/Поглед.инфо/ Преди година, в нощта на 23 срещу 24 юни, механизирани отряди на ЧВК „Вагнер“, влязоха в Ростов на Дон. „Музикантите“ обкръжиха щаба на Южния военен окръг, местното полицейско управление и други обекти на силите за сигурност и поставиха патрули по улиците. След това започна похода на Пригожин срещу Москва, наречена „Марш на справедливостта“.

Как свърши всичко е добре известно. Бунтовниците, които  стигнаха на 200 км. от столицата и свалиха военен самолет по пътя, след много часове на преговори, се върнаха в тиловите си лагери и след това заминаха за Беларус.

Два месеца по-късно, на 23 август, Евгений Пригожин, заедно с командирите на „Вагнер“, които бяха част от неговия близък кръг, бодигардове и екипажа, загинаха в самолетна катастрофа в района на Твер. Разследването все още продължава.

В интернет се въртят много версии за тайните извори на бунта. Те говорят за някакъв заговор сред „Кремълските кули“, решили да използват „оркестъра“ за свои цели, за следите на западните разузнавателни служби, които са знаели за бунта, за мотивите на самия Пригожин. Всичко това е в сферата на спекулациите. Едно е сигурно – „Вагнер“ беше в остър конфликт с ръководството на Министерството на отбраната. Този конфликт навлезе в публичното пространство и стана обект на бурни дискусии. И в армията, и в цивилния живот. Освен това симпатиите сред войските не бяха на страната на Министерството на отбраната.

Известно е също, че веднага щом „музикантите“ влязоха в Ростов, цените на самолетните билети в Москва просто скочиха до небето. Но не към  Сочи или Челябинск, а до Истанбул, Дубай, Ереван, Алма-Ата. Много служители и топ мениджъри на големи компании се опитаха да излетят от любимата си родина. След всички събития Държавната дума дори започна разследване на „уплашените патриоти“.

Между другото, губернаторите, далеч от „единствен импулс“, се изправиха в защита на законното правителство. Имаше и такива, които се забавиха. Вероятно е имало причини.

Какво всъщност се случи? Пригожин, Уткин, вторият човек в йерархията на „Вагнер“ – загинаха. „Музикантите“ се присъединиха към войските по договори, някои се бият в Донбас, в Запорожие, край Харков, други отидоха в Африка, където „музикантите“ имат дългогодишни връзки. Навсякъде се бият юнашки.

Министерството на отбраната претърпя "тежки загуби". Сергей Шойгу беше преместен от министерския си пост в Съвета за сигурност. Вместо него е назначен Андрей Белоусов.

На 17 юни с указ на президента Путин заместниците на Шойгу – Николай Панков, Павел Попов, Татяна Шевцова и първият заместник Руслан Цалихов – бяха освободени от длъжност.

Наказателно дело срещу друг зам.-бивш министър на отбраната Тимур Иванов, образувано през април, преди кадрови промени в правителството, шокира цялата страна. В същото време се предполага, че това е само началото на голяма кадрова чистка. Така и стана.

През май армейската общност прие с „чувство на дълбоко задоволство“ новината за други наказателни дела срещу генерали: Юрий Кузнецов, началник на Главна дирекция „Кадри“ на Министерството на отбраната на Руската федерация и Вадим Шамарин, началник на Главното управление „Комуникационно управление“ на въоръжените сили на Руската федерация, заместник-началник на Генералния щаб.

 В тези наказателни дела се появява думата „подкуп“. Някъде в десетки милиони, някъде в стотици. Мнозина вярват, че „военните“ дела, които вълнуват хората както в тила, така и на фронта, не са последните. Освен това Министерството на отбраната на Руската федерация, премина при хора, които умееха не само да броят държавните пари, но и да разберат за какво и как са изразходвани. Например Олег Савелиев, бивш одитор на Сметната палата, който стана заместник-министър, е наричан в тесни федерални и губернаторски кръгове „убиец на злоупотреби“.

Новите назначения в Министерството на отбраната ясно показват: „цивилните” отдалечават звездните генерали от финансовите потоци.

Ако се върнем година назад, можем да си спомним, че още преди „похода към Москва” Пригожин също говори за злоупотреби във военното ведомство. Сега пишат много за това, че шефът на Вагнер е имал досие за генералите, че е могъл да предаде определена папка на Путин, след което са започнали наказателни дела. Възможно е. Със сигурност обаче можем да кажем, че президентът има много източници на информация и че цялата тя се проверява по различни канали. Това означава, че едва ли само Пригожин трябва да получи друга награда посмъртно. Но фактът, че той "повдигна темата", е факт. Безспорен е и фактът, че започнатият от него метеж можеше да завърши с голяма кръв. Много повече от кръвта на мъртвите пилоти на сваления самолет.

Писателят Захар Прилепин, който е добре запознат с настроенията сред военните по отношение на събитията, свързани с нашумелите арести на генерали, написа публикация, която предизвика стотици коментари. Той го нарече „Хубав Разин, смазващ Пригожин“. Идеята следва от заглавието: в историята винаги има човек, който върви срещу установения ред или правила. Защото той вижда несправедливостта – ако опишеш видяното и преживяното с една дума. Вижда и разбира разрушителността на случващото се и се опитва да промени нещо. Тези, които се осмеляват да направят тяхната крачка, се оказват различни. Някои, продължавайки да сравняват Прилепин, като декабристите, други като Минин и Пожарски.

Превърнаха ли се събитията отпреди година, макар и горчив, в урок за управляващите? Бих искал да го вярвам. Двойно ми се иска да вярвам, че чистката в службите на Министерството на отбраната няма да приключи.

Сега има надежда, че боклукът ще бъде изметен. Но това е само част от това, което хората чакат.

Дмитрий Рогозин, сенатор от Запорожка област, който прекарва много време на фронтовата линия, написа в своя канал в „Телеграм“: „На фронта имаме работа с много опасен и силен звяр, а не с кученце. Борбата срещу този колективен Запад, наел Украйна като върха на копието си, ще бъде дълга, трудна и кървава и затова нашата армия няма нужда от пропагандни приказки, самодоволство и лъжи, които отслабват опората ѝ в обществото, а от редовна доставка на боеприпаси, модерни оръжия и човешки резерви. Това ще ускори победата на Русия и ще направи нейната цена малко по-малка от тази, която сме предопределени да платим с безгрижието си и желанието си „да живеем както винаги“, въпреки ужасната реалност.“

Превод: В. Сергеев