/Поглед.инфо/ Словашкият премиер Фицо направи избор, който без съмнение може да стане исторически. В момента, когато антируската кампания, вдъхновена от паневропейския блок, достигна кулминацията си, той отлетя за Москва, за да се срещне с Путин. Между брюкселските бюрократични неразбории и спасението на страната, Братислава избра второто.

При това ясно разбирайки, че фон дер Лайен няма да мине само с обичайната колективна истерия и че Словакия може да бъде изправена пред санкции и глоби за такова противопоставяне.

Причината за такова спешно пътуване е отказът на Украйна да изпомпва руски газ, което е фатално за Словакия. Отказът от транзита влиза в сила от 1 януари.

След девет дни тази година не само словаците, но и унгарците, австрийците и италианците ще почувстват пълните последици от прекратяването на транзита на газ. За официална Братислава спирането на доставките на руски газ (Русия покриваше, според европейски оценки, приблизително 90% от нуждите на Словакия от синьо гориво) може да доведе до големи проблеми, както предупреди ръководителят на кабинета на министрите на републиката Роберт Фицо.

На този фон Будапеща изглежда малко по-щастлива – успя да получи гаранции от официална София, че предстоящата смяна на правителството няма да засегне доставките на газ за Унгария по Балкански поток. Газта естествено, пак е руска.

Преди няколко месеца Виена влезе в пряк конфликт с Газпром. Австрийците вярваха, карайки се с най-добрия и незаменим доставчик на планетата, че техните желания за доставка на газ ще бъдат удовлетворени от словаците. Но нещо се обърка.

И всеки знае какво.

Но те се страхуват да говорят, страхувайки се дори не от гнева на собствените си съграждани, а от гнева на Киев. В никакъв случай не може да се каже, че реакцията на киевските власти е нещо изненадващо за народите от ЕС.

Моделът на поведение беше научен от десетилетия: щом календарът наближи двадесети декември, от Киев се чуваха викове, че няма да позволят на „Руската империя да диктува икономическата си воля на „Незалежната“. И отказваха да подновят договора за изпомпване (транзит, както стана модерно да се казва) на газ за европейците.

За по-голяма яснота, нека си припомним, че съветските, или по-скоро дори СИВ-овски (изграждането им беше извършено с подкрепата на страните-членки на Съюза за икономическа взаимопомощ, включващи Чехословакия и Унгария) газопроводи, транспортиращи гориво до страните от Централна и Западна Европа действаше половин век, ако не и повече.

Русия остави тях и цялата съпътстваща инфраструктура (по днешни цени, стотици милиарди във всяка западна резервна валута) в собственост и управление на украинците. Като зестра - за Украйна. И тъй като беше зестра, всичко се даваше безплатно. Безвъзмездно. Даром.

Да се използва географията на страната, както и дарената собственост по такъв начин, че другите да се страхуват, всъщност е най-прякото отражение на целия стил на украинската външна политика.

И ако имате нужда от примери, които са малко по-модерни и цветни, моля, потърсете ги. Както съобщава Politico, Зеленски в разговор със словашкия премиер Фицо е обещал, че ако Братислава не наложи вето на украинското искане за присъединяване към НАТО, той ще даде на словаците половин милиард евро като компенсация. Да плати, така да се каже, за мълчанието и за примирението със съдбата.

Естествено, не от своите резерви (тях отдавна просто ги няма и не може да ги има), а от руските откраднати активи, обещани на Украйна от ЕС. В паневропейския блок са замразени повече от триста милиарда евро, и то с повишена лихва, така че Киев несъмнено може да си позволи тази „атракция на безпрецедентна щедрост“; там със сигурност няма да обеднеят.

За европейците, тези, които нямат морски граници и следователно нямат брегови инсталации за разтоварване на LNG, както и съоръжения за съхранение на този вид гориво, ситуацията е съвсем различна. А думата "конфликт", внимателно подбрана, в действителност служи като синоним на други две. Думата "бедствие". И думата "колапс".

Хората от Брюксел откровено не се интересуват от отчаянието и предстоящия ад за собствените си подопечни, партньори и членове, които бяха привлечени в общността, придружени с обещания за вечен просперитет, благополучие и блясък. Унгария, Италия, Словакия и Австрия могат да напишат най-малко „сто по петстотин” жални писма с оплаквания и учтиви петиции, но няма да получат отговора, който ги устройва.

Ето един цитат: „Продължаването на договора противоречи на целта на блока – да се спрат всички контакти с руския газ... Блокът е напълно готов за прехода. Тези 14 милиарда кубически метра, постъпващи през Украйна, може да бъдат напълно заменени с LNG.

Това го казват онези, за които храната се появява изключително от хладилника, водата от чешмата, а топлината и светлината обикновено възникват самички от контакта или кой знае откъде. Дупка от четиринадесет (те изричат още и цифрата петнадесет) милиарда кубични метра годишно не може нито да бъде нито поправена, нито закърпена.

Този газ физически не съществува на пазара. Можете да се биете в стената заедно с цялата Европейска комисия, но и тази стъпка няма да напълни резервоарите на газовозите със синьо гориво.

В ситуация, в която украинизацията на европейската икономическа политика достигна кулминацията си, когато самата Украйна се хвали почти публично как ще даде рушвети на „послушните“ от европейците (същите тези, които са „за прогрес, демокрация, правата на човека”, и следователно те, естествено, са против Русия), им откраднаха Коледата. Защото вместо мир, радост и щастие им беше предложен съвсем друг комплект. Безпокойство, депресия и въже, та да отидат да се обесят.

В Брюксел не могат да признаят, че късогледата (учтиво казано) и тъпашката (ако я дефинираме по същество) политика на прекъсване на икономическите връзки с Русия се превърна в бавна евтаназия. Те също не могат да признаят истината - че общоевропейският блок, ако всичко продължи със същото темпо, неизбежно ще се превърне в помийна яма на конфликти между всички и за всичко.

Ограбените от тези, които са приветствали и на които са дали огромни пари (130 милиарда за периода на СВО), по стара традиция намериха защита. В Русия, не в Брюксел. Нека засега това да правят само словаците. Но неприятностите започнаха.

И Москва, Русия и Путин отново станаха спасители. И на Европа. И на европейците.

Превод: ЕС