/Поглед.инфо/ Ако внимателно се анализира написано за събитията след Шарлотсвил, направо шокира това, че никой не бе шокиран.
Доналд Тръмп за пръв път се появи на страниците на „Ню Йорк таймс“ през 1973 година, когато правосъдното министерство при президента Ричард Никсън заведе дело срещу компания на неговото семейство заради расова дискриминация. Оттогава той постоянно прибягваше към расови оскърбления и стереотипи, включително и в предизборната кампания миналата година — мексикански насилници, хитри евреи, мързеливи негри. По време на предизборната кампания той, неговите синове и съветници публикуваха и разпространяваха в Туитър антисемитски и расистки мнения. Понякога те ги махаха оттам след време, но понякога ги отстояваха. Тръмп постоянно изпращаше сигнали на онези, които се придържаха към антисемитски и расистки възгледи, че ги разбира много добре и е на тяхна страна.
Той използваше расизма като основен инструмент на предизборно въздействие, за да вдъхнови относително неголяма група свои привърженици – да ги наречем алтернативни десни – с цел да посещават неговите митинги, да дават пари за кампанията му и най-вече да координират и участват в неговите онлайн кампании (като доброволци и наемни служители). Тази тактика се оказа успешна главно, защото останалите негови избиратели, които бяха типични републиканци, не се интересуваха много каква тактика използва Тръмп, за да стигне до победа на изборите.
Сега въпросът е дали Тръмп е готов да отиде още по-далеч в опитите си да манипулира темата за расизма за постигане на политическите си цели, както това правят ръководителите на много други държави. Откритата и последователна подкрепа за алтернативните десни от страна на президента може, например, да доведе до радикализация на голям брой хора както с десни, така и с леви възгледи и да провокира нови стълкновения като тези в Бъркли, щата Калифорния, и в Шарлотсвил. Такава риторика подтикваше хората към използване на сила в други страни. Антиимигрантската риторика, към която прибягваха привържениците на излизането на Великобритания от Евросъюза при подготовката за референдума, доведе до увеличение на броя на физическите нападения срещу мигрантите в тази страна. Същото се получи и при победите на антиимигрантските или расистките партии в други страни. Броят на подобни актове на насилие може са нарасне и в САЩ.
Помнете, такива отделни деяния на насилие са от полза за Тръмп: той може да започне мерки срещу вълната на насилие, може да увеличи полицейските сили, да се позиционира като защитник на закона и реда. Колкото повече хаос, толкова по-силен ще изглежда той.
Въодушевявайки алтернативните десни, Трамп е способен да промени нашите представи за центризма. Такава тактика бе приложена с успех в Унгария, където управляващата дясноцентристка партия „Фидес“ превърна неофашистката ултрадясна партия “Йобик“ в полезен инструмент за изборите. Официално „Фидес“ винаги е стояла на прилично разстояние от „Йобик“ и дори веднаж й забрани да организира маршове. Но „Фидес“ заимства от тази ултрадясна партия някои идеи и риторика, насочи собствените си избиратели в расистка и антисемитска посока. Притискайки центристките и левите партии, тя позволи на „Йобик“ да увеличи тежестта си и днес, когато „Йобик“ стана втората най-голяма партия в Унгария, „Фидес“ се позиционира като центристка партия. И ето го парадоксът: „Гласувайте за нас, иначе ще гласувате за ултрадесните“. Ето този аргумент използва най-дясната от управляващите партии в Европа, за да постигне победа на изборите.
В Америка мълчаливото одобрение спрямо крайните расисти няма да доведе до създаването на нова партия — нашата избирателна система не допуска подобно нещо. Но ние може без усилия да се представим ситуацията, когато Тръмп или някой от неговите приемници заяви на колегите си от Републиканската партия, че те, както и унгарците, трябва да подкрепят умерено расистките „центристи“ или такива като него, за да не се позволи на яростните расистки „екстремисти“ да дойдат на власт. Колкото повече безумие бушува около него, толкова по-здравомислещ той ще изглежда.
Какъв е изводът? Не бива да се изпада в объркване и паника. Вместо това струва си да наблюдаваме как Тръмп използва расизма в политиката и съответно да се изработи политически отговор. Необходимо е да се засилят позициите на центристкото мнозинство на двете политически партии. Да се реагира срещу насилието. Да не се позволява на Тръмп да натрапва екстремизма. Вижте какво се случи в други държави и не позволявайте подобно нещо да стане в САЩ.
------------------------
Ан Епълбаум, вестник „Вашингтон пост“
Вашингтон / САЩ