/Поглед.инфо/ В ГЕРБ цари художествено-политическа самодейност, премиерът Бойко Борисов е занемарил строевата подготовка.

При добро желание можем да видим известни промени в начина на управление на ГЕРБ в тези 100 дни на кабинета „Борисов-3“. Но 100 дни все пак са прекалено малко – за това време се конституира ново мнозинство, нов екип – още е рано да се правят някакви изводи да се определят тенденции. Всичко ще си проличи през политическата есен.

Истината е, че доста мудно започна работата на „кабинет – 3“ - някак си без хъс, без енергия, без идеи и значими каузи. Това си пролича и в дългата пасивност за законодателни инициативи, което пък не попречи към края на парламентарната сесия да се излеят и безумия в законотворческия порив на представители на мнозинството. Но като цяло нямаше нищо определящо. Единственото впечатляващо е малко по-голямата активност на Бойко Борисов на международното поприще, но това е обяснимо - всичко, което се случи в ЕС след Брекзит и очертаващите се нови предизвикателства пред ЕС, обяснимо е с предстоящото председателство на България. Може да се отбележи опитът на Бойко Борисов да впише отново България в някои трансгранични енергийни проекти, опитът му да се реанимира хъбът във Варна. Най-вече се откроява сравнително доброто и умело отиграване от българска страна на новото развитие на отношенията с Македония. Макар, че там активната страна е самата Македония, тя е истински заинтересована, тъй като става въпрос за нейното оцеляване.

Така че на вътрешния фронт – нищо ново. Доста неубедително, доста вяло. Все пак добре, че нямаше някаква Бог знае каква агресия, разчистване на сметки или политизация. При цялото това привидно спокойствие и лежерно отношение, за жалост има симптоми, че се задвижиха разни клиентелски мрежи, лобистки групи. Това си пролича най-вече във финала на парламентарния сезон, когато през комисиите на НС минаха безумни законодателни решения. Сякаш няма елементарен контрол върху парламентарните групи и тяхната законотворческа дейност. Така че хаос, хаос, хаос. И в отношенията с работодатели, и в отношенията със синдикати, само разнопосочни сигнали. Не че е нещо много необичайно, много екстрено, но все пак е не много въодушевяващо начало.

Не знам дали провежданата политика да я предпишем еднозначно на Бойко Борисов. Той някак си се посвети на геополитическите измерения на нещата, преди да навлезе в космическото. Той е занемарил строевата подготовка в групата си – там цари някаква художествено-политическа самодейност, има и нови таланти от страна на Патриотичния фронт. Така че общо взето истината ще започне да проличава през политическата есен. Тогава ще се гледат сериозни неща като бюджет, ще навлезем и в европейското поле на изяви. Надявам се най-късно към края на годината да получим по-ясна представа за истинския капацитет на това правителство – изобщо има ли го, няма ли го.

Ясно е, че не е нормално едно правителство първо да дойде на власт, после да представя програма. Но при ГЕРБ това винаги е било проблем. Ние у нас все пак имаме някакви 15 години що-годе демократичен стил правене на политики и знаем как се прави. Управленските политики се правят от партийните централи. Така се правеше на „Раковски“ 134, на „Позитано“ 20. При ГЕРБ няма такова пространство от работни места, където някой да работи по партийни управленски платформи. В предизборна кампания има някакви заготовки - доста фрагментарни и фриволни. След това правителството, по-точно кабинетите, а дори и представители на администрацията, които често не са свързани с ГЕРБ, започват да разработват някакви наченки на управленски политики. Това обикновено е неконсистентно, не особено премислено, зад него няма поета политическа отговорност от партията, която управлява. Нещата започват да се късат и често – разпадат. Не е това добрият стил. ГЕРБ, макар да не се оказа краткосрочен проект, тепърва предстои да стане партия – машина за правене на политики, а не за властване, кадруване, клиентелстване, лобиране и пр.

Когато един премиер се занимава с обикновен ресторантьор, това означава, че действително не е премиер на значима държава. Как си представяте канцлерът Меркел, или във Франция, дори в Холандия, някой да се занимава с това? Това означава, че сме нещо много дребно, ориенталско, балканско, неевропеидно. То не е само беда на стила на работа на премиера. Не виждам някакви бунтове или критики, нито от медиите, нито от опозицията. Значи всичко това се приема вече за норма. Такова нещо не мога да си го представя да го е имало дори през 90-те години у нас. Това е изпадане в политически битовизъм, където политически, лични, клиентелни, емоционални, ирационални и всякакви други взаимоотношения са равнопоставени в правенето на политиката.

Колкото до председателството на България, искам да подчертая, че то не е нещо историческо за страната ни. Това е само някакъв тип презентация на страната ни. В този период България ще бъде представена, ще я има по-често в ЕС и това формира имиджа на страната, който после ни се връща под друга форма – на туристически интерес, на отношение на българите в чужбина, понякога и на инвестиционен интерес. Трябва да я играем и тази роля – тя не е толкова трудна, играли са я и други в ЕС.

----------

Живко Георгиев, социолог.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели