/Поглед.инфо/ Решението на американския президент да покани своя руски колега във Вашингтон изглежда странно, като се има предвид текущото противопоставяне на Запада с Москва, пише The Washington Post. Според изданието срещата ще бъде само награда за Владимир Путин за неговото „диктаторско поведение“.

Доналд Тръмп не скрива симпатиите си към Уинстън Чърчил. Американските консерватори отдавана са превърнали знаменития британски лидер в култова фигура, на която обичат да се позовават като на забележителен пример за съпротива срещу тиранията, пише The Washington Post.

Но според изданието, опитите на президента на САЩ да се възползва от наследството на Чърчил с всеки изминал ден изглежда все по-странно. В настоящия момент Вашингтон противостои на руския президент Владимир Путин - „на диктатора, който със сила завладява териториите на съседите си, открито се стреми да подкопае либералните демокрации в целия свят и отправя предизвикателство към отдавна установените норми на международно поведение“.

И какво предприема в отговор Тръмп? Неговата реакция може да бъде описана само като политика на омиротворяване. Ръководителят на Белия дом не само, че „имаше нахалството да поздрави Путин с неотдавнашната му фиктивна победа“ на президентските избори, но по време на този телефонен разговор покани руския лидер във Вашингтон, се подчертава във статията.

Изданието обръща внимание на това, че тази телефонна беседа се е състояла на 20 март, тоест 16 дни след като в южната част на Англия беше отровен руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. По времето, когато американският президент правеше „щедрото си предложение“ на руския си колега, британският премиер министър Тереза Мей недвусмислено зави, че отговорността за нападението на двамата Скрипал лежи върху Путин.

Към това време Лондон беше успял да получи подкрепата на своите съюзници за да предприеме ответни мерки против Кремъл. Всичко това доведе до най-голямото от времето на студената война изгонване на „необявените сътрудници на руското разузнаване“ от 29 страни, в това число и от Съединените щати.

Всичко това можеше да бъде прието като свидетелство за това, че американският президент „е осъзнал грешката си и най-накрая е капитулирал пред реалността, отразяваща това, че Путин е противник на всичко, което е скъпо на Съединените щати“. Но Тръмп настойчиво избягва всяка публична подкрепа на действията на администрацията против Москва, отбелязва изданието.

Нещо повече, ситуацията с изгонването на руснаците от САЩ не е толкова еднозначна. Москва може да замени 60-те изгонени дипломати когато поиска. В резултат предполагаемото наказание се превръща в „незначително неудобство“ се твърди в статията.

„Ще има ли смисъл от предложението на Тръмп за среща? Възможно не. Но фактът, че той го направи вече сам по себе си е ужасяваща отстъпка“ - счита The Washington Post.

Според американския вестник, днешна Русия точно подхожда към описанието за агресивна, ревизионистка държава. Преди четири години нейните въоръжени войски „нахлуха“ в Крим. Москва продължава „да води необявена война“ с Украйна. А Путин все още използва операциите за влияние и кибер атаките, за да сее хаос в западните страни, „често подкрепяйки политици и партии, целта на които е да предизвикат разкол и паника“.

„Това, че Кремъл продължава да се държи така явно показва, че няма никакви мотиви да спира. И за какво му е да се спира?“ - риторично пита The Washington Post.

Подобно на печално известния омиротворител, британския премиер министър Невил Чембърлейн, Тръмп счита, че е необходимо да се подмазваш на човека, който няма намерение да се подчинява на реда, основан на правилата. Всякакви преговори на висше ниво с Путин трябва като минимум да започват с готовността на Москва да върне Крим под украински контрол, да уважава суверенитета на съседните държави и да прекрати подривната си дейност на Запад. В противен случай те ще станат само награда за „нарушенията“ на Кремъл, предполага изданието.

„Хайде да внесем яснота: Владимир Путин не е Адолф Хитлер. Руският президент не е склонен към геноцид маниак, който се стреми да покори света. Но ако Чърчил ни е научил на нещо, то то е следното: не си струва да се чака арогантният диктатор да промени своето поведение, ако се съгласим с неговите най-лоши наклонности. Изпращайки покани и отклонявайки мерките за наказание, ние няма да постигнем нищо. Сдържането е единствения начин да вървим напред“. - заключава The Washington Post.

Превод: Магдалена Желязкова