/Поглед.инфо/ Съединените щати в момента водят икономическа война срещу една десета от страните по света с общо количество на населението от два милиарда души и с общ обем на БВП над 15 трилиона долара.

Сред тях влизат Русия, Иран, Венецуела, Куба, Судан, Зимбабве, Мианмар, Демократична република Конго, Северна Корея и други, на които Вашингтон наложи санкции през последните години, а също така такива страни като Китай, Пакистан и Турция, които не се намират в пълен смисъл под действието на санкциите, но които са по-скоро мишени за други наказателни икономически мерки.

Освен това хиляди души от огромното количество страни са включени в подготвения от министерството на финансите на САЩ списък със специално обозначени граждани, които във връзка с това нямат право да използват глобалната финансова система, намираща се под ръководството на САЩ. Мнозина от фигуриращите в списъка лица или са тясно свързани с ръководството на своите страни, или сами са част от него.

ОТ гледна точка на САЩ всеки от икономическите субекти обосновано се подлага на ограничения или във връзка с нарушения на правата на човека, или с тероризма, престъпления, търговия с ядрени оръжия, корупция или, както е в случая с Китай, нечества търговска политика и грабене на интелектуална собственост.

Но в последните няколко месеца се налага впечатление, че непоколебимият стремеж на Америка да се бори с целия лош свят е превърнало всички тези правителства и подкрепящи ги богати граждани в критична маса, обединяваща сила за създаването на паралелна финансова система, недостъпна за дългите ръце на САЩ. Ако те успеят това ще измени из основи позициите на Америка по света.

Глобалното превъзходство на Америка стана възможно не само благодарение на нейната военна мощ и система от съюзи, но и от нейния контрол над вътрешното устройство на глобалните финанси и особено от широкомащабното приемане на долара като световна резервна валута. Уникалният статут на американските пари удържа глобалната финансова система от Втората световна война насам.

Всяка транзакция, провеждана в американски долари или осъществяван през американската банка, автоматично подвеждат страните от търговските отношения под действието на американската законодателна система. Когато САЩ решават да въведат едностранни санкции, както в случая с Иран, те всъщност говорят на световните правителства, корпорации и частни лица, че са длъжни да избират между преустановяване на бизнеса с попадналите под действието на санкциите държави или да бъдат изключени от икономиката номер едно на света. Това е мощен инструмент за въздействие.

Малко компании и банки могат да си позволят да се откажат от американския пазар или да се лишат от достъп до американските финансови институции.

Ревизионистките страни, желаещи да предизвикат системата, в която доминират САЩ, виждат в това заплаха за своя икономически суверенитет. Затова и Русия, и Китай разработват свои версии на Обществото по междубанковите електронни преводи на финансови средства (съкратено SWIFT), световната мрежа, позволяваща да се провеждат международни финансови транзакции сред хиляди банки. И двете държави призовават своите търговски партньори да се откажат от долара в двустранната търговия в полза на местните валути.

Този месец Русия бързо вербува Турция в антидоларовия блок, обявявайки, че тя ще води с нея бездоларова външна търговия, след като се разрази финансовата вражда между Анкара и Вашингтон. Китай от своя страна използва своята инициатива „Един пояс – един път“, струващ му трилиони долари като инструмент за привличане на страните да провеждат транзакциите в юани, а не в долари. Пакистан, първият получател на пари в рамките на инициативата „Един пояс – един път“, а също Иран вече заявиха, че са съгласни.

Преминалата миналия месец в Йоханесбург среща на високо равнище на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) бе призив към по-активна борба срещу хегемонията на долара, когато такива страни като Турция, Ямайка, Индонезия, Аржентина и Египет бяха поканени да влязат в т.нар. „БРИКС плюс“ с цел създаване на изчистена от долара икономика.

Основният фронт, където ще се решава бъдещето на долара е глобалният пазар на суровини, в частност в петролния пазар със стойност от 1,7 трилиона долара. От 1973 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън едностранно отвърза американския долар от златния стандарт и убеди Саудитска Арабия и останалите страни от ОПЕК да продават петрол само в долари, глобалната петролна търговия бе привързана към американската валута. Това откри пътят към това и останалите суровини също да се продават в долари. Тези договорености се оказаха доста изгодни за Америка. Те създаваха постоянно растящо търсене на американската валута, което на свой ред позволи на следващите американски правителства свободно да управляват нарастващия дефицит.

Сега положението на нещата се е променило. Много членове на антидоларовия съюз са износители на суровини и смятат, че тяхната продукция не трябва да се оценява от такива свързани с долара критерии като СТО или „Брент“ или че не трябва да се продава във валута, от която те не изпитват потребност.

Например, когато Китай купуват петрол от Ангола, газ от Русия, въглища от Монголия или соя от Бразилия, той предпочита да провежда операциите в собствената си валута, избягвайки така нежелателните и за двете страни сделки с пазарни лихви. И това вече започва да се въплъщава в реалност.

Русия и Китай се договориха за продажбата на определен дял от енергийните си ресурси в юани. Китай оказва натиск върху своите основни доставчици на петрол – Саудитска Арабия, Ангола и Иран да приемат юани за продадения петрол. Миналата година Китай въведе на Шанхайската международна енергийна борса осигурени със злато фючърсни сделки, които се наричат „петроюани“. Това е първият недоларов критерий за суровини в Азия.

Постепенното приемане на цифровите валути, поддържащи технологията за „блокчейн“ предлага на ревизионистите още един начин да се откажат от долара при търговията. Руската централна банка заяви, че разглежда възможността да емитира национална „крипторубла“ и при това да помогне на Венецуела да стартира собствената си криптовалута „петро“, поддържана от мащабните запаси на петрол в страната. Сега членовете на БРИКС обсъждат криптовалута, която да се поддържа от цялото обединение.

Всички тези и други действия показват една тенденция: в близките години доларът ще се сблъска с множество атаки, насочени към разрушаването на неговата хегемония и енергийният пазар ще бъде едно от основните бойни полета, където ще се решава бъдещето на американското икономическо превъзходство. Успешните опити за откъсването на търговията със суровини от долара ще предизвикат ефекта на доминото не само върху икономическата система в този ѝ известен ни вид, но и на стратегията на Америка зад границата.

При положително като цяло състояние на американската икономика и уникалната сила на долара в сравнение с валутите на борците срещу него, в това число и руската рубла, юана, турската лира и иранския риал, Вашингтон може да се увлече от самовлюбеността си и да приеме действията на ревизионистите като обичайни малки неприятности.

Но ако Америка игнорира растящата антидоларова коалиция, това ще му навреди. Повишаването на цените на пазара ще отиде до край и при държавен дълг от 21 трилиона долара, увеличаващ се с един трилион ежегодно, реакцията ще бъде по-рязка и по-скорошна, отколкото го прогнозират повечето икономисти.

В атмосферата на икономическата еуфория Америка все пак трябва да си спомни, че всеки четвърти човек на планетата днес живее в страна, чието правителство е поело отговорността да сложи край на доларовата хегемония. Противостоенето на техните действия трябва да стане приоритетна национална задача за Вашингтон.

Превод: Поглед.инфо