...
Как да ви дам чаша вяра... Шепа смелост... Коматче кураж...
Аз – един малък поет... Един жалък съименник ваш.
Мощна песен...И знаме развято... Срещу пушки с открити гърди
И ура! И отстъпва врагът... И било ли е... С нас ли? Преди!
А пък ние сме същите... Същите... Българи! Славен народ!
Но мълчим... Но очакваме.... Нещо... Един илюзорен джакпот.
Бедни просяци... Пускат в паничката...Пеем весели песни на глас.
Идва Оня... Прибира ни парсата... И на дъното – нещо за нас.
Уж протести... О кей... Еднодневки... Да си викат на оня площад.
Парламенти... Моменти... И менти...Той се хили във своя палат.
А до него палат до палата... И във тях мръсник до мръсник.
Ах , къде си ти песничка стара: „Кон до коня и щик до щик.“
Вие, единствени мои, по кръв, по език, по съдба...
Знам, че изглежда безсмислена всякаква вече борба.
Но все пак... Но един ден... Когато...Той ще бъде отдавна без мен...
Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки.... Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя.