/Поглед.инфо/ Организаторите на „барабанния бой” срещу учения и народен представител търсят нова кулминация на русофобията, но те неведнъж са преглъщали като покорна рая унижения, нанасяни върху България от Анкара, Вашингтон или Брюксел
Отдавна националният ни елит не е реагирал с такова гражданско възмущение и така единно във връзка с реплика на един български интелектуалец – юрист и политолог, ерудиран международник. И това би бил похвално, ако засегнатите от думите на проф. Иво Христов не бяха на субекти, врели и кипели в българската политика и обществен живот.
Да уточним какво по-конкретно казва проф. Иво Христов?
Според него, хората, които заклеймяват заявлението на Мария Захарова – говорител на руското външно министерство, във връзка с ролята на Червената армия в спасяването на българските евреи, са „дебили”. И като израз на огорчението си, че нашият народ е прекалено търпелив, компромисен и готов на всичко заради оцеляването си, той злъчно вметва, че 80% от българския народ са „дебили”. Действително, като народен представител с тази квалификация той нарушава регламентирани правила на социално поведение. Заради това се извини на хората, които са се почувствали засегнати.
В случая ме учудва не оспорването на мнението на проф. Христов, а добре организираната истерия около изявлението на Захарова и коментара на проф.Иво Христов.
Ще попитате защо?
Защото явно е, че активната кампания, с искане проф. Христов да бъде отстранен от парламента, е нова кулминация на русофобията. Тя се подхранва от политически фактори и техните говорители, които директно или косвено изкарват прехраната си от чуждестранни фондове и фондации. Организаторите на „барабанния бой” срещу проф. Христов неведнъж са преглъщали като покорна рая не едно унижение, нанасяно върху България от Анкара, Вашингтон и Брюксел! Сега са раздразнени, че вместо да заклейми Мария Захарова като представител на Кремъл, професорът осъжда поредното кощунство със съветските паметници у нас, ксенофобията на неолибералния антикомунизъм, прикривана за кой ли път от правилните политици и медии. Че се опитва да даде свое обяснение на казаното от говорителката на руското външно министерство.
Според Христов, Захарова е имала предвид, че победите на Съветската армия на Източния фронт по време на Втората световна война и последвалото освобождаване на Европа от фашизма, са повлияли за спасяване, да го наречем повторното спасяване, на българските евреи. Дори и поради факта, че ако събитията не бяха се развили така победоносно за Съветския съюз (бих добавила – победоносно и за САЩ, и за Великобритания), българските евреи — рано или късно – щяха да бъдат откарани в лагерите на смъртта.
Според проф. Христов акцентът в изказването на Захарова пада не върху това кой е спасил българските евреи, а върху поругания Паметник на съветската армия в София! В навечерието на Великата октомврийска революция върху паметника се появи надпис: „100 години ционистка окупация” , което е груба обида към еврейския народ, но и към приноса на Русия във Втората световна война. За Захарова най-смущаващо е, че властите у нас не предприемат наказателни мерки срещу неофашистките изстъпления, че не изпълняват международните спогодби с фундаментално значение за опазване на антифашистките паметници, включително между България и Руската федерация. Тази загриженост и това изостряне на тона от страна на Русия са обясними, като се има предвид, че през последната година неолибералният фашизъм пристъпи към масово разрушаване на съветските паметници в Полша и в Прибалтика.
Нима посегателството и оскверняването на Паметника на Альоша в Пловдив, случило се дни след посегателството и оскверняването на Паметника на Съветската армия, не е потвърждение на тревогата, споделена от Захарова и от проф. Христов? В Пловдив целият монумент бе поруган с надписи, които свидетелстват, че неофашизмът днес действа в България арогантно и напълно безнаказано! Вярно е, че за разлика от друг път българското министерство на външните работи излезе с декларация. Но въпросът е в това, че авторите на престъплението не са разкрити и вероятно няма да бъдат разкрити. А и наказани у нас за оскверняване на антифашистки паметници — няма!
Мнозина не разбират колко опасно е за нас, българите, оскверняването на паметника на Альоша. Не само заради опасността от ново влошаване на междудържавните ни отношения с Москва. А и защото няма руснак, който да не изпитва свещени чувства пред този паметник, да не го смята за върховен символ на националната саможертва, дори и само заради песента за загиналия за свободата на човечеството руски войник Альоша.
Да се върнем на „80-те процента дебили” ?
Ще започна с това, че проф. Христов за първи път след последните парламентарни избори се набърква по-пряко в политиката. Иначе в публичните си изяви той винаги е защитавал българската кауза и българския национален интерес! Никога не е крил, че е против превръщането на България в протекторат на САЩ, че от влошените отношения с Русия нашата икономика и политика търпят тежки щети. Езикът му като учен и публицист по начало е директен, рязък и точен. Предпочита остротите вместо баналностите. Човек извън системата, той видимо се различава от общия хор на строители на днешното ни общество.
Изказването му за дебелиадата не е изключение от начина му на диалогизиране. Освен това българският ни опит показва, че изразите на крайно разочарование от народа, в много случаи не са проява нито на цинизъм, нито на национален нихилизъм. Иначе би трябвало да изхвърлим извън борда на българското ни битие гения Христо Ботев, който уподобява българския народ с послушно овче стадо, тръгнало на заколение. Ще трябва да зачеркнем и Петко Р. Славейков, да го изпратим на политическо аутодафе, защото нарича своя народ — мърша. Така че в културната ни история има реди;ца примери, когато силната обич към народа се изразява и чрез такъв вид отрицателни квалификации.
Всъщност, проф. Христов дава израз на едно общо разочарование от тридесетте години на преход, от това, че националният ни елит прави грешка след грешка, опозоряване след опозоряване, а народът търпи, за да „си спаси душата”, възприема без особена съпротива всяко посегателство срещу правата му на човек и гражданин! Така „дебилският” манталитет на елита се пренася като заболяване и върху народа.
И действително, не е ли факт, че дебилността на националния ни елит направи България най-бедната страна в ЕС, с лошо здравеопазване и масова неграмотност? Че ни вкара в демографска катастрофа? Не е ли проява на дебилност поръчаната през 1990 г. Програма на Ран и Ът за унищожаване на България? Къде се е чуло и видяло да се формира нова класа – тази на капиталистите, с многомилионни кредити, които фалират банковата система? Само дебили с българска природа могат да унищожат с лека ръка модерното си земеделие, да го разпарчетосат под безумния лозунг „връщане на земята в „реални граници”. Кой нормален политик и държавник би ликвидирал изцяло индустрията на страната си, би продал Авиокомпания „Балкан” на цената на един апартамент, а „Кремиковци” — за един лев? Кой в друга страна би загубил сто милиарда от приватизация, от която в нормалните държави се печели? Кой би приел така безропотно да отнемат социалните му права, да сриват образователната му система и наука, да заличават културната му памет, да получава унизителни пенсии и мизерни заплати?
Нима не е чиста проба дебилщина съгласието, което нашият елит даде за спиране на двата действащи енергоблока на АЕЦ „Козлодуй”, за затваряне на глава „Земеделие”, с неблагоприятни за България клаузи? Кой друг, освен дебил, би се отказал, след вече фактически договор, да строи АЕЦ „Белене” и вместо това, българският данъкоплатец да плаща от джоба си милиарди левове за енергоблокове и съоръжения, които поръчани и изработени стоят днес немили-недраги на вече построена площадка? Не е ли знак на дебилщина да дадеш съгласие за строеж на газопровода „Южен поток”, от който всяка година би печелил половин милиард лева и би усвоил най-модерни технологии, а накрая да се откажеш в полза на съседна Турция? Нали българи-дебили определиха Русия като върховна заплаха за националната ни сигурност и дори заявиха, че ако НАТО тръгне срещу руснаците и българите ще участваме във войната на страната на съюзниците ни?
Щом е така, щом до такава степен са напреднали деформациите у нас, нима един университетски преподавател няма право да нарече националния ни елит – дебилски. Но и да се изправи срещу волското търпение на народа ни! По подобие на знаменития стих: „ а вий… вий сте идиоти!”…
Не искам да ставам адвокат на проф. Иво Христов. Но пред равнодушните, лицемерите, приспособленците и безмозъчните, предпочитам хора, които искрено и с гняв реагират на фалша и упадъка. Дори и в случаите, когато не могат, а и не искат да си мерят приказките!