/Поглед.инфо/ Затварянето на българо-турската граница за нерегламентирано преминаване не е управленска прищявка, пропагандно мероприятие, още по-малко някакво банално патриотарско хрумване, че и да не стане, няма кой знае какво значение. Осигуряването на неприкосновеността на българската земя е конституционно задължение на българското правителство, първостепенна и неотменна държавна повеля, условие за съществуването на българската държава, за нейното достойнство и престиж – това не са високопарни фрази, а изстрадани истини. Днес опазването на границата е и първостепенен, неотложен, най-актуален проблем на националната ни сигурност, условие за здравината, хомогенността, дори за съществуването и бъдещото на българската държава.

Защо това е така?

България е в тежка, прерастваща катастрофа демографска криза. Но тази криза не е просто криза на българското общество – оценка, невярна и прикриваща истината. В България от всички етноси, в демографска криза са единствено българите, българската национално организирана общност. А ние, българите, българската нация сме общността която е изградила българското общество и българската държава, която е приобщила, приласкала и приела наравно със себе си за общ живот и благоденствие български турци, роми/цигани и още десетки други по-малобройни народи, живеещи с нас, на нашата земя. Единствено българите в днешна България застрашително намаляват, а с това отслабва и българската държава, организиращите способности на българското общество, позитивното излъчване на националната култура – даваща европейските ни черти, правещи ни част от Европа, от европейската цивилизация, от ЕС. При динамично нарастване на българските малцинствени общности, особено на ромското население, което все по-трудно се интегрира, на общностите, свързани с исляма и особено ромите мюсюлмани, сред които целенасочено отвън се утвърждават не просто социално демодирани, а ислямски фундаменталистки, в дълбока си същност антиевропейски модели на обществено организиране и социален живот - при тези условия, съхранението и утвърждаването на европейския облик на българското общество и държава, на неговата хомогенност и на българската национална култура като тяхна европейска характеристика, овладяването ѝ от българските ислямизирани общности става първостепенна държавна и обществена задача. И не случайно срещу този „национален“ облик на българската държава се сипе огън и жупел, както от ислямския свят, така и от „приятелски“ неолиберални позиции не само на „соросоидните“ неправителствени организации, но и от подвластни на неолибералния глобализъм държави. Нима нашите държавници не разбират, че мощни фактори от „Юг“ работят целенасочено българската земя да стане отново доминирана от исляма и че те методично обработват (с безотговорното наше примирение) българското ислямизирано население към това. Че и на „Запад“ има сили, уж наши цивилизационни събратя и съидейници, с които сме заедно в ЕС и НАТО, но които са готови да жертват България, да я превърнат в „санитарна зона“ на Европа, база където да се спират и заселват нахлуващите от юг нашественици, да не достигат до техните богати и уредни страни. Да не би за „черните очи“ на г-н Борисов или за „юнашката му снага“ да отпуснаха на България цели 160 млн. евро, не за охрана на границата, а за лагери за „бежанци“. Трябва ясно да се разбере, дори да я нямаше кризата в Ирак и Сирия, България е подложена на мощна, цивилизационно натоварена демографска преса от юг. Към 2025 година се очаква само арабите да надхвърлят 500 млн. – повече от цялото население на Европа – всички мюсюлмани търсят „жизнено пространство“. Към това трябва да добавим и все по-агресивно разгръщащата се неоосманска иредентистка политика на Турция, която със „стратегическа дълбочинност“ активизира влиянието си към „бившите османски територии“, както напоследък в Турция започнаха да наричат Балканите и преди всичко България. Този факти и още редица други непосочени тук, са достатъчни да се осъзнае грозната заплаха на нашата южна граница.

„Бежанската вълна“ от 2013 г. сложи началото на новия етап в миграционната ислямска инвазия. Негов катализатор стана гражданската война и интервенция в Сирия и създаването на ИД като връх в фундаменталистките изблици на всеобщата криза в ислямско-арабския свят. За това най-много допринесе политиката на САЩ за създаване на „контролиран“ (а в същност изпуснат от контрол) хаос в съседния арабския свят, който да дестабилизира и Европа. Логично главен обект на тази мощна миграционна инвазия стана обезлюдяваща се Европа, а България е на най-предната линия сред застрашените от натиска ѝ страни. При това, трябва ясно да се разбере, новозаселилите Европа мигранти не идват да приемат и се обогатят от нейните културни модели и цивилизационни постижения, а възползвайки се от тях да ѝ наложат своите порядки. И ако за големите европейски народи тази заплаха е преодолима, за малка България с най-бързо намаляващо и застаряващо българско население и най-висок процент собствени ислямизирани и бързо нарастващи малцинствени общности, без ясна подкрепа от европейските ни събратя и риска да бъдем жертвани, опасността от мигрантско нашествие приема съдбоносни измерения.

Само този факт на нарастваща все по-мощна инвазия на ислямизирано население задължаваше българското правителство да предприеме неотложни, с цената на всичко, дори жертвайки други важни цели, мерки, за да защити българската територия от демографския натиск, да осигури недопускането в страната на мигранти от „юг“.

Сред многото други причини за непробиваемото затваряне на българо-турската граница ще посоча още само две: влизането на България в шенгенското пространство и недопускането на Турция да стане част от ЕС. За гарантиране европейското бъдеще на България влизането в шенгенското пространство е неотменна предпоставка. Бих казал дори, че само така ще се реши дилемата дали България ще се утвърждава като модерна европейска държава или ще бъде жертвана като курбан на ислямския европейски съсед! Това ясно заяви и президентът Радев с декларацията си, че България ще може да предпазва Европа от мигрантска инвазия само ако стане част от шенгенското пространство.

Що се отнася до желанието на Турция да стане член на ЕС, то не ѝ е нужно за да може да овладее европейските норми на обществен живот, а да бъдат премахнати границите с България и Гърция за да засели безпрепятствено на обезлюдените ни земи анадолско и друго ислямизирано население (както направи в Северен Кипър след 1974 г.) и по този начин да промени етнорелигиозния състав на населението, европейския ни цивилизационен облик. Тази опасност с най-голяма сила се отнася до България. Няма друга страна в Европа по-заинтересована от България, границата ни с Турция, която е най-важната сухопътна граница между европейския и ислямския свят, между западната европейско-християнска и „ислямската цивилизационни зони, да бъде така здраво и непробиваемо осигурена, срещу нерегламентиран достъп.

Осъзнаха ли това нашите държавници, какво направиха за защита на границата ни с Турция?

Още в края на 2013 г. Консултативния съвет по национална сигурност при президента (тогава г-н Плевнелиев) единодушно от всички национални политически партии (рядко случващо се в нашия политически живот пълно съгласие) прие становището, че миграционната вълна от Турция е заплаха за националната сигурност и задължи тогавашното правителство на г-н Орешарски да предприеме екстрени мерки за затваряне на границата за нерегламентиран достъп. И само за 5 месеца през 2014 г. то изгради близо 30 километрова телена преграда върху най-уязвимия участък край граничната бразда. Там преминаването на границата (намалено 7 пъти) бе практически овладяно. Но служебното правителство на г-н Близнашки, заменило бламираното от ДПС правителство на Орешарски, от м. юли 2014 г. спря строителството ѝ. (Не било необходимо изграждането ѝ, заяви вътрешния министър Й. Бакалов, защото правителството започвало преговори с Турция тя да приема обратно влезлите нелегално в България). И независимо, че никакви договорености не бяха сключени, до края на годината не бе построен нито метър повече преграда. През м. януари 2015 г. под влияние на обществения натиск второто правителство на г-н Борисов с МВР министър г-н Вучков обеща да поднови строителството на телената ограда. Бяха предприети практически мерки, но министърът подаде оставка и работата отново замря. Наместо конкретна работа започнаха „дебати“ – направеното от Орешарски неструвало, оградата трябва да бъде по-висока, по-вкопана, по-здрава – добре, но само до тук!. Наместо преграждането на 100 км най-уязвими места от 257 километровата ни граница с Турция, както беше първоначалния замисъл, бе решено да се преградят само 80, заговори се и за 60 км. И умувания: кой да строи, как да строи, откъде да се вземат парите. Оказа се, че „българските граничари са малко, колите им недостатъчно и повечето от наличните са повредени, липсват битови условия и необходими крайграничните охранителни технически съоръжения. На това отгоре беше спрян и токът за тях, тъй като държавата бе задлъжняла с неплатени над милион лева за използваната до тогава ел. енергия. Обадиха се и явно бяха чути и обидените съседи. Валията на Одрин шумно изказа недоволството си, как може да се правят прегради между добри комшии. Чу се, че строителството се възлага на тримата областни управители в Хасково, Ямбол и Бургас, но кой-какво е направил до края на годината така и не се разбра.

През миналата 2016 г. вече започва по-активна реалната работа по изграждане на „временното възпрепятстващо съоръжение“. Предвидено бе, най-после, то да бъде изградено по цялата гранична полоса, като се използва два вида конструкция, съобразно терена и по протежението му да се прокара временен „полеви път“, Строи се едновременно в граничните зони на трите области. Най-напред приключва строителството в Ямболска област, с най-кратка външна граница. До м. май 2016 г. е защитена цялата полоса – малко над 35 км. Към 2 февруари 2017 г. са в Хасковска област са построени още 33 км. към вече построените от Орешарски, като остават за преграждане още 10, за които имало необходимите материали. Най-трудна е работата по границата на Бургаска област – в гористата и с пресечени терени Странджа планина. Тук се предвижда до м. май да бъдат построени 56 км от общо 132.600км. гранична преграда. По отчет на бургаския областен управител от 7 февруари т.г. от планираните 127 км са завършени 67 км. Работата е прекратена през зимата, поради тежките метеорологични условия. Така тук 71.5 км. са все още незавършени…

Работи се бавно, но пък по-скъпо; докато правителството на Орешарски плати за 28 км 9.6 млн. лв., управителите на Б. Борисов харчат над 1 милион за километър „съоръжение“ – 4 пъти повече, като над това отгоре, по предложение на народния представител Симеонов, парламентът разреши изпълнителите на оградата да се наемат без конкурс. С други думи за две години и половина въпреки всички възможни облекчения, правителството на г-н Борисов не успя да затвори границата, но за сметка на това похарчи над 200 млн. лева за преграждането ѝ. Специалисти изчислиха, че за два пъти по-малко средства Турция само за година време е изградила 330 км. бетонна преграда край границата си с Ирак и Сирия, висока 4 м. и още 191 км. от бодлива тел с асфалтиран път край нея, като на отделни участъци бетонното препятствие е двуредово...

Резултатите от безотговорността и неразбирането от г-н Борисов и управленския му екип на важността границата ни с Турция да бъде бързо и безкомпромисно затворена са крайно обезпокоителни:

По данни на МВР, за последните две години и половина под управлението на г-н Б. Борисов, в България са заловени общо над 50 000 нелегално влезли чужденци (31 747 през 2015 г. и 18 800 – 2016 г.). Никой не знае колко са незаловените – сочи се, че 20 000-25 000 души са нелегално „трафикирани“ (още една нова дума в бълг.език) към Зап. Европа. Колко интензивно протича прекарването на нелегално влезли мигранти през България косвено показва, че до края на октомври м.г са заловени 259 трафиканти. Живеещите в селата по границата ни със Сърбия разправят, че край тях ежедневно и безпрепятствено минават групи чужденци.

За две години в България са влезли нелегално 70-75 000 души! Въпреки обещания и закани, обяснения и оптимистични отчети, границата ни с Турция вече трета година е пробит бент, през който може да влезе всякаква мътилка от разбунения и обхванат в дълбока криза и напиращ навън ислямски/арабски свят (само през юли 2016 г. са заловени навлезли 2300 д. или средно над 74 души на ден, от които 1700 афганистанци). За първите два месеца на 2017 г. (по-малко от 60 студени дни – със снегове и виелици), в страната са задържани нови 388 незаконно влезли „бежанци“, преди няколко дни в центъра на София пак бяха заловени 30-тина нелегално пребваващи. А отново идва пролет, затопля се, горите ще се раззеленят и явно нашествието през границата ни тепърва ще нараства. За това предупреди и служебния ни премиер проф. Герджиков. Сега временното правителство прави всичко възможно да поправи бедите – инспектира границата и взема бързи мерки за довършване на оградата, поръчва необходимите коли и оборудване които обаче ще дойдат чак след месеци, за битовото устройване на охраняващите полицаи. Но колко време е изпуснато! И най-важното, вече десетки хиляди са влезли, загубихме престиж, не успяхме да покажем, че България е здрава солидна държава, с недостъпна граница, да откажем нарушителите от идеята да търсят път към Европа през нашата земя!

Позицията, че видите ли, мигрантите влизат, но те не остават у нас – заминават на запад, следователно няма нищо страшно – (твърдение каквото отново направи г-н Борисов, предизборно в Пловдив), е израз на недопустимо политическо късогледство и на държавническа безотговорност. Към нея най-вероятно ще трябва да добавим и участието на български управленски структури в изграждане на нелегални канали за приемане на пришълци от Турция и прекарването им до границите със Сърбия и Румъния.

Първо. Тази „сметка без кръчмар“ ще я плащаме пак ние. Не изпълнихме първото условие, ако искаме да станем част от „Шенген“, да не допускаме неконтролирано преминаване на външната ни европейска граница, да докажем, че можем да защитаваме ЕС от нерегламентирано навлизане на неевропейско население. Б. Борисов и с-ие, не разбраха че Европа не настоява толкова на това защото не държи България да влезе в шенгенската зона, предпочита тя да е отвън като буфер пред западното „ядро“ на ЕС. Че единствено ние, българите, българската държава сме тези, които с упорито последователно и безкомпромисно отстоявано поведение и политика можем да принудим западните ни съевропейци да ни признаят като безусловно равностойни на тях, достойни граждани на Съюза. Сега сме тежко уязвими!

Второ. Западноевропейските страни ще започват да връщат в България влезлите през нашата граница и достигнали до тях мигранти, защото Б. Борисов не посмя ясно и категорично да поиска и да наложи отмяната на Дъблинското споразумение, налагащо влезлите в Европа мигранти да остават в първата след границата европейска страна. Несправедливо е, но решението е още в сила! Б. Борисов кротичко се примири с тази убийствена за България позиция: щом като искаш да те приемат в Шенген, да ти отпускат субсидии, ще трябва да слушкаш тези, от които зависиш. И още от първите си години във властта, той добре усвои това раболепно поведение – не случайно правителството му подготви и подписа прословутото постановление 208, задължаващо българските общини да регистрират в селищата си мигранти и да се грижат за тях, при условия много по-добри от мизерните, в каквито живеят над половината от българските граждани. Затова получи и €160 млн. специални субсидии. Вече са предявени искания за 10 377 лица, влезли в България и от нея заминали на запад, да си ги приемем обратно – (от Германия за връщане са посочени 3 551 лица, от Австрия 2099, от Унгария 1808, от Франция 1096, Великобритания – 366... За останалите 1158 лица, засега от нас се искат само справки). Вижда се ясно, че докато нашето си играе на жмичка, другите европейски правителства водят на отчет всяко лице влязло в страната им, интересуват се откъде е дошло, през къде е минало, какво е, какво ще стане с него и т.н. – пълна информация.

Трето. Изграждането на защитна стена ни прави по-независими от все по-ислямизираща се, отиваща към едноличен режим на Ердоган и с по-агресивна политика към Европа, Турция. В името на криворазбраното съседство българските правителства, и особено тези на ГЕРБ и президента Плевнелиев, направиха вече много недопустими отстъпки на южната ни съседка. У нас има вече 3 турски етнически партии и още няколко сред ромите, в Главното мюфтийство работят хора на турски щат, три средни училища у нас се финансират изцяло от Турция и в тях са въведени фундаменталстки порядки, турски емисари свободно се движат в „смесените“ райони, твърди се че турското разузнаване изплита у нас гъста мрежа от свои агенти, турския посланик в София открито се меси в политическия ни живот. Наивно е да не се отчита, че бежанската вълна през България не се контролира и направлява от структури в Турция или от такива с нейно участие. Българската общественост не бе и сега е в невидение откъде идват и какви са преобладаващия брой мигранти от Афганистан и други далечни страни, няколкото стотин деца без родители, многобройните групи млади мъже, залавяни по цялата територия на страната.

Четвърто. Кризата с безконтролното нахлуване у нас на десетки хиляди „бежанци“/нашественици, политиката на правителството част от тях да бъдат настанени и регистрирани в българските общини, срещна неочаквано остра, повсеместна съпротива на българския народ. Нито една община в страната не се съгласи да приема мигранти. Българското правителство, а и управляващите в ЕС, подвластни все още на неолиберализма и мултикултурализма, не разбират тази единствено спасителна за България позиция на българската национална общност. След острите кризи с мигранти в Елин Пелин и Белене, започнаха да ни обвиняват във липса на съпричстност, човеколюбие и дори в нагласи към фашизоидно поведение (Вайсенберг, Дойче веле). Всъщност, оказва се, че с настаняването на „бежанци“ у нас се цели превръщането на България в мултиетнична държава. Това вече открито ни го заяви американския посланик в София.

Но българският народ вижда опасността от такава политика и, явно, този път няма да отстъпи. Хората разбират, че се застрашават най-дълбоките устои на българското общество, фундамента на българската държава, нейния конституционно защитен еднонационален облик, водещите позиции в нея на българската нация и на даващата облика ѝ българска национална култура. Това трябва да разберат и в ЕС!

Можеше ли да се избегне тази нова застрашаваща ни беда? Кой е виновен, че границата ни с Турция вече две години и половина е пробит бент за вълните на ислямския фундаметалистки натиск? Виновниците трябва да се назоват точно и ясно. Най-напред това е ръководителят на Гранична полиция, който отговаря границата ни да бъде защитена за нерегламентиран достъп. Вината му е, че той се примири с невъзможността да изпълнява служебните си задължения, не посочи пречките за това. Виновен е главния секретар на МВР – висшия полицай на страната. Той не предприе необходимите мерки Гранична полиция да защити границата ни, примири се с крайно неблагоприятното статукво. За непробиваемостта на границата ни политически отговаря министърът на вътрешните работи – в последните години това е вицепремиерката Румяна Бъчварова. Тя носи основна вина за неизграждането на предпазната ограда, за залялата ни мигрантска вълна. Тя не разбра огромната роля на тази граница за гарантиране на европейското бъдеще на България. Самото название на преградата „временно възпрепятстващо съоръжение“, ясно говори за пълното безхаберие и безотговорност на тази дама, поставена също безотговорно от Б. Борисов на такава възлова позиция в управлението на страната. Главната вина, обаче е на самия Б. Борисов – министър-председателят, излъчен от ГЕРБ. Той лично избираше екипите си, той определяше политиката, той се примиряваше с грешките и безотговорността на подчинените си, той е който поради политическо късогледство, липса на каквато и да било стратегия за мястото и бъдещето на страната в ЕС, подвластен на чужди въздействия, допусна, наред с другите, и все по-задълбочаващата се и крайно опасна „бежанска“ криза, заплашваща устоите на държавата, поставила отново в стрес българското общество, в сложно крайно неблагоприятно положение точно когато ни предстои да поемем председателството на ЕС! Тези хора трябва да поемат винта си и не само политически, но и юридически, съобразно повелите на конституцията и законите на страната. Крайно време и и г-н главния прокурор да осъзнае това и изпълни своя дълг пред българската държава.

Това искане не е прищявка, израз на омраза, нито зов за отмъщение. Съдът над виновниците е средството за пресичане на държавния разпад, за утвърждаване у нашите държавници на отговорност за съдбата на родината, за което най-тържествено полагат клетва, когато встъпват в длъжност. За възобновяване на отговорността у нашите граждани, политици и държавници, на готовността за дълга, който трябва да поемем за преодоляване и на тази нова опасност.