/Поглединфо/ 1. Когато един свят загива, той не е способен да направи реални преценки на живота около себе си, а още по-малко на собственото си състояние. Трудностите, пораждани от наближаващия край и промяната в усещанетоза реалността, размътват съзнанието. Това е форма на социално-политическа деменция, която е невъзможно да бъде лекувана. Светът просто трябва да доизживее времето си. Единствената помощ в неговото безпомощно състояние е да се ускорява, доколкото е възможно, времето, за да дойде по-бързо краят. Друго, за съжаление, не може да се направи.
Впрочем, другото, което непременно трябва да се направи, но този път от анализаторите и от света, който набира скорост, въздига се и очаква моментът да се установи окончателно, е внимателно да се следи статуквото, за да възпират неговите неразумни постъпки. Защото могат да донесат много беди.
Това е много важната, но за съжаление трудно изпълнима работа на политологичната мисъл и изобщо на обществените науки. Особено днес, защото тази мисъл е почти изцяло заплащана от пряко заинтересования капитал в насочване вниманието в желана от него посока.
Светът и процесите в него трябва да бъдат точно, умно и достоверно описвани, за да могат след това и да бъдат анализирани в цялата тяхна сложност, единство и противоречивост, с различните тенденции в развитието им. Иначе тази мисъл ще бъде обикновена слугиня на политиката, реклама и политическа пропаганда. Каквато е в повечето случаи днес. Поне у нас тя заслужава подобно определение.
Поради това и почти винаги поведението на властта в международната политика е погрешно, тъй като тя сервилничи пред своите господари и покровители.
Последните тридесет години след разпада на социализма и СССР бяха съвсем невярно, тенденциозно и дори повратно оценени като триумф на Запада и САЩ в т. нар. “студена война”. Въпросният “триумф” бе обявен за “край на историята” и тържество на либерализма в устройството на света и на националните общества. Един политически акт, извършен след дълги години на социална и икономическа агония, какъвто бе крахът на социализма, бе възведен в степен на граница на исторически епохи, като бе прокламиран триумфът на капитализма над социализма.
Една контрареволюция никога не е триумф на реабилитираната идея, а само нейно, така да се каже, “изкуствено дишане” в лечението на системата, върху чиито основи е изградена. Контрареволюцията в социалистическия блок от края на ХХ век обаче има редица особености, които я различават от обичайните, при които аристокрацията си е възвръщала властта от буржоазията. Най-важната особеност е, че комунистическите партии в тези държави сами я извършиха, признавайки че не са повече в състояние да поддържат икономическата и политическата власт и да гарантират нормалното съществуване на системата. Те мълчаливо или с декларации признаха, че са опорочили идеята, злоупотребили са с нея и са довели обществото и държавата до невъзможност повече да се конкурират с капитализма. Причината за разпада на социализма не е в идеологическото и политическото превъзходство на капитализма над социализма, а в неправилното приложение на социалистическата идея в практическия живот. Причините за това много.
Неправилно е било приложението на идеята, а не поради непригодността на самата идея да бъде основа и център на нов тип социално-икономическо развитие. Капитализмът се постара да навреди на социализма и в много отношения старанието му бе успешно. Но причината е другаде и не е, че капитализмът победи. Той беше по-силен, но недостатъчно, за да може той именно да промени историята на ХХІ век.
И това се доказва, колкото и невероятно да е, от развитието му именно през ХХІ век.
Да въздъхнем облекчено: не само не е настъпил “краят на историята”, но историята тепърва се устройва по нов начин, за да се установи нов световен ред. Историята днес отбелязва края на капитализма като социално-икономическа и политическа система за цялото човечество. Точно след края на студената война в него се активизираха разрушителните процеси и възникнаха сериозни противоречия между водещите за системата държави и икономики. Отслабна безапелационното господство на САЩ и Европа върху световните дела и народите на земята. То вече се оспорва дори и от държави, които доскоро им бяха доверени съюзници или безропотно изпълняваха техните команди и повели.
Водещите държави се пренареждат в световната йерархия и това е следствие от появата на нови могъщи в икономическо и военно отношение страни (Китай, Индия, Бразилия, Виетнам, ЮАР, Турция), които основателно претендират за господство или поне за съобразяване с тяхното мнение и могъщество. Те вече не се подчиняват на довчерашните лидери и сериозно оспорват правото им и сега да са такива.
2.
Оказа се, че завършването на студената война ускори разпада на капиталистическата система, но и разколеба силно световния ред, установен след края на Втората световна война. Вече бяха започнали да се проявяват тенденции и процеси, които свидетелстваха за износването на системата и за нейната непригодност към новите условия. Но от тук насетне историята бе рязко ускорено и системата навлезе и в икономическа криза, която от пръв поглед изглеждаше като криза на обновлението, но се оказа, че е твърде дълбока и носи системен характер. Поради това не може да бъде спряна и дори забавена.
Но вместо да се търсят механизми, които да компенсират пораженията от разпада, Западът започна масиран натиск върху Русия, за да я принуждават, отначало на отстъпки, а след това и да предизвикват нейния разпад. Целта бе да я отслабят чувствително, за да я разчленят и поставят под пълен политически, икономически и военен контрол. Русия в техните планове трябваше да бъде съкрушена и поставена на колене, а после лесно да бъде победена. Предвиждаше се краят на вечната война между Запад и Изток и Русия и Европа.
За постигането на тази цел се предприе разширяване на Европейския съюз и НАТО, като за пълноправни членове бяха приети доскорошни държави от социалистическия блок и СССР.
Всичко това трябваше да бъде илюстрация и окончателно доказателство за “края на историята” и пълния триумф на либерализма. В Европа бяха променени държавните граници на редица страни. При това формирането на независимите държави в повечето случаи, особено в Югославия, а и в СССР, не стана по предвидения в съответните конституции ред. Но всички бяха провокирани или горещо приветствани от САЩ и Западна Европа като тържество на демокрацията и справедливостта и като поражение на “тоталитаризма” и комунизма. Към това трябва да добавим наказателните операции на САЩ в държави от арабския свят, чиито правителства бяха насилствено сменени и на тяхно място бяха поставени послушни режими. Реалният резултат от тези операции бе разрушаването на тези държави и ожесточаването на политическия климат в тях.
Картината изглеждаше като потвърждение на измислената теория за настъпилия “край на историята”.
Всъщност бе настъпил краят на една епохаи бе поставено началото на следващата. Бе вече започнало новото преустройство на света. Това в най-общи линии означаваше като детронирането на САЩ като световен хегемон. Тази трансформация бе резултат от множество предходни явления и процеси, които не бяха отчетени нито от държавниците, нито от анализаторите. Най-съществената грешка, ще повторя отново, бе невярната оценка на “края на студената война”. Ако това явление бе разчетено вярно и бе анализирано в неговата реална структура и смисъл, тогава и изводите щяха да дойдат от само себе си. Не че щеше да се промени общият ход на историята и щеше да бъде избягнат крахът на капитализма, но това щеше да стане по друг начин и преходът щеше да бъде заченат да бъде плавен. И може би щеше да бъде избегната войната в Украйна, а и самата Украйна щеше да получи друго развитие и друга съдба. Защото щеше да има други, различни от тези, които я съсипаха, управници.
Да си световен лидер обаче не означава, че определяш хода на развитието света и ти именно решаваш кой ще върви напред, а кой ще изостава. Не означава и че решаваш по какъв точно начин ще се развива човечеството. Защото не си господар и “вседържител”, а един от всички – макар и най-силният.
Започналият разпад на капиталистическата социално-политическа и икономическа система започва с пренареждането на световния ред и с разместване на водещите световни държави. Това обаче означава началото на гигантски трансформация, които отначало ако не се забелязват или не изглеждат толкова мащабни и значими, то постепенно и много бързо проявяват своето съдържание и историческия си смисъл.
3.
