/Поглед.инфо/ През октомври миналата година в медиите се появи информация за PVP (payment versus payment – платеж срещу платеж). Подобна схема за разплащанията се използва често за провеждане на операции на валутните и прочее борси, тя позволява да се избегне рискът от неизпълнение на задълженията на една от страните на сделката и не изисква отвличане на средства във вид на гарантирани депозити.

На 9 октомври Пекин стартира PVP-система за провеждането на платежи между Русия и Китай в рубли и юани. Системата на двустранните руско-китайски разплащания се създава при активното участие на Валутно-търговската система на Китай (CFETS), а проектът получава одобрение от Китайската народна банка. Това е първата PVP-система за валутни разплащания между юана и каквато и да е чужда валута. Пекин предлага да се пусне система за обмен на юана за валутите и на другите страни, с които има тесни търговско-икономически връзки.

От официалните заявление на китайската страна по повод проекта може да се разбере, че платежите през PVP-системата се осъществяват пряко, без преминаване през SWIFT. Това е особено важно за руските банки и компании, защото рискът Русия да бъде изключена от SWIFTсъществува. Още съвсем доскоро значителна част от конвертирането на юана в рубла и рублата в юан на руските и китайските търговски площадки се осъществяваше през долара. Изплащаше се допълнителна транзакционна цена, а и най-вече така изкуствено се поддържаше търсенето на продукцията на Федералния резерв на САЩ. Сега се появява възможност за премахване на междинната транзакция през долара.

Стартираната система за обмен на рубла и юан с PVP e само една от крачките за меко изтласкване на американския долар от руско-китайските разплащания, където той все още запазва ключови позиции. По данни за първите девет месеца на 2017 г. делът на долара в общия обем на валутните постъпления от руския износ в Китай е 78,8% плюс още 3,9% падащи се на еврото. На руската рубла се падат 9,4. На „останалите валути“ (преди всичко на юана) – 7,9%. Оказва се, че рублата и юанът в приходите от чуждестранна валута на руските компании, които доставят стоки на Китай, представляват максимум 17%.

А как изглежда картината на руския внос от Китай? 76% от платежите са в американски долар, още 5,6% на евро. Делът на руската рубла е 2,7%, докато на „останалите валути“ – 15,9%. Търговският оборот между КНДР и Русия достигна максимум през 2014 г., превишавайки, според данните на „Росстат“ 88 млрд. долара. Очакваха, че през следващата година показателят ще премине границата от 100 млрд. долара, но вместо това се случи достатъчно рязък спад. Освен общото падение на обемите на световната търговия, за това повлия и рухването на рублата през декември 2014 г.

Наскоро митническите служби на Русия публикуваха данни за руско-китайската търговия за 2017 г. По стойност на изразяването външнотърговският оборот на Русия с Поднебесната се е увеличил с 31,5% до 86,9 млрд. долара, при това вносът с 26,1% до 48 млрд. долара, а износът с 38,9% до 38,9 млрд. долара. Според резултатите от миналата година на Китай се падат почти 15% от цялата търговия на Русия. От 2014 г. той остава основен търговски партньор на Русия. А Русия миналата година заема 12 място сред търговските партньори на Китай (дотогава заема 14-то място). Страните разчитат, че през 2018 г. руско-китайският стокооборот ще премине границата от 100 млрд. долара. Министерството на търговията на КНР и Министерството на промишлеността и търговията на Русия отбелязаха като равнище-цел за двустранната търговия 200 млрд. долара към 2025 г. Важна гаранция целта да бъде постигната е преминаването на страните към националните валути. Ориентацията към долара е опасна, отчитайки се вероятността за блокирането на доларовите транзакции.

Стартирането на системата за руско-китайски валутен обмен РVР съвпада по време с още едно събитие. На 11 октомври 2017 г. в Москва официално започва да функционира Промишлено-търговската банка на Китай (ІСВС) като китайска клирингова банка за сметки в юани в Русия. Всичко това се вписва в дългосрочната стратегия на Пекин по придвижването на юана на световните пазари. Китай вече създаде немалко количество офшорни клирингови центрове – „юанни хъбове“.

Пекин не крие, че на първо място ще внедрява системи за валутен обмен с тези стани, които ще станат участници в китайския международен проект „Един пояс-един път“. Както образно се изрази един експерт „Китай планира в близките десетилетия да създаде огромен транспортен октопод с глава в Поднебесната и с пипала, протягащи се по всички краища на Европа, Азия и Африка. Този октопод трябва да стане конкуренция за американския глобализационен проект, център на който, съответно, е Америка, и чиито пипала са в морето, а не по сушата“. Китай възнамерява, както и преди, да остане най-големия в света износител на стоки и не желае да зависи от американския долар.

Проектът „Един пояс – един път“ не е просто транспортен, но и промишлен, защото покрай железопътните линии и автомобилните пътища Китай планира да създаде предприятия от разнообразни отрасли. Това е и финансов проект, целящ мекото изтласкване на долара и придвижването на юана. Проектът предвижда три основни направления на търговските потоци. Основният маршрут, северният, преминава през източната част на Китай през Монголия, Казахстан и Русия, приключвайки в Полша, откъдето стоките ще се разпределят по цяла Европа. Вторият, централният, минава през редица страни от Средна Азия и приключва на крайбрежието на Сирия. Третият, южен маршрут отива към Пакистан през Мианмар, Индия и Бангладеш. Този проект на китайската глобализация противодейства на проекта на американската глобализация.

От страните, които подкрепят проекта „Един пояс – един път“ и са готови да участват, може би Русия е на първо място. На форум в Китай, посветен на проекта, Русия бе представена от президента Владимир Путин. При това Русия трябва да има постоянно предвид своите национални интереси и да не залага единствено на Китай. Другите страни, с които Русия трябва инициативно да развива отношения са преди всичко страните от близката ѝ чужбина. А от по-далечните страни – Иран, Куба, Венецуела…

На първо място е необходимо да се избави от използването на долара от взаимните разплащания с тези страни. Сред възможните средства за излизане от долара може да се изброят: използването на бартерни операции във взаимната търговия, междудържавни клирингови споразумения (където доларът и западната валута да се използват за погасяването на взаимното търговско салдо), злато като валута на цената и плащанията по търговските контакти, колективна (регионална) валута, привързана към националните валути на страните-партньори. Следва да се погледне и осъществяването на проекта за цифровата валута „Ел Петро“, която току що бе стартиран във Венецуела (Николас Мадуро е убеден, че тази цифрова валута ще помогне на страната му да преодолее икономическите санкции на Вашингтон).

За противодействие на икономическите санкции на Запада Русия наскоро започна експлоатацията на т.нар. „система за изпращане на финансови съобщения“ (СИФС). Националната банка на Русия е обяви като алтернатива на SWIFT, която да осигури банковата система на страната при блокиране на разплащанията по SWIFT. Уви, засега СИФС може да обслужва сметки единствено вътре в страната. Преди дни се появи съобщение, че услугите на СИФС в близко бъдеще ще се предоставят от банките и компаниите от Евразийския икономически съюз (ЕАИС), но услугите на СИФС трябва да се прокарват и в по-далечната чужбина.

Ето че и народната банка на Китай през октомври 2015 г. стартира аналог на SWIFT – международната платежна система CIPS (Chinese International Payment System). Засега, наистина, китайската система, както и руската, има ограничен радиус на действие, осъществява операции единствено с юани и разбира се, няма да може напълно да замени системата SWIFT.

Не последно място в арсенала на средствата за преход на Русия към използване на национални валути в разплащанията със своите партньори може да заеме и технологията РVP. Тя може да окаже се окаже много необходима в светлината на тези заявления, които правят ръководителите на Русия и близките ѝ страни. Така на 3 декември 2016 г. президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи на Путин да преминат към разплащания с национални валути. Ердоган също съобщи, че аналогични предложения е правил и на ръководителите на Китай и Иран, където са оценили инициативата като разумна.

Известно време преди това, на 30 март 2017 г. директорът на Централната банка на Иран Валиолла Сеиф заяви, че в близко време възнамерява да премине към националните валути при взаимната търговия с Иран и Русия. В края на миналата година въпросът за използването на националните валути се обсъжда също в тристранен формат. На 1 ноември 2017 г. медиите съобщиха, че Иран, Русия и Азербайджан са се договорили да създадат митнически коридор и разглеждат възможността да преминат към разплащания в национални валути.

И въпреки това изтласкването на долара от международния оборот става твърде бавно. Според статистиката на националната банка на Русия в печалбите от руския износ делът на долара през 2013 г. е равна на 80%, докато през 2017 г. – на 68,8%. В платежите по вноса делът на долара е съответно 40,6% и 33,1%. Успехи има, но да много умерени. Особено отчитайки се, че частичното снижаване на ролята на долара е компенсирано с увеличаване на дела на еврото. Така през 2017 г. съвкупният дял на долара и еврото в износните постъпления е равна на 83,6%, а в платежите по вноса – 79,4%. Делът на рублата в печалбите за износа се увеличава от 10,5% през 2013 г. до 14,6% през 2017 г., а делът ѝ в платежите по вноса от 28% до 31,1%.

Може да се съгласим с тези експерти и политици, които като Рон Пол, казват, че „спукването на доларовия балон“ ще се случи бързо и неочаквано. Така се случват земетресенията и изригват вулканите. И за това трябва да сме готови още сега. Ако към момента, когато доларовият балон се спука, американската валута се намира на първо място в международните разплащания на Русия, това ще бъде болезнен удар по руската икономика.

Превод: Поглед.инфо