/Поглед.инфо/ В последните дни отново се развихри медийна кампания около Народния съд - 1944 - 1945 г. Стана известно, че се подготвя пълен списък с амбициозната задача да включи всички осъдени от Народния съд. Информацията общо взето е скромна, не е съвсем ясно и кога ще се публикува. От публикация в интернет се разбира, че “След спечелен проект по фонд "Научни изследвания" екип от историци, млади учени, докторанти и студенти започва работа по събирането на всички имена на съдени от Народния съд. За целта трябва да се прегледат над 1500 папки, в които са запазени присъдите на близо 11 хил. българи. В края на проекта цялата събрана информация ще стане достъпна на специален интернет сайт, а ще има и издание на хартия.” И общо взето толкова.
Многохиляден митинг в подкрепа на Народния съд
Eдин много важен момент ми липсва - ще се публикуват ли биографични бележки за осъдените и оправданите, или ще бъде миш-маш като тоя пред Двореца на културата в София. Но ще поживеем и ще видим.
А на 21 този месец в Аулата на Софийския университет ще се проведе форум „Народният съд“ – истината за него 80 години по-късно". Леле, леле - пак истината, та истината! Сред афишираните участници са професорите Веселин Вучков, Пламен Павлов, Татяна Дронзина, Вили Лилков и доц. Момчил Дойчев. А организатори са Атлантическия съвет на България, съвместно със СУ “Св. Кл. Охридски”, Институт за исторически изследвания при БАН, Комисията при досиетата и Държавна агенция “Архиви”. Май не е трудно да се досетим още сега откъде и накъде ще духат ветровете в Аулата.
И още една питанка се завъртя из главата ми. Не става ли множко на един университет, при това първият на републиката, призван да е далече от политиката, да кани гостоприемно като съорганизатор в тържествената си зала само участници, за някои от които е от ясно по-ясно на какъв акъл са, без участие на разномислещи изтъкнати историци?
Затова днес предлагам на читателите нитекстове, които се надявам да помогнат и на организаторите, ако ги прочетат, да допълнят снякои нюанси темата на форума. Става дума за разпорежданията и мненията по отношение на българския народен съд на тримата велики водачи на онова време. Е, това, че те отдавна не са между живите, не е достатъчен аргумент, за да не им се даде думата, нали. Още повече, че те има какво да кажат, и то много, което се надявам да поохлади истерията, която се развихри в последно време у нас; защото дали организаторите на Форума разбират, че ако се оневинят нашите фашаги, те всъщност ще поставят на подсъдимата скамейка на тяхното място Чърчил, Рузвелт и Сталин, и при това с много тежко обвинение - оклеветяване на невинни, което води и до екзекуции. Страшничко е, нали.
Документите, които ви предлагам днес, хвърлят светлина и върху обстановката след края на Втората световна война, когато САЩ, Великобритания и СССР налагат на хитлеристките държави, включително на България, условия, които те са били задължени и принудени да изпълнят. Във всички подписани документи - и в примирието през 1944 г., и в Мирния договор през 1947 г., който днес упорито се премълчава (а Втората световна война за нас свършва едва след подписването му), България се задължава да накаже колаборационистите на Хитлер и виновниците за включването на страната ни в Тристранния пакт. Когато днешните т.нар. политици от десницата залагат пак на картата с черепите и предъвкват клишетата за "кървавия четвъртък 2 февруари" и за "престъпленията на комунизма", когато ги вкарват в учебниците, те съзнателно "забравят" тези факти.
От днешна гледна точка схващанията на Чърчил и Рузвелт за хитлеристките престъпници и колаборационисти може да изглеждат жестоки - но това е сега, а не тогава. Да напомним и парадокса, че именно Чърчил и Рузвелт искат престъпниците да бъдат директно разстрелвани, а "сатрапът" Сталин е този, който отстоява проводниците на фашизма да бъдат съдени, преди да се екзекутират. При това в собствените им страни. А Рузвелт се заканва на българските хитлеристи, че след края на войната ще бъдат сурово наказвани като криминални престъпници.
И още - дори нотка от укор не се прокрадва в беседите на "тримата велики" за десетките хиляди - военнопрестъпници или набедени за такива - безмилостно унищожени без съд и присъда в Италия, Франция, Чехословакия, Финландия, Румъния, Югославия, а и в България. В европейски страни, приети за най-демократични, са извършени десетки хиляди саморазправи.
Казано накратко, в документите ясно се вижда, че решението за създаване на Народния съд не е отмъстителна приумица на българските комунисти и на техните съюзници - земеделци, звенари и социалдемократи, чиято роля в събитията днес тотално се премълчава. Това е решение на победителите във Втората световна война, което победените са длъжни безпрекословно да изпълнят. Затова е странно, меко казано, че днес нито една от великите сили не реагира по никакъв начин, когато след 1989 г. всички осъдени от Народния съд в България бяха до един реабилитирани, включително и окървавените до ушите, включително и с кръвта на техни граждани.
Но стига приказки - да надникнем в документите.
Из "България в секретния архив на Сталин", сборник с документи
Нота относно българските военни престъпници, връчена от посланика на СССР в САЩ А. А. Громико на държавния секретар на САЩ Е. Стетиниус
5 декември 1944 г.
По поръчение на съветското правителство имам честта да ви съобщя следното:
След навлизането на съветските войски в България, от съветските органи бяха задържани и арестувани няколко души, считани за виновни за въвличането на България във войната срещу Обединените нации. Тези лица подлежат на съд за своите престъпления.
Между задържаните са - членовете на регентския съвет: Богдан Филов, княз Кирил, ген.-лейтенант Никола Михов, бившият министър-председател на България [Д]. Божилов, бившият министър Василев и др.
Понастоящем във връзка със започването на съдебния процес срещу военните престъпници в България, българското правителство постави пред съветското правителство въпроса да му бъдат предадени задържаните лица, за да може да бъдат осъдени непосредствено в страната.
Съветското правителство не възразява на това предложение, направено от българското правителство, но то би желало да узнае и мнението на правителството на Съединените щати по този въпрос.
Аналогичен въпрос съветското правителство постави и пред правителството на Великобритания.
(Б.а. На 15 декември 1944 г. английското, а на 18 декември - и правителството на САЩ, съобщават на съветското ръководство за своето положително решение: да бъдат изправени пред Народния съд в България регентите, министрите и другите обвиняеми).
Из записа на четвъртото заседание на Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания
22 октомври 1943 г.
Молотов: Аз бих искал да конкретизирам становището на съветското правителство. Съветското правителство смята, че е желателно по отношение на Италия нашите три правителства да се изкажат заедно за провеждане на следните неотложни политически мероприятия.
1) Демократизиране на италианското правителство чрез включване на представители на антифашистките партии;
Идън: Правилно.
Молотов: 2) Въвеждане на демократични свободи - свобода на съвестта, свобода на религията, свобода на печата, на словото, на съюзите и на антифашистките групи;
3) Ликвидиране на институциите и организациите, които са създадени от фашисткия режим и досега не са ликвидирани от правителството на Бадолио - корпорации, спомагателни организации на фашистката партия, по-специално спортни организации и т.н.;
4) Отстраняване на фашистките и профашистките елементи от органите на администрацията, учрежденията и обществените организации;
5) Амнистия на политическите затворници;
6) Създаване на демократични органи за местно управление;
7) Арестуване на главните военнопрестъпници и след това предаването им в ръцете на правосъдието.
Би било много добре, ако нашите три правителства се изкажат заедно за провеждане на тези мероприятия в желаната от съюзниците насока.
Идън: Струва ми се, че практически всички тези точки вече се прилагат на практика.
Хъл: Нашето днешно заседание е към своя край и за да не бавя съвещанието, сега не искам да добавям каквото и да било към казаното от г-н Идън. Съгласно с принципите на Атлантическата харта, фашизмът и нацизмът трябва да бъдат унищожени и техните доктрини трябва да изчезнат безследно. Това е главната цел на съюзните нации. Между нас няма никакви разногласия по въпроса за прилагането на доктрината, провъзгласена от нас.
По този въпрос няма разногласия помежду ни.
Ако можех да направя това, което искам, аз бих предал хора като Хитлер, Мусолини и Тодзио на военнополеви съд и следващата сутрин би станало историческо събитие.
Из "Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания", сборник документи
Запис на заседанието на ръководителите на правителствата
9 февруари 1945 г., двореца Ливадия
[…]Чърчил казва, че той би искал да се обсъди въпросът за военнопрестъпниците.
Рузвелт заявява, че въпросът за военнопрестъпниците е сложен. Той не може да бъде разгледан на сегашната конференция. Не е ли по-добре да се предаде този въпрос да бъде разгледан от тримата министри на външните работи? Нека те представят отчет след 3-4 седмици.
Чърчил казва, че той е съставил проектодекларацията за военнопрестъпниците за Московската конференция през 1943 г. Тогава Чърчил направил предложение, което било прието, престъпниците да бъдат предадени на онези страни, в които те са извършили престъпленията си. В посочената декларация се споменава също така за главните престъпници, чиито престъпления не са свързани с определено географско място. Какво ще правим с тези главни престъпници? Според Чърчил преди всичко трябва да се направи списък на тези лица с право да бъде попълнен в бъдеще. Това би ги изолирало от народите. Чърчил смята, че най-добре би било главните престъпници да бъдат разстреляни, щом бъдат заловени.
Сталин пита: А какво ще правим с онези престъпници, които вече са заловени, например с Хес? Ще бъде ли включен той в списъка, който Чърчил предлага да се направи? Ще може ли между престъпниците да бъдат включени военнопленниците? Досега съществуваше мнението, че военнопленниците не могат да бъдат съдени.
Чърчил отговаря, че военнопленниците, които са нарушили законите, може, разбира се, да бъдат привлечени под отговорност. Иначе военнопрестъпниците ще започнат да се предават в плен, за да избягнат наказанието. Обаче Чърчил е разбрал маршал Сталин в смисъл, че преди да бъдат разстреляни, главните престъпници трябва да бъдат съдени.
Сталин потвърждава.
Чърчил пита каква трябва да бъде процедурата на съда: юридическа или политическа?
Рузвелт заявява, че процедурата не бива да бъде прекалено юридическа. При всички условия в съда не бива да бъдат допуснати кореспонденти и фотографи.
Чърчил казва, че според него съденето на главните престъпници трябва да бъде политически, а не юридически акт. Чърчил би искал между трите държави да има яснота в гледищата им по този въпрос. Обаче нищо по това не бива да се публикува, за да не почнат главните престъпници предварително да си отмъщават на съюзническите военнопленници.
Из стенограмите на "Берлинската конференция
17 юли - 2 август 1945 г."
Из записа на четвъртото заседание на ръководителите на правителствата
20 юли 1945 г., 16.08 ч.
Чърчил: Що се отнася до другите страни, за които стана дума тук, трябва да кажа, че България няма право да предявява каквито и да било претенции към Великобритания. България ни нанесе жесток удар и направи всичко, за да ни навреди на Балканите. Разбира се, не аз трябва да говоря за неблагодарността на България към Русия. Руската армия освободи навремето България от турско иго след дълги години на жестоко насилие. В тази война България почти не пострада, тя слугуваше на Германия и по нейно нареждане нападна Гърция и Югославия, като им причини много вреди. България обаче още е въоръжена. Струва ми се, че тя е все така силна, както и по-рано, тя има 15 дивизии. Не е уреден въпросът за репарациите от България. Трябва да призная, че не съм много склонен за бързо сключване на мир с България - във всеки случай по-малко, отколкото за сключване на такъв мир с Италия.
Сталин: Аз смятам обаче, че би било неправилно да се ръководим от спомените за обидите или от чувствата за възмездие и да изграждаме своята политика върху тази основа. Чувството за отмъщение или омраза или пък чувството за получено възмездие за обидата са много лоши съветници в политиката. Според мен в политиката трябва да държим сметка за силите.
По-малко трудности и неприятности ни създаде България. Тя помогна на Германия да ни нападне и да води настъпателни операции срещу Русия, но самата тя не влезе във войната против нас и не изпрати свои войски срещу съветските армии. В споразумението за примирието е предвидено, че България трябва да даде войски за войната срещу Германия. Това споразумение е подписано от представителите на трите държави - САЩ, Великобритания и СССР. В него се казва, че след свършването на войната с Германия българската армия трябва да бъде демобилизирана и сведена до размерите й в мирно време. Ние трябва да направим това и то ще бъде направено. България не може да се съпротивява срещу изпълнението на споразумението, тя ще трябва да го изпълни.
106. заседание на Народното събрание
"VII състав на Народния съд", сб. с документи, Върбан Тодоров, Николай Поппетров, изд. "Изток Запад", 2013 г.:
Из "Декларация от 19.12.1942 г. на Информационното бюро на Народното комисарство на външните работи на СССР":
Людоедският план, изработен от Хитлер в началото на настоящата година, предвижда да се концентрират до края на 1942 г. в Източна Европа и главно в Полша около 4 милиона евреи, за да бъдат умъртвени. Според сведения на Всемирния еврейски конгрес и на полското правителство, до този момент вече са избити много стотици хиляди мъже, жени и деца. Избиването им става с разстрел, с газови камери, с електрически ток и с просто горене в специални пещи или отравяне с помощта на киселини...
Тежка ще бъде наказателната ръка на народите, които ще отхвърлят от себе си гнета на немско-фашистките поробители. От възмездието не ще се изплъзнат нито управлявалата Хитлерова клика, нито подлите изпълнители на нейните престъпни кървави заповеди.
Из сборника с документи и биографични скици "Те, спасителите", съставител и издател Буко Пити, Тел Авив, Израел, 1969 г.:
Камара на общините
Протокол, [от] заседание на 17 декември 1942 г.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ
Г. ИДЪН, държавен секретар на външните работи: […]Правителството на Негово величество в Обединеното кралство, след получаването на тази нота проведе съвещание с правителствата на Съединените американски щати, Съветския съюз и с други пряко засегнати съюзнически правителства. Бих желал да използвам случая, за да доведа до знанието на Камарата текста на следната декларация, която в момента се обнародва едновременно в Лондон, Москва и Вашингтон:
"Вниманието на правителствата на Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, САЩ, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съюзът на съветските социалистически републики, Югославия и на Френския национален комитет бе привлечено към многобройните доклади, получени от Европа, според които германските власти, незадоволяващи се само с лишаването на лицата от еврейски произход във всички територии, над които се е разпростряло тяхното варварско владичество, от най-елементарни човешки права, сега се провежда в изпълнение често повтаряната заплаха на Хитлер да унищожи евреите в Европа[…]... Гореспоменатите правителства и Френският национален комитет порицават остро таз зверска политика на хладнокръвно физическо отмъщение. Те заявяват, че подобни събития са в състояние да подкрепят решението на всички свободолюбиви народи да смажат варварската хитлеристка тирания. Те предупреждават тържествено решението си всички онези, които са отговорни за тези престъпления, че не ще избегнат наказанието. Също ще продължат да предприемат необходимите мерки за практическо постигане на тази цел"... Току-що прочетената от мен декларация е международна декларация, одобрена от всички правителства, поменати в увода. Що се касае до отговорността за извършените престъпления, ще кажа с положителност, че намерението е щото всички лица, които могат с право да бъдат държани отговорни за тези престъпления, били те главатарите, или непосредствените виновници за тези издевателства, да бъдат третирани еднакво и да бъдат изправени да отговарят за деянията си[…]
Из предаване на радиостанция "Гласът на Америка": предупреждение, че след свършването на войната българските управници-антисемити ще бъдат съдени.
...3 юни, 1943 г., 20.00-20.15 часа
Известия, идващи напоследък от неутрални страни, съобщават, че една нова вълна на антисемитизъм е заляла размътените мозъци на софийското правителство. Героите от софийските нощни заведения намират да покажат геройството си против беззащитното еврейско население... Ние сме заявявали много пъти, че всички престъпления на българските хитлеристи към еврейските малцинства в България и окупираните страни ще бъдат строго и индивидуално наказвани... Цивилизованият свят, обаче, отминава действията на българските водачи само с възмущение и отвращение. Тези техни деяния не представляват желанията на българския народ. Тези действия на българските водачи внасят само безчестие и позор на самите управници и техните имена са заклеймени наедно с имената на други водачи, които представляват най-гнусното, което е съществувало под широкото небе през всички времена...
... Президентът Рузвелт заяви вече няколко пъти, че тази война не се води за черните очи на фашистките правителства в Германия и България. Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят 100 000 американски аероплани и 10 милиона американски щика. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпници в това що е добро и що зло. Ние не сме управители на изправителни домове. Времето на увещанията мина. Сега ще говорят нашите бомбардировачи и нашите броненосци. Хитлеристите и фашистите разбират отлично този език. Впрочем този език, който те познават - отсега нататък само на този език ще приказваме.
ЦДИА, ф. 178, оп. 5, а.е. 339, л. 7-8
Из сборника с документи "Оцеляването 1940-1944", съставител Давид Коен, Изд. център "Шалом", 1995 г.:
* Черно на бяло
