С отговорността да организира авангарда на корейската революция се появява младият Ким Ир Сен, който ще ръководи процеса на установяване на диктатурата на пролетариата в Корея през следващите седем десетилетия.
Вместо да се придържа към политиката на Комунистическата партия на Корея – инструмент на сталинистката бюрокрация – Ким Ир Сен основа през 1926 г. Съюза за победа над империализма (СПИ), провеждайки политика, независима от Комунистическата партия на Третия интернационал.
На церемонията по основаването на СПИ Ким Ир Сен изнесе реч, в която заяви, че:
Тъй като СПИ поема, по име и в действителност, мисията за сваляне на империализма, неговата програма трябва да установи непосредствената задача за унищожаване на японския империализъм, заклетия враг на корейския народ, постигане на освобождението и независимостта на Корея и поддържане като бъдеща задача на изграждането на социализма и комунизма в Корея, премахването на всички форми на империализма и изграждането на комунизма в целия свят. (Да свалим империализма, 17 октомври 1926 г.)
Идеята за независимост на народните маси за извършване на революцията произтича от собствената колониална ситуация на Корея и от борбите срещу други сектори на революционното движение (като националистите и Комунистическата партия).
Масите трябва да имат класова независимост по отношение на буржоазния национализъм, сталинизма и, очевидно, империализма. Тази идея ще бъде доразвита и ще доведе до официалната идеология на севернокорейската работническа държава, водена от Ким Ир Сен: философията на чучхе.
Това е концепция, която означава, че е необходимо да се разчита на собствените сили, като по този начин е разграничение между движението, което ще поведе революцията и ще вземе властта в Северна Корея и други сектори като корейски националисти и сталинисти, както и , на международно ниво, идеологическа опорна точка за политическата независимост на севернокорейския режим по отношение на съветската бюрокрация.
През 1930 г. се провежда Калунската конференция на Комунистическата младежка лига и Антиимпериалистическата младежка лига. По този повод Ким Ир Сен прави нови изявления относно постоянния характер на корейската революция:
(...) Следователно основната задача на Корейската революция е да свали японските империалисти и да спечели корейската независимост и в същото време да ликвидира феодалните отношения и да въведе демокрация. (…)
Ние няма да спрем наполовина в завършването на антиимпериалистическата и антифеодалната демократична революция, но ще я трансформираме в революция, за да изградим социалистическото и комунистическото общество и по този начин да извършим световната революция. Завършването на Корейската революция е голяма услуга за ускоряване на световната революция. (Пътят напред за Корейската революция, юни/юли 1930 г.)
Подобна политика противоречи на диктата на Третия интернационал на Сталин, който проповядва „революцията на етапи“, в която демократичната революция трябва да бъде подкрепена от пролетариата, но водена от буржоазията, за да се формира буржоазен режим, който ще извърши демократични реформи и , едва тогава пролетариатът може най-накрая да вземе властта.
В резултат на тази конференция беше създадено въоръжено национално освободително движение, Корейската революционна армия, която по-късно ще бъде наречена Антияпонската народна партизанска армия и по-късно Корейската народна революционна армия.
Докато сталинизмът, на глобално ниво, принуди комунистическото движение, което беше под негово влияние, да остане начело на империалистическата буржоазия в печално известните народни фронтове, като по този начин премахна класовата независимост на пролетариата и се адаптира към буржоазната демокрация, в Корея революционерите взеха оръжие, за да победят империализма и да извършат революцията.
Това, което Ким Ир Сен направи, както и Фидел Кастро по-късно, беше да накара пролетариата да ръководи революционния процес, разчитайки първо на селяните и след това на други сектори, потиснати от японския империализъм, включително слоеве от дребната буржоазия и националната буржоазия, чиито интереси противоречат на тези на обитателите.
Но той никога не е поставял работническото движение зад тези сектори. Напротив: основана през 1936 г., Асоциацията за възстановяване на отечеството беше обединен фронт, чиято основна цел и резултат беше набирането на стотици хиляди корейци в редиците на революцията, което беше тласък за въоръжената борба, която никога не е изоставен от Ким Ир Сен, като по този начин се противопоставя на общата политика на сталинизма.
По отношение на този процес Ким Чен Ир (син на Ким Ир Сен и негов наследник като лидер на Северна Корея) отразява следното:
"Поради факта, че в миналото страната ни е изостанало, полуфеодално и колониално общество, работническата класа не е многобройна, но като контингент с най-силен стремеж към независимост и революционен дух, тя съставлява ядрото на силите на революцията.
От демократичния, антиимпериалистически и антифеодален етап великият водач [имайки предвид своя баща] разглежда работниците като членове на управляващата класа на революцията и взема техните искания и тези на нацията като отправна точка на всичките си политики и насоки.
В нашата страна всички процеси на революцията, от антиимпериалистическата на националното освобождение и демократичната антифеодална, до социалистическата и нейното изграждане, беше извършено успешно под ръководството на работническата класа. (Нашият социализъм, съсредоточен върху народните маси, е непобедим, 5 май 1991 г.)"
По този начин, чрез този революционен процес, който съчетава въоръжената борба в планините с организацията на работническата класа в градовете чрез Народни комитети, комунистите, водени от Ким Ир Сен, поемат властта в Корея след поражението на Япония във Втората световна война, през 1945г.
Превод: СМ
