/Поглед.инфо/ В предишна моя статия, посветена на реакцията на Запада спрямо обявеното от Москва нейно ново оръжие, аз с лека почуда предположих, че думите на Путин все пак са предизвикали необходимия ефект. Поне у професионалистите. Изглежда, съм бил твърде оптимистичен.

След известни съмнения и колебания Вашингтон, най-накрая реши каква да бъде реакцията на САЩ на ръста на руската военна мощ като цяло, а в частност и на заявленията на Путин за новите руски стратегически оръжейни комплекси. За жалост колективното съзнание на американския лети се оказва неспособно да смели този „страшен факт“, че военната хегемония на Америка и нейното глобално геополитическо доминиране остават в миналото, че ръстът на руското влияние и военната мощ на Москва вече не могат да се спрат, че н редица най-важни военно-стратегически направления Русия е изпреварила САЩ с много години, ако не и с десетилетия.

Американският политически клас не успя, а и не поиска, да признае тази тревожна реалност. Неговата опасна неадекватност получи развитие в изказванията на висшето военно-политическо ръководство.

На 14 март президентът Доналд Тръмп, като че ли задочно отговаряйки на заявленията на Владимир Путин за новото оръжие, заяви: „Ние създаваме военно-космически сили. Моята нова национална стратегия по космоса признава, че в космическото пространство могат да се осъществяват бойни действия, както и на земята, въздуха и във водата. В новата национална космическа стратегия космосът е признат за зона на военни действия. Имаме ВВС, нека имаме и космически сили. Първоначално не възприемах тази мисъл сериозно, но след това достигнах до извода, че това е отлична идея…“

Това заявление на Тръмп като че ли даде обобщение на серията от аналогични изказвания на висшите американски ръководители. Три дни преди това, на 11 март  вдъхващото уважение списание „Политико“ публикува статия под заглавие: „Америка може да не се страхува от Русия“, в която директорът на ЦРУ Майк Помпео  с патос обяви, че „Американците не трябва да се вълнуват от ядрените заплахи от страна на Русия. Ние, както и нашите братя в министерството на отбраната, следим внимателно всичко. Американците могат да бъдат уверени, че ние добре разбираме какво представлява руската програма и как трябва да се постъпи, за да се осигури по-нататъшната защита на американците от заплахите от страна на Владимир Путин. Властите на САЩ са напълно съсредоточени на това, че да парират новите военни и кибер-заплати, от когото и да произтичат те.  Всеки път, когато някой усъвършенства система за въоръжение, било то Русия или Китай, Америка може да ви убеди, че имаме адекватна защита от тях“.

Освен това два дни след това заявление Тръмп назначи Помпео за нов държавен секретар, уволнявайки Рекс Тилърсън, задържал се на поста си едва година, заради това, че се е оказал недостатъчно „твърд“ по отношение на Иран и КНДР (за Русия публично нищо не се казва, но тук, мисля, всеки и сам може да се досети). В резултат, изглежда, външната политика на САЩ преминава под пълния контрол на специалните служби и в администрацията на президента на САЩ се е формирало истинско чудовище, своеобразен аналог на сталинското НКВД, само че ориентирано не на вътрешните, а на външните дела. Основната цел на това тръмповско НКВД е завръщането на глобалното геополитическо доминиране на Вашингтон, подкопано в последните години от коварната „руска агресия“.

Освен това „братята“ на Помпео от Пентагона също не стаяват своите възгледи за „новата руска заплаха“. На 11 и 12 март един от водещите аналитически списания на САЩ, „Нешънъл Интерест“ публикува две много показателни статии. Едната се нарича така „Русия може да преодолее американската противоракетна отбрана. Забравени аргументи“. Втората се казва „Русия изстреля хиперзвукова ракета с изтребител МиГ-31. Трябва ли САЩ да се притесняват?“