Контекстът, който описах може лесно да бъде разширен и обогатен с нови факти и обстоятелства, които да представят цялата сложност и многообразието на днешния свят и борбите за надмощие в него. Но и в този му вид, а и като отчитаме закономерностите в развитието на човечеството – особено в периоди на разпад и преход, логично ще достигнем до извода, че толкова коментираната и по различен начин оценявана война в Украйна е естествено продължение на политиката на великите сили, но с други средства. Тя затваря досегашната епоха, слага край на правилата, по които се водеше международната политика, размества окончателно разположението на водещите държави и йерархията, по която са подредени, за да се даде възможност на новите реалности да намерят своето място и да получат правото да въздействат върху света. Затова и картината, която от тук насетне ще се очертава и представя, ще бъде различна, с друго съдържание и смисъл.
Аз вече няколко пъти коментирам това събитие от последните две години, но налага се повторя вече писаното от мене, защото се оказа вярно и безспорно.
Войната в Украйна е подготвена и предизвикана от САЩ и т. нар. колективен Запад, за да се потвърдят резултатите от “студената война” и се подчертае още веднъж, че няма промяна в глобалното статукво. Затова е съвсем нормално преговорите за мир да се водят между страните, които са воювали, а на държавите, които са били съюзници и са помагали, да се придаде някакъв спомагателен статус, а и да бъдат определени като изгубили или победили. За да знаят какво да очакват и какво им се полага.
От друга страна, Русия, а и Китай и страните от БРИКС нямаше как да я избегнат, защото и на тях тя им позволява да легитимират вече със сила своите претенции и да наложат новия ред, чиито ръководители ще бъдат. Всички световни войни от ХХ век (а това са войните на Русия със Запада) са все заради тези причини.
Никоя война не трае вечно. Тази също много скоро ще приключи. Тя вече тежи на всички и колкото по-дълго продължава, толкова повече ущърб носи на САЩ и Европейския съюз, но и на доста други държави. Те сега са лишени поради прословутите санкции на САЩ срещу Русия от суровини и пазари, но най-вече от горива. А и когато в една част от Европа се провеждат военни действия и виси опасността конфликтът да се разшири и да придобие много по-страшен израз, обстановката в света не може да се нарече нормална и да поощрява икономиката.
Но тази война ще приключи по аналогичен начин, както завърши Втората световна война. Ще е необходимо да се узакони новото статукво, както и да се утвърдят окончателно зоните на влияние и се признаят новите световни лидери. За този цел ще се проведе международна мирна конференция, на която тези постановки ще бъдат огласени като новите принципи на световното устройство. След нея държавните граници ще бъдат очертани официално, за да бъдат спазвани от тук насетне.
Мирните конференции след световните войни са протичали винаги в радост за едни и като трагедия за други. Така е, когато се преразглеждат състоянията на победените държави и на техните съюзници. Жестоко е, ала правилата на геополитиката са такива. Те обаче не само не се спазват, но и почти винаги се забравят и някои държави (каквато е нашата, например) избират все губещата позиция, а после плачат, че са били несправедливи с тях. Да видим дали и този път ще се отнесат с България по същия начин.
Тези прогнози съм ги направил през 2022 г., съвсем в началото на Специалната военна операция на Русия в Украйна, обявявайки действията на Русия за цивилизационна война, която неминуемо ще приключи с мирна конференция по подобие на Ялтенската.
Сега в Русия, а и в Западна Европа много анализатори започнаха да приемат този вариант като неизбежен, понеже е напълно логичен и необходим. Тя ще потвърди валидността на решенията на Ялтенската относно зоните на влияние и очертаването на границите на някои европейски държави и особено на Германия. Това означава, че ще се промени рязко положението на Европа, както и ще се постави под съмнение нейната вътрешна интеграция с участието на държавите от руската зона на влияние.
Това ще бъде механично действие, което няма да съответства в значителната си част на новите реалности в света и новите норми, по които той вече се развива. Необходим е обаче много задълбочен анализ на обстановката, както и на цялото развитие на Европа и света след Втората световна война и особено след края на студената война. Защото много от грешките и неразрешимите конфликти от това време се дължат и на не докрай обмислените решения в Ялта и от разпада на Съветския съюз.
От всичко това ще зависи справедливостта и трайността на бъдещия мир!
