/Поглед.инфо/ Както знаят читателите ми, всяка сутрин на закуска чета вестник над овесената си каша. Нищо тежко, просто „Ню Йорк Поуст“, който приятно стои на границата между идиотщината на таблоида, която просто не ти се занимава да я проверяваш и надутата самонадеяност на сериозните широкоформатни вестници.

Не чета повече от 10% от сутрешния си вестник. Имам нулев интерес към спорта и знаменитостите. Поглеждам в бизнес секцията за добрите стари времена, но рядко чета пълна статия (Макар и Джон Крюдел понякога казва разумни работи за финансите на страната).

Последната история на корупцията и злоупотребите в общината обикновено заемат две до три страници, но когато си чел една от тези истории, все едно си чел всичките. Извършителят обичайно е някой безполезен некадърник, почти винаги черен, получил някоя хубава синекура в бюрокрацията на Ню Йорк в замяна на това да подкрепя кмета или просто в знак на положителна дискриминация.

Настоящият скандал относно директора на Служба общински жилища, излъгал, давайки показания под клетва е нещо типично. Може да кодирате компютърна програма, която да генерира тези истории за корупция. Може би „Поуст“ прави именно това. Не знам, а и не ме интересува.

Така че в сутрешния ми вестник няма много, което всъщност да ми се чете. Така е добре, закуската не отнема време, а и имам работа за вършене. Но този четвъртък той заслужи моето спряло се внимание.

Историята на първа страница бе за осъждането на Лари Насър, специалистът по спортна медицина в Мичиганския щатски университет, признат за виновен, че е блудствал млади атлетки, включително и олимпийски състезателки (Хората с име Насър са арабо-американци, макар и не винаги мюсюлмани. Нито една от основните медии не спомена за това, обсъждайки случая).

С риска да изглеждам похотлив или може би твърде нахален, винаги искам да знам какво всъщност е направил извършителят в тези случаи. Това, което Лари Насър е направил, е че е пипал гърдите и интимните части на млади момичета, докато ги е изследвал, включително три, които са били по-малки от 13 години, и е прониквал в тях с пръст против волята им.

Въпросът ми е, как може на Насър това да му се е разминало в течение на 25 години?

Част от отговора, сигурен съм, е същият като този на същия въпрос относно сексуалния тормоз в шоу бизнеса. И в двата случая е имало нещо, което насилените са искали много, толкова много, или в случая с по-младите жертви – техните родители, че са сметнали, че подчиняването пред блудството е справедлива цена за това нещо.

В случая със шоубизнеса желаното нещо е роля в киното. В случая с Насър - шанс за участие на Олимпийските игри.

Не казвам, че това е цялата история и със сигурност няма да кажа, че всичките жертви са приели тази цинична гледна точка. 25 години мълчание обаче изискват обяснение. Без съмнение, това е част от тълкуването на историята.

Забележете, че това са обвинения на равнище щат. Насър бе осъден едва миналия месец във федералния съд по обвинения, свързани с притежание, създаване и унищожаване на детска порнография. За това федерално престъпление той получи 60 годишна присъда, от които според федералните правила той ще трябва да излежи 55.

Със сигурност това е един противен, плашещ мерзавец. Няма как Лари Насър да бъде оправдан. Новинарската история, въпреки това, разказва нещо за нашите странни времена и относно притеснителното равнище на безпричинната феминизирана истерия на днешното общество. Ако не знаете произхода на думата „истерия“, ще дам пауза за минута, че да бръкнете в речника… така.

На първо място присъдата. Щатският съдия, Роузмари Акуилина (не е латиноамериканка, а от малтийско/немски произход) даде на Насър от 40 до 175 години затвор по обвинения за блудство. Не ми е ясно как е структурирана тази присъда или колко години всъщност ще излежи, но изглежда десетилетия.

И това, според съдията, след като излежи 60-годишна присъда във федерален затвор.

60 + 175 = 235. Двеста тридесет и пет години – повече от цялата история на САЩ. Не трябва да си привърженик на педофилията да се зачудиш дали това не е непропорционално.

Двеста тридесет и пет години? За престъпления където никой не е убит, обезобразен, осакатен или пребит и нищо не е било откраднато. Колко години получава средностатистическият убиец в днешно време, или подпалвач или изнасилвач – човек , който използва повече от пръста си?

Отново, не търся оправдания за Насър. Той е мерзавец, заслужаващ омраза. Той със сигурност трябва да бъде уволнен от работата си, разрешението му да практикува медицина - отнето и да бъде вкаран в списъка с регистрирани сексуални престъпници – със сигурност има такъв, за да се изключи възможността той отново да остане сам с млади момичета където и да е в САЩ.

Затвор? Да, ако аз съдех, щях да му дам между пет и 10 години затвор по всички обвинения взети заедно. Но 235? Стига бе!

Четейки новината и гледайки съпътстващите снимки, ми стана ясно, че съдебната зала бе изпълнена с естрогенни пари. Съдията посрами професията си, издавайки присъдата си с пронизителна, злорада, отмъстителна тирада. Това е точка на падение.

„Нашата конституция не позволява жестоки и необичайни наказания. Ако позволяваше, бих казала, че може би щях да позволя някой да му направи това, което той е сторил на тези красиви душици, на тези млади жени в тяхното детство … бих позволила на някой, или на няколко души да му сторят това, което е направил на другите.

Ей, за какво плащаме на съдиите днес, ако не и да им позволяваме да си демонстрират насилствените фантазии на отмъщение в национален ефир?

Театралниченето на съдията бе съпътствано от виещ гръцки хор жени, с които Насър е блудтвал. Те прекараха четири дни хлипайки, докато даваха показанията си на жертви.

Още веднъж да повторя: Лари Насър е отвратителен перверзник и с чиста съвест бих му дал от пет до десет години. Просто не съм съгласен, че това, което е направил е толкова сензационно, колкото го изкарват съдът и „Ню Йорк Поуст“.

Знам, че вече съм дъртак, но в моето поколение, освен ако не си бил особено грозен, едва ли си преминал през детството и пубертета без това да те приближи някой перверзник. Това нещо не е нещо необикновено на този свят и се съмнявам относно твърденията, че това води до вечна ментална травма. Този гръцки хор в заседателната зала, врещящ за това, че е жертва, си изглеждаше съвсем здрав, когато жените в него отместваха кърпичките си от своите очи достатъчно дълго време, за да бъдат огледани.

Но разбира се, ние сме в момент на феминизъм и демонстрирането, че си жертва е нещото, което всяко американско момиче е окуражавано да прави в днешно време. Отбелязвам, че не само съдията, но още и прокурорите бяха жени. Жена бе и съдията във федералния съдебен процес.

Съдия Акуилина разбира се не забрани достъпа на мъже в съдебната зала, но се създаде впечатление, че щеше да го направи, ако бе сигурна, че ще ѝ се размине.

Съдията приключи своята злорада тирада, подигравайки се на Лари Насър, че, цитирам: „“ Току що ти подписах смъртната присъда“. В този миг вече обмислях дали да не стартирам петиция за отменянето на 19-тата поправка в конституцията на САЩ (, даваща на жените право на глас – бел. прев.)

Говорейки за 19-тата поправка, ми дойде на ум покойният конституционен съдия Антонин Скалия, направил през 2005 г. проницателното наблюдение, че ако Върховният съд на САЩ през 1920 г. притажаваше днешната самонадеяност, нямаше да има нужда от 19-то изменение на конституцията. Конституционните съдии просто щяха да открият някъде, скрит в конституцията, член за правото на глас на жените, крил се в течение на 150 години.

Обречени сме.