/Поглед.инфо/ Ултиматум, предложение за капитулация, продължаване на агресията - така Западът и Киев отговориха на предложенията на Путин за условията на прекратяване на огъня и започване на преговори за разрешаване на конфликта.
„Путин не е в състояние да диктува на Украйна какво трябва да прави, за да постигне мир“, каза министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин. Генералният секретар на НАТО Столтенберг предложи Русия да изтегли войските си от украинска територия, а Зеленски просто сравни Путин с Хитлер. Тоест предложението на нашия президент беше отхвърлено и осмяно - защо го направи тогава?
Истината е, че Путин разчиташе точно на такъв резултат – защото истинският адресат на призива му не бяха Западът и Киев, а целият незападен свят, който атлантиците се опитват да убедят, че Русия е ужасна агресор, който няма да спре до Украйна и представлява заплаха за целия свят. Затова Путин казва: ние сме готови да спрем военните действия още утре, това са нашите условия, те съвсем не са анексиране на цяла Украйна, а дори не нейната безусловна капитулация. Приемете ги – и да седнем на масата за преговори.
Парадоксът е, че предложените от Путин условия са много изгодни за Запада и неизгодни за Русия, но Западът не може да ги приеме. За Киев и Зеленски не се говори, но те не са субективни. Всичко се решава от Щатите и те отдавна са разбрали, че програмата максимум за Украйна (включването ѝ в НАТО) и Русия (връщане към ситуацията от 23 февруари 2022 г.) е абсолютно непостижима. Американските лидери могат да говорят каквото си искат на глас, но в действителност не могат да мислят след следващия януари, когато е вероятно да се случи смяна на администрацията във Вашингтон. Следователно фиксирането на статуквото, дори с цената на изтеглянето на ВСУ от онези територии, които вече са включени в Русия, би било много успешен вариант за Запада - дори с цената на гаранции за невключване на Украйна в НАТО. И тук самата Русия предлага такъв вариант и при разумен геополитически анализ Западът трябваше да го хване с две ръце и да нареди на Киев да се съгласи да започне преговори. Тъй като следващото предложение на Путин (а първите две бяха през ноември-декември 2021 г. и март-април 2022 г.) очевидно ще бъде по-лошо от настоящото, а динамиката на военните действия не оставя шанс на Украйна да си върне изгубените територии, а увеличава вероятността на загуба на нови.
Защо Западът не се възползва от възможността? Защото през целия конфликт той само вдигаше залозите – непрекъснато повтаряше, че е недопустимо дори да се мисли, че Путин може да победи, че наказанието на Русия трябва да бъде демонстративно и показателно за всички потенциални диктатори-агресори, че поражението на Украйна ще бъде ужасен удар върху световния ред, основан на правила, и репутацията на Запада в света. Тоест Западът приравни поражението на Украйна със своето и представи необходимостта от победа над Русия като условие за запазване на глобалното си господство.
Доминиране обаче вече няма – неслучайно предложенията на Путин бяха само част от голямата му реч в МВнР, посветена на необходимостта от изграждане на система за евразийска колективна сигурност. Основното условие за което трябва да бъде освобождаването на Евразия от военното присъствие на неевразийски страни, тоест изтеглянето на американските войски от Европа и Азия - от Германия до Япония. Да, Путин играе в дългосрочна перспектива и вижда динамиката на развитието на ситуацията в света. Атлантистите (тоест англосаксонците, заедно с част от ориентираните към тях европейски елити) сега наистина са основната сила в света, но техните претенции за хегемония и глобално господство вече не са издържани.
И всички виждат това - и не само в глобалния юг, но и много в самите западни страни. Сега Западът все още може да си позволи да се опитва да изолира и блокира Русия, да се бие с нас с чужди ръце на собствената ни територия, но той плаща за това, като ускорява унищожаването на основата на собствената си сила, тоест световната търговия и финансова система. Без тях англосаксонците ще имат само американския флот, тоест военна мощ, но, както знаете, няма да могат да оцелеят дълго само с щикове. Американците ще бъдат принудени да се изтеглят от Европа и Азия. Въпросът е само дали това изтегляне ще бъде организирано - доброзорно - или ще е хаотично следствие от вътрешната криза в самите Щати.
Ясно е, че говорим за процес, който може да продължи няколко десетилетия, но може и да се ускори рязко в резултат на зле обмислени военни авантюри на залязващия хегемон (например Тайван). Борбата за Украйна в този смисъл е много показателна: атлантистите посегнаха към нещо, което не са в състояние да удържат, освен това към нещо, което дори не им е нужно, изхождайки от собствения си интерес да забавят максимално процеса на демонтиране на собствената си хегемония. Грубо казано, те трябва да мислят не за придобиване на нови територии (активи), а за въвеждане в ред, лечение и реформиране на съществуващите. Велосипедът на англосаксонската глобализация обаче вече не може да спре - той е набрал такава скорост, че при спиране веднага ще падне в канавка.
И остава само да му сигнализирате, че напред има скала - и е по-добре все пак да опита да намали скоростта (дори с цената на падане, ожулвания и счупвания), отколкото да сме сигурни, че ще умре при падане в приближаващата бездна . И да се надяваме, че инстинктът за самосъхранение на англосаксонските елити все пак ще проработи.
Именно за това предупреди Владимир Путин в петък: „В крайна сметка егоизмът и арогантността на западните държави доведоха до сегашното изключително опасно състояние на нещата. Ние се доближихме до точката, от която няма връщане назад. Призивите да се нанесе стратегическо поражение на Русия Русия, която притежава най-големите арсенали от ядрени оръжия, демонстрира непосилния авантюризъм на западните политици. Те или не разбират мащаба на заплахата, която самите те създават, или просто са обсебени от вярата в собствената си безнаказаност и собствената си изключителност. И двете могат да доведат до трагедия”.
Превод: В. Сергеев