/Поглед.инфо/ Някой от целокупното българско общество да е наясно каква е официалната ни позиция относно натрупалата се тревога във връзка със ситуацията в страните от Западните Балкани, включително и най-вече в Македония? От изявления на словашкия външен министър Мирослав Лайчак в Туитър, както и на унгарския Петер Сиярто се разбра, че положението е сериозно и че е време въпросът да се постави открито в рамките на ЕС. И не само да се обсъди, но и съвсем в балканския стил „право куме, то у очи“ да се осъди т.н. албанска платформа за Македония, която практически „представлява намеса на чужда държава и премиер във вътрешните работи на една съседна държава“.
Преди тях само бившия словенски външен министър и настоящ евродепутат Едуард Кукан разкритикува Албания и съответно ЕС за намеса във вътрешни дела. Факт е, че 2 страни в региона, Босна и Херцеговина и Македония, са пред разпад, а още 4 други са в тежка политическа криза. Те не са членки на ЕС, но практически Европа винаги е имала влияние и намеса в региона. Всички са обявили за свой приоритет постигането на членство именно в ЕС. Днес обаче Европа или запазва странно мълчание, или взима страна като например във връзка със случващото се Македония. Като се започне от еврокомисаря Хан, отговарящ за разширяването, мине се през активното участие на американския посланик в Скопие в делата на основните политически партии в страната и се стигне до посещенията на Федерика Могерини, т.н.външен министър на Брюксел, всички в хор упражняват натиск върху македонския президент Георге Иванов да връчи мандат на опозиционния лидер Зоран Заев, който прие за изпълнение изготвената без съмнение в Тирана, под егидата на премиера Еди Рама, албанска платформа. Това, разбира се, му отваря пътя към поста премиер. Но и създава условия за разпад на държавата Македония, както казват във ВМРО-ДПМНЕ. Застрашава се нейният суверенитет и независимост, което веднага предизвика реакции сред привържениците на управлението на Груевски и те излязоха по улиците. Опозиционна СДСМ на Зоран Заев се класира на второ място на извънредните парламентарни избори на 11 декември 2016г, но след като заелата първо място ВМРО-ДПМНЕ, управлявала през последните 10 години, не успя да състави правителство /поради отказ за подкрепа от страна на традиционния си албански партньор ДСИ с лидер Али Ахмети/ тя беше на ход да получи мандат. Политическият опит ката играч на Груевски си каза думата и той сполучливо налучка настроенията на мнозинството македонски граждани, които изпитват искрен страх и притеснения от нарастващите през годините претенции и искания за повече права на албанците с македонско гражданство. Независимо от разширените им с Охридски договор след събитията от 2001г права и участие в управлението, които целяха омиротворяване на обстановката и мирно етно-религиозино съжителство, новата албанската платформа с искания за преформатиране на конституцията, промяна в символите на държавата, признаването на албанския език за държавнотворен заедно с т.н.македонски създадоха условия за навлизане на македонската криза в спирала, която наистина може да затрие държавата. Поне така казват редовите граждани. Именно това използва Груевски, за да се реши да предложи подкрепа за правителство на Зоран Заев. Но без ангажимент към условията на албанската платформа. Улиците на големите македонски градове се изпълниха с хора, които крещят за запазване суверенитета и независимостта на Македония.
Служебният премиер Емил Димитриев изпрати писмо до албански премиер Еди Рама със становище, че „постоянната намеса на Тирана във вътрешните работи на Македония нанася щети на добросъседските отношения“ и че „ и без Вашата намеса ще намерим решение на нашите предизвикателства“. „Некоректно е да се подпалва националистически дух“, казва Димитриев, а президентът Иванов написа писмо до Доналд Туск, отново председател на Европейския съвет, до Столтенберг, ген.секретар на НАТО, до американския президент Тръмп и до Ердоган, турския президент, с молба да се отхвърли „следизборната платформа на албанските партии“. Мотивите са, че никой в Македония не бил гласувал на 11 декември за такава платформа. За нас е любопитно, че адресат на това писмо е и турският президент Ердоган. Колкото и да е непонятно, Турция се явява стратегически партньор на Скопие и никога не е криела отношение, влияние, натиск и то най-вече по линия на изповядващото мюсюлманска религия население на Македония. Дали от чувство на безизходица, дали от опасенията, че Македония потъва и той не е в състояние да спре този процес, президентът Иванов се е решил на този ход, но това едва ли е най-съществения въпрос в такава ситуация. По-важното е, че у нас редица анализатори побързаха да обявят, че малкият ни съсед, наша кръв и с наш корен, „на практика губи своя суверенитет“ и че „страната е на ръба на пълно безвластие“. И даже „Македония няма повече бъдеще на унитарна държава като кантонизирането е приключило на практика“. Пита се само кога ще стане окончателното разделение и „дали това ще се получи по мирен или насилствен начин“. И докато в Македония до последно водещи политици се опитват да налучкат изход от създадена извън страната ситуация и да съхранят крехкото етническо равновесие, наши експерти предлагат „разполагане на стабилизираща мисия на ЕС“ с „въздържащи функции“ и при неблагоприятно развитие на ситуацията „да получи мироопазваща роля“ . Това щяло да угаси пожара. Може, но не станаха ли доста европейските и натовски военните части в региона, а стабилност не е осигурена? Косово и Босна и Херцеговина са красноречив пример в това отношение. Тези военни части не спряха и стотиците терористи от балканските страни, които заминаха да воюват на страната на „Ислямска държава“, после се върнаха отново по родните места, а стана известно и че са били обучавани в тренировъчни лагери също на Балканите. Твърди се, че са около 1000 на брой, което за мащабите на региона си е направо стряскащо.
Оказа се, че всъщност Брюксел е подценил наистина редица тенденции и процеси в региона, не познава в дълбочина причини и следствия, но бърза да гаси пожари с подкрепа и взимане на страна във вътрешна политическа битка, което наистина се явява „поощряване на етническия рекет на Албания спрямо една толерантна държава, каквато несъмнено е Македония“, както твърдят други наши сериозни наблюдатели на балканските неволи. В случая не е необходимо да се припомнят стари идеи за „Велика Албания“. По-скоро трябва да се прави сметка, че албанците изживяват доста късно стремеж за обединение в етнически граници, но едва ли отчитат, че нито ние сме успели в това отношение, нито на кюрдите например днес им е гарантирано осъществяване на мечти за независим Кюрдистан. А те са над 35 млн в четири страни. Преиграването с албанската платформа, която в Скопие наричат Тиранска, ангажирането с нея и то с подчертан плам и на косовския президент Тачи са тревожни сигнали, че на Балканите редица лидери си остават в плен на геополитическа недалновидност и провинциални политики, на ретро-националистически идеи, които в крайна сметка усложняват добросъседските отношения и навяват спомени за времена, когато Балканите са били „барутния погреб на Европа“ т.е. оттук са пламвали искрите за големите войни. Ако Тереза Мей счита, че Русия трябва да бъде изтласкана от Балканите, това също дава основание за изводи, че на случващото се в региона по традиция се гледа доста повърхностно. Играчите се опитват да запазят влияние и да придърпат по навик чергата на предполагаеми свои съюзници, които в миналото са покровителствали. Практиката на поставяне начело на управление на удобна личност в страните по света и износа на демокрация нали беше отречено от същата Тереза Мей при първото й гостуване в Белия дом и среща с президента Тръмп? Днес неговият посланик в Скопие притиска президент на суверенна държава да даде определен мандат за правителство, с което де-факто поощрява т.н. проалбанска политика в региона. Поне така твърди Груевски, което опонентите му приемат като изкуствено раздухване поради страх от възмездие, ако загуби окончателно битката за власт. Все пак не бяха малко уличаващите го в порочни корупционни практики записи, които Зоран Заев предостави като информация на македонското общество и предизвика политическата криза. Тя несъмнено продължава и Македония наистина се превръща в „шахматна дъска, на която големите играчи водят геополитическите си битки“. Думите са на Могерини, която така и не успя в неотдавнашното си посещение на Балканите да създаде условия за разбирателство между съседи, които не са решили съвместните си проблеми. Напротив, наблюдателите отчетоха наличието на все повече евроскептични настроения сред балканските народи. Не забравиха и освиркването на Могерини в Скупщината /парламента/ в Белград, въпреки че то е било само от хората на радикалния политик Шешел. Но за графитите срещу НАТО по стените няма как да се посочи кой им е авторът, но и никой не ги трие. Западът не забелязва и хилядите джамии, които изникнаха от нищото в повечето балкански страни, въпреки че е известно и кой финансира строежите. Не се обръща внимание и на факта, че забрадените жени в Босна и Херцеговина, както и в Косово, стават все повече и повече. Иначе тези държавици са с най-висока безработица и в повечето случаи населението разчита на помощта на близките си от чужбина, за да оцелява.
Нормално е при тези обстоятелства да се зададе въпроса ние какви позиции имаме? Защо се счита, че съществува опасност сътресенията при съседите да прелеят у нас? Определено обществото ни не е наясно какво предлага държавата ни в отговор на балканските предизвикателства.В България живеят около 1.5 млн наследници на бежанци от днешните земи на Македония, Гърция, Турция, които се гордеят с т.н.македонски корени и няма как да не се вълнуват от тревогите при съседите. Ние се дразним и то с основание, когато Турция открито се намесва във вътрешните ни дела. Когато облъчва наши съграждани със свои мегаломански идеи или манипулира населението ни чрез филми, книги, религия и т.н. Не приемаме турски министър да призовава да се гласува на наши избори за дадена партия, която би могла да бъде проводник на турски интереси на наша територия, в нашия парламент. Ако в Турция на управляващите не им излизат някакви сметки и си позволяват да нарушават Виенската конвенция, това може да бъде и шанс България да покаже достойнство и институциите й най-после да докажат, че са в състояние да действат съгласно нашите интереси. Тогава защо да не се допусне, че малката ни съседка проявява достойнство с нежеланието да приеме външен груб натиск за взимане на дадено решение? Защо трябва да считаме, че „албанците, преследвайки свои цели разчистват пътя за евроатлантическата интеграция на Македония“? Това бил и удар върху политиките на Белград и Атина спрямо Македония. „Лидерските възможности на Заев са скромни“, но той трябвало да състави правителство, да предаде Груевски на съд, а после в новосформирания парламент нямало как албанската платформа да се осъществи, защото ВМРО-ДПМНЕ нямало да я подкрепи и тя ще отпадне като проблем за страната. Нещо като „сън в лятна нощ“, защото никой не може да гарантира каква ще е реакцията на албанците при такова стечение на обстоятелства. Както никой не може да каже и колко всъщност като брой са албанците в Македония, че да натискат за равнопоставеност по всички направления? Споменават се данни в това отношение на ЦРУ и се забравя, че Македония приюти 150 хил албанци от Косово след войната, а те забравиха да се върнат по родните места, когато вече имаше държава Косово. А знае ли някой пълния текст на приетите от Зоран Заев албански условия, за да подкрепят негово правителство? Заявеното от Дарко Яневски, гл.редактор на „Дневник“, Македония, че там има „положения, засягащи и други страни, включително България-например да се потърси отговорност за геноцид, извършен срещу албанците и другите жители на Македония от 1912 до 1956г“ дали засяга наши интереси или отново става въпрос за внушение с цел взимане на страна? Проблемът е, че върху Македония се упражнява натиск, а това емоционалното православно население там няма как да приеме с разбиране. Особено, ако натискът е и по линия промяна на името. Тогава европейските ценности се загърбват. Обществото е поляризирано в мненията, а това поставя под заплаха дългосрочните стратегии на геополитическите играчи. Съществуват опасения, че липсата на ясни позиции дават неверни или фалшиви сигнали за някаква хипотетична подкрепа в определено опасна политика. В поредица от кризи често се търси активиране във външнополитически план, за да се добави авторитет и да се демонстрира влияние. Днес обаче ЕС не е в позиция да се занимава издълбоко и активно в балканските неразбории и едва ли ще е в състояние да направи нещо повече от това да обещава европейско бъдеще. В такава сложна ситуация за нас остава да преодолеем значителните затруднения, които имаме при поддържане на линията на деликатен баланс. Македония е в параграф 22 и „кутията на Пандора е отворена“, казва Груевски. Тогава?
Да запазиш спокойствие е условие да се вземат адекватни решения. Още повече, че като членки на ЕС и НАТО имаме надежда за опора в непредвидени ситуации. Необяснимо да се продължава политика на мълчание, на забавените реакции, на ослушването за „да кажат началниците“, на удобната, но не национално отговорна позиция на подкрепящи статуквото, защото светът е различен и който не разчита сигналите му, губи в стратегически план. Нужна ни е активна политика, без надскачане, но забелязваща се и то в рамките на установените вече съюзнически задължения. Инициативи като „Софийска платформа за балканско сътрудничество“ по примера на Вишеградската четворка не е безпочвена идея. Да подадеш ръка в труден момент винаги се възнаграждава в дългосрочен план, независимо,че може да има огорчения от минали грехове в това отношение. По-мъдрият, по-големият, по-опитният не трябва да се обръща назад, когато иде реч за бъдещето на братска страна. Грешките не се преодоляват с нови грешки, а очите на Брюксел за Балканите кой може да отвори освен нас? Кандидати за балканско лидерство много, ама играчите са на друго ниво.Ако те не ни питат, ние можем да подсказваме тактично. За да не става като в миналото- воините ни печелят битките, а дипломатите после губят и малкото спечелено. Сега е времето да доказваме, че можем и че не сме загубили енергията си като държава. За да не се налага с войски в Македония да се спасява положението. Поне една декларация за ненамеса и запазване на границите на Балканите може да постави основата на дебати сред балканските страни, която да бъде и точка от дневния ред на нашето председателство от 1 януари 2018г. За съжаление трябва да се повтори, за да се осъзнае, че ЕС не е в състояние днес да поема повече ангажименти във връзка с разрастващите се конфликти и проблеми. Визитите на Могерини преди дни из балканските страни го доказаха на практика. Налага се отново да си спомним, че „съдбата на давещите се е в техните ръце“. А Балканите са на ръба, по това никой днес не спори. Търсят се верните отговори. И лидерите, които могат да го посочат. Крачка назад и от Груевси, и от Заев може да е изход за Македония и пример за другите балкански страни. И не вярвайте, че Македония ще загине. Здрав й е коренът. Нали е и наш?