/Поглед.инфо/ Обикновено при думите „продължително строителство“ пред мисления ни взор се издигат бетонни конструкции, мостове, отиващи наникъде или циклопични пътни разклонение. Но „продължителното строителство“ може да бъде и финансовото. И „въвеждането в експлоатация“ на някои такива „продължителни финансови строителства“ може радикално и необратимо да промени света, да пречупи политическите граници и съдбите на цели народи, които често дари и не разбират какво се е случило и защо струващата им се за непоклатима стабилност изведнъж се превръща в прах.

Преди четвърт век, през 1993 г., в Китай бе формиран амбициозен план за подкопаване на американската икономическа мощ. Той предполагаше да се направи нещо, смятано за на практика невъзможно – да се ликвидира или най-малко да се нанесе неприемлива вреда на петродоларовата система. За осъществяването на първия етап на амбициозния китайски проект бяха необходими 25 години и може само да се завиди на това упорство, с което чиновници, финансисти и дипломати изминаха пътя до тази цел, въпреки насмешките на западните медии, вътрешнокитайските либерали и значителна част от световната финансова общност. В понеделник, 26 март, в Шанхай, бе започната търговия с петрол в юани, което отбеляза претенциите на Китай за създаването на „петроюан“ като конкурент на петродолара, а също така превръщането на Шанхай в център на световното ценообразуване на пазара на петролните продукти.

Петродоларовата система е основата на финансовата мощ на САЩ. Наравно със самолетоносачите, ядреното оръжие и технологиите на Майдана на ЦРУ. Ако на нещата се погледне цинично, то самолетоносачите, ядреното оръжие, подкупът на политици и технологиите на Майдана са просто инструменти, които са нужни на САЩ, за да принудят другите страни да съществуват в условията на неизгодната за тях доларова система на международната търговия. Като илюстрация на случващото се с тези, които искат да се измъкнат, е достатъчно да си спомним за съдбата на Муамар Кадафи, който в голяма степен загина заради своето желание да създаде панафриканска валутна зона на основата на златото. Ситуацията, в която повече от 60% от световната търговия се провежда с използването на американския долар създава уникално преимущество за САЩ.

Ако се изразим съвсем грубо, това им позволява да печатат пари за себе си и да ги използват за собствената икономика, а инфлационния ефект от тези действия „се разпределя“ по целия свят. В неформалните дискусии финансистите обичат да сравняват тази конфигурация с мечтата на алкохолика – пиеш ти, а нечий чужд черен дроб го боли. Подобна система е гениално изобретение. В този смисъл, че един от ключовите фактори за нейното запазване (освен заплахите за използване на военна или „мека“ сила от САЩ) е това, че от нея е много скъпо самостоятелното излизане. „Страната бунтар“ ще трябва постоянно да плаща за всички търговски операции, а за да купи необходимия внос, ще трябва да заработи по някакъв начин „зелено“. Например СССР при цялата си идеологическа и геополитическа мощ се сблъскваше с този проблем. В съвременните условия с аналогичен проблем се сблъсква Иран. Важен елемент от петродоларовата стабилност е това, че за подкопаването на системата е необходимо тези, които се опитват да излязат от нея да се договорят помежду си, а практиката показва, че това е сложна, почти неизпълнима задача.

Всичко гореизброено е отчетено от китайските чиновници, работещи над стартирането на „петроюанната“ система, която предполага преход на търговията с петрол на китайска валута. Създаване на фючърсен договор върху кошницата на внасяните в Китай видове петрол лесно, но да се привлече към него използването на достатъчно количество производители, прекупвачи, глобални банки и финансови компании е много трудно. Но, ако ценообразуването на петрола, внасян в Китай може да се провежда в юани в Шанхайската борса, то това ще бъде важна крачка към снижаването на китайската зависимост към долара, към интернационализацията на юана и дедоларизацията на световната икономика като цяло. Основната заслуга на китайската дипломация и китайските околодържавни петролни компании се заключва в това, че те вече успяха, въпреки очакванията на скептиците, да привлекат на площадката в Шанхай едновременно няколко големи играчи от международния петролен пазар Glencore, Trafigura, Freepoint Commodities и Mercuriа. В първия ден след стартирането на китайския петролен фючърс в Шанхай обемите на търговията в някои интервали превишиха обема на сделките за фючърсите на петрола „Брент“ в Лондон, което предизвика сериозно удивление сред западното експертно общество.

Агенция „Ройтерс“ цитира аналитика от влиятелната швейцарска банка UBS Хайден Бриско, който заяви, че стартирането на договорите за петрол в юани е „най-сериозната промяна на световните финансови пазари. Може би това ще бъде най-сериозната промяна за цялата история на финансовите пазари“. Също така той смята, че сега статутът на долара като основна международна валута се намира под заплаха.

Особено безпокойство сред западните аналитици предизвиква фактът, че Пекин активно привързва физическите доставки на петрол от страните от Близкия изток към резултатите от търговията на Шанхайската борса. В понеделник Unipec (Дъщерна компания на китайския държавен конгломерат Sinopec) сключи договор за доставката на значителни обеми близкоизточен петрол, привързвайки цената на доставките към юанените шанхайски фючърси.

Показателно е, че договорът е сключен с една от най-големите западни петролни компании. Това показва вероятността, че Китай може да намери неочаквани съюзници в борбата за дедоларизация на международната търговия.

За да се нанесе много сериозна вреда върху американската финансова система и рязко да се ограничи възможността на администрацията на Тръмп да финансира своите амбиции с помощта на „печатарската преса“, на Пекин не му е нужна пълна замяна на петродолара с петроюан. Заради колосалното дългово натоварване на САЩ заради това, че Вашингтон буквално до предел използва всичките възможности на съществуващата система, дори сравнително неголямото съкращаване на дела на долара в международната търговия ще бъде сериозен удар за американците. Ненапразно дори много лоялната към САЩ агенция „Мудис“ подчерта в свой неотдавнашен анализ, че именно статута на долара засега осигурява относителната стабилност и високото равнище на американския кредитен рейтинг. Ако този статут се разклати, то последствията ще са най-печални.

В контекста на дедоларизацията и борбата срещу американската хегемония трябва да се обърне внимание, че максимална полза може да получи страната, който „отхапе“ за себе си и своята валута максимална възможна част от влиянието, загубено от американския долар. В Санкт Петербург вече са стартирани търгове с руския петрол Urals, но до прехода ми на рубли и до привличането на петербургската площадка на сериозни международни играчи, видимо има още много време. За жалост нямаме възможност да вървим по китайския път и 25 години да готвим своя ход в борбата за претворяването на това, което ще остане след краха на доларовата система. Ние трябва да успеем по-бързо. Ако Русия желае да стане един от ключовите центрове на сила в бъдещия многополюсен свят, то ние просто нямаме друг избор.

Превод: Поглед.инфо