Главен герой и на двете статии става министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис. Той бодро заяви: „Аз, както и мнозина от вас, гледахте речта на президента Путин и се съсредоточихте върху нейната част, където ставаше дума за оръжие. Плащам ми за това, че да формулирам стратегии. Не видях никакви изменения във военния потенциал на Русия. Речта на Путин стана за нас разочароваща, но не и неочаквана. Разработката на новото оръжие в Русия няма да измени военния баланс в света. До готовността на всяка система, за която говори Путин, има още няколко години работа. Освен това всичко ще струва на руснаците много скъпо. А и нека имат възможността да направят това, за което говори Путин. Ние никога и не сме твърдели, че имаме противоракетна отбрана срещу Русия. Руснаците може да ударят по всеки наш град, преодолявайки системата за нашата отбрана. И какво променя това? В крайна сметка Русия може да изхарчи за оръжие всицките си пари. Но това няма да измени нищо в стратегическия баланс на силите. Ние винаги имаме възможността на превърнем Русия в радиоактивна пустиня“.

Прякорът „бясното куче“, който от отдавна се е лепнал на Матис, на английски език има по-скоро уважителен, а не унизителен характер. Но този път той оправда буквалния смисъл на думите.

И така. Американските елити упорито отказват да се вслушат в призива на Путин, прозвучал на 1 март след презентацията на четири нови комплекса на руското стратегическо оръжие. Президентът на Русия заяви: „Никой не искаше да ни слуша дълго време. Чуйте ни сега“. Западният политически елит е неадекватен, некомпетентен и страхлив и просто категорично отказва да признае новата стратегическа реалност.

Значи, те ще играят на изостряне. Те нямат друг изход: опитите да се игнорират предложенията на Путин да се седне на масата за преговори, а и изобщо, както и преди да се игнорират нашите национални интереси като такива не им оставят друг избор. Готови сме! Мисля, че не трябва да се боим. Още повече, че към това трябва да се готвим още от сега. В наложилата се ситуация, уви, е необходима и неизбежна нова Карибска криза. Толкова силен шок може да върне към реалността настоящия западен елит. Само нов шок, свързан с осъзнаването на собствената уязвимост и неспособност да се защитят от ударите на Москва. Както това веднъж вече се случва в далечната 1962 г.

Нека ви припомня, между другото, че до този момент Вашингтон се е смятал за непобедим и недостижим. Още през 50-те години на миналия век Америка провъзгласява така наречената стратегия за „Масирано възмездие“,  което предполага, че всяко посегателство на СССР върху глобалните американски интереси безспорно би довело до масивна ядрена атака от САЩ. И само когато руските ракети в Куба показават на Вашингтон, че такава неоправдана арогантност може да завърши зле за него, американците променят самоубийствената си стратегия. И новата, която те наричат стратегия на „гъвкава реакция“, вече признава реалната възможност на Съветския съюз да погребе Америка в Голямата война и започва да отчита интересите на Москва, тя да не бъде нагрубявана, а „гъвкаво да се реагира“ на цялото многообразие на руските национални интереси.

Изглежда, че нещо подобно трябва да се случи и сега на новото геополитическо и военно-стратегическо равнище на XXI век.

Впрочем, засега Москва не губи надежда да достигне до здравия разум на американския елит. На 13 март заместник-министърът на отбраната, генерал Юрий Борисов заяви: „Зад граница още не са осъзнали докрай защо нашият върховен главнокомандващ  съобщи на световната общност за най-новите разработки, които са осъществени в Русия. Коментарите често са повърхностни, чак до там, че всичко било фантастика, че не може да бъде. Но нещата не са такива“.

Освен това, сред новите стратегически комплекси генерал Борисов отдели крилатата ракета с ядрен двигател и неограничен обхват, която предизвика толкова спорове и съмнения. Той заяви: „Уникалността на тази ракета се крие в това, че тя лети по зададена траектория, следвайки извивките на местността на ниска височина, което затруднява откриването ѝ. Тя може да носи своя товар на всяко разстояние. Може да лети в течение на денонощия. Този нов тип ракетно оръжие е уникално – нищо подобно не е разработвано в чужбина. Благодаря за огромното усилие на ядрените ни учени, които този път сътвориха истинска история…“

Дали Западът ще се вслуша в тези думи. Съмнявам се…

Превод: Поглед.инфо