/Поглед.инфо/ Къде се запиляха нашенските интелектуалци през последните години: живуркат в уютните си апартаменти, обитават вили с високи дувари, разказват героични спомени как някога, о, колко страшно е било, когато тайничко са чели Солженицин, когато една книга е върната от печат, когато е свалена театрална постановка...И как те храбро са се опълчвали срещу властта в Клуба на журналистите и писателското кафене, КАТО Георги Мишев, например!

Сега за онемяването пак ли комунизмът е виновен и призракът ДС? Какво трябва да стане в Отечеството, та да изплюят сливите от устата си и да изпъшкат: Народе...Не с въпросителните на Левски, а с удивителни. Сега –засега народът им се удивлява на хипнозата, в която са изпаднали.

Един мастит учен наскоро се опита да формулира „мълчанието на агнетата”: интелектуалното поле било в криза! Академично звучи, нали? Ами кое поле у нас не е в криза? И нали защото сме потънали до ушите в икономическа и духовна разруха, те трябва да ни стреснат, а не да се крият като мишоци.

Обществото има нужда от техния разум и слово, което да възпламенява, да сваля от него оковите на заблудите, недоразуменията и да предлага отговори на въпросите без отговори. Тотално мълчание. Е, имаше един писател с як български кокал и дух, който гордо заявяваше: „Главата ми да отрежат, пак ще викам да живее България!” Хайтов отдавна го няма. Няма ги тревожните и гневни интелектуалци, та с цяло гърло да извикат като великия Зола: „Аз обвинявам!”

Ако продължават да се спотайват, народът ще ги обвини.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели