/Поглед.инфо/ Сблъсъкът между сръбската опозиция и полицията стигна до нападението на телевизионния център, сбивания и пробити кордони. Може ли бунтовете в Белград да се превърнат в Майдан, кой стои зад протестиращите и може ли една хипотетична революция в Сърбия да навреди на отношенията на братската държава с Русия? /ВИДЕО/

Протестите в Сърбия продължават от декември, но светът им обръща внимание (или по-скоро си ги спомни) този уикенд, когато нещата стигнаха до сблъсъци между протестиращите с полицаите и жандармеристите. Тогава се появи познатата дума „Майдан“ и полузабравената фраза „цветна революция“. Въпреки това, част от протестиращите излязоха по улиците в жълти жилетки, напомняйки за последните събития в Париж.

Някои епизоди приличат на събитията от октомври 1993 г. в Москва. Десетки демонстранти, водени от лидери на опозицията, проникнаха в офиса на сръбската телевизия РТС и окупираха два от входовете на сградата. За щастие сценарият с нападението на телевизионния център в Останкино със стрелба и кръв не се повтори отново. Протестиращите хвърляха яйца по фасадата на държавната телевизия, докато полицията и специалните части изтласкаха без употребата на сила проникналите във фоайето на институцията опозиционери.

Случващото се, в крайна сметка, все още не е подобно на уличните сблъсъци в Париж, на което бе обърнато внимание от президента Вучич: „Нямаме снимки на хора със счупени глави, както във Франция. Но ако някой от тях прибегне към насилие, ние незабавно ще отговорим. Ето как се държи една сериозна държава”.

В неделя имаше по-сериозен инцидент. С помощта на камион, протестиращите се опитаха да пробият полицейския кордон около резиденцията на президента Вучич. В този случай, опозицията обгради в пръстен президентството. Част от демонстрантите отидоха в полицейския участък, където се намират петима задържани за участие в атаката срещу телевизионния център. Традиционното „Полицията е с хората!” също звучи - организаторите на протестната акция казват, че синдикатите на полицията уж подкрепят демонстрантите.

В същото време властите демонстрират увереност и декларират контрол над ситуацията. Вучич заяви, че не се страхува от предсрочни избори, в които опозицията ще спечели най-много 17%. „Подгответе избирателните списъци сами, напишете в тях нещо ... Пишете, печатайте, пишете, правете каквото искате - ще загубите изборите!”, заяви уверено сръбският президент.

Това, което се случва в сръбската столица, е приблизително ясно, но основната, крайната цел на противниците на Вучич не е съвсем ясна. Лозунгите на протестиращите непрекъснато се променят: или искат оставката на правителството и президента, след това призовават държавния глава да излезе и да се обърне към хората.

Самият Вучич в изявлението си нарече „фашист” един от лидерите на протеста, председателя на партията „Двери” Бошко Обрадович, а други двама - бившия кмет на Белград Драган Джилас и бившият външен министър Вук Йеремич – „олигарси”. При цялата яркост на метафорите, това не дава яснота на случващото се, както и лозунгът „Вучич е крадец!”, под който излиза опозицията.

Протестите в Сърбия продължават от края на миналата година - и в този период, отбелязваме, в Белград дойде на посещение руският президент Владимир Путин.

Причината за вълната от протести бе бруталният побой на лидера на опозиционната партия „Левица” Борко Стефанович в град Крушевац. Атаката се случи в навечерието на конференцията на опозиционната коалиция „Съюз за Сърбия” (тази коалиция сега „запалва протеста”) и след като Стефанович критикува публично и остро президента Александър Вучич.

Човекът, заради когото официално започна тази конфронтация, Борислав „Борко” Стефанович е колоритна фигура. В началото на 90-те той свири на бас китара в пънк бандата „Generation without a Future”. Той влиза в политиката след свалянето на Слободан Милошевич и неговата Социалистическа партия, но сега той е един от лидерите на модерните социалисти. Вярно е, че той успя да бъде избран в Скупщината с мандат на прозападната Демократическа партия и дори да оглави фракцията ѝ. От друга страна, като държавен служител, той ръководеше сделка с „Газпромнефт” за закупуването на компанията „Нефтена индустрия на Сърбия” и отговаряше за посещението в Белград на Дмитрий Медведев. Така че „ръката на Държавния департамент” трудно може да се види в днешните събития.

Експертите по Балканите са съгласни, че обединените в Съюза за Сърбия системни и улични опозиционери са пъстър съюз. Така например, Бошко Обрадович, който е участвал в пробива в РТС, е лидер на движението „Двери”, което се позиционира като консервативно, антиглобалистко и евроскептично.

„Сред протестиращите много левичари са привърженици на социалната справедливост. Има и бивши активисти на Радикалната партия на Воислав Шешел и млади хора, които споделят лозунги, близки до това, което партията е предлагала”, заяви пред „Взгляд” Ирина Рудньова, старши изследовател и академичен секретар на Центъра за изследване на съвременните балкански кризи в Института за славянски изследвания.

Президентът Вучич, отбелязваме, оглавява партията на бившите другари по оръжие на Шешел, великият сръбски националист, обвиняем в Хагския трибунал. Управляващата Прогресивна партия е създадена от част от „умерените радикали” от Томислав Николич, който в последствие (2012-2017 година) е президент. Сега тези десни популисти и сръбски патриоти са обвинени в национална измяна - в опит да преговарят с косовските албанци. Опозицията е сигурна, че президентът уж е одобрил план за размяна на територии. Твърди се, че Прищина е готова да изостави северната част на Косово със своите сръбски анклави (Косовска Митровица и т.н.), а „режимът Вучич” е готов да предаде на косоварите долината на Прешево в Южна Сърбия. Основното предателство е, че след размяната Вучич е бил готов да признае независимостта на „Република Косово”.

От една страна, поддръжниците на опозицията казват: сръбският патриот не може да бъде човек, чиито съветници са синът на Джордж Сорос Александър и съучастникът в нападението срещу Югославия Тони Блеър. От друга страна, поддръжниците на Вучич заявяват, че няма доказателства за „предателство”, но в редиците на опозицията има много, които имат финансови връзки с политиците на Европейския съюз.

„Но всъщност Вучич не прави отстъпки пред Запада по въпроса за признаването на Косово, а Западът вече не знае как да накара Белград да го направи. Всички възможности бяха използвани: преговорите с Прищина бяха блокирани толкова много, че е малко вероятно те да продължат, икономическият натиск не помогна, сътрудничеството с Русия, въпреки натиска, продължава”, подчертава балканистката Ирина Рудньова.

В същото време, индикативното участие в споменатите по-горе размирици на Драган Джилас, който през 2008-13 е бил кмет на сръбската столица, е показателен.

През 90-те години Джилас е активен противник на Слободан Милошевич, а през 2000-те става виден служител на Демократическата партия. Тази партия, както си спомняме, управляваше известно време и нейният лидер, прозападният политик Борис Тадич, беше президент (добавяме, че Джилас е наследник на Тадич като лидер на партията). Демократическата партия заема ляво-центристка и социално-либерална позиция и се фокусира върху сближаването на Сърбия с ЕС с перспективата за присъединяване.

Друг лидер на протестиращите, бившият външен министър и бивш председател на Общото събрание на ООН, Вук Йеремич, е старши съветник по въпросите на външната политика при Тадич. В същото време той идва от номенклатурно семейство; представител е на изтъкнат още по време на социалистическа Югославия клан, наричан „босненските Кенеди”.

Въпреки разнородността на протеста, именно левоцентристите влизат в неговото ядро, смята Евгени Колосков, доцент в катедра „Теория и история на международните отношения” в Санкт Петербургския държавен университет.

„В основата на опозицията са тези, които не са били на власт дълго време. Така че те се опитват да се върнат на власт, да махнат дясно-популисткото правителство на Вучич и неговата Прогресивна партия или да окажат натиск върху сегашното правителство”, смята експертът. Подобно мнение се споделя и от балканиста Ирина Рудньова: „Прозападните политици са движещата сила на протеста, те се опитват да използват и други сили”.

Според Рудньова, Западът може да се интересува от реализацията на сценария на „цветната революция” в Сърбия, предвид безкомпромисната позиция на Вучич по косовския въпрос. Но експертът прави резервация, необходимо е да се изчака реакцията на западните сили върху засилването на конфронтацията между сръбските власти и опозицията.

Колосков, от своя страна, смята, че евентуални промени в Белград няма да скарат Сърбия и Русия. „Президентът Владимир Путин не изрази категорична подкрепа за Вучич по време на протестите. Русия зае доста неутрална позиция”, отбелязва Колосков и повтаря: „Политиката на Сърбия по отношение на европейската интеграция и топлите отношения с Москва едва ли ще се променят фундаментално, независимо дали Вучич ще остане на власт или не”.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели