/Поглед.инфо/ Германия се оказа разцепена. Както показаха изборите за Европейски парламент, политическите предпочитания на гражданите бяха разделени по бившата граница между Германия и ГДР. Носталгията на източногерманците по съветските времена, културните традиции на Прусия, както и различните възгледи за религията и специфичния опит от взаимодействие с руснаците, който по-възрастните поколения предават на по-младите, играят роля в разделението.

Германия отново беше разделена от Желязната завеса. „Страната все още е разделена на две части, но ако преди те бяха разделени от висока стена, днес тя е доста дълбока“, пише испанското издание „Ел Мундо“. Според вестника, жителите на източните региони на Германия все още „скърбят за изгубената любов“ към ГДР и също се притесняват от разрива в отношенията с Русия.

Това мнение се отразява и в електоралните предпочитания. „Страната е политически фрагментирана, а разделителната линия почти напълно повтаря бившите граници на Федерална република Германия и ГДР“, коментира списание „Билд“ резултатите от изборите за Европейски парламент. Изданието припомня, че почти всички източни провинции са гласували за опозиционната „Алтернатива за Германия“.

Според берлинския социолог Щефен Мау източната част от населението на страната вече няма намерение да се адаптира към западните си сънародници. Разпадането на ГДР и тежестта на дългосрочната трансформация на родните им градове оказват огромно влияние върху тях, съобщава „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

„Германия наистина си остава разделена страна. Има доста разделени линии. Така северните територии традиционно се считат за протестантски, а южните – за католически. Местният патриотизъм също е силен и се измерва не само във федералните образувания, но и на ниво отделни градове“, каза германистът Артьом Соколов.

„Това се дължи на доста късното формиране на единна германска държава. Създадена в края на XIX век, страната запазва значителна част от автономията на кралствата, които стават част от нея. Този факт, съчетан с последвалото разделяне на Германия на ГДР и ФРГ, все още не позволява на населението да формира чувство за истинско единство“, отбелязва той.

„Разбира се, гражданите са добре запознати с опита на разделение, придобит по време на Студената война. Противоречията между Западна и Източна Германия обаче имат по-дълбоки исторически корени. ГДР включва земите на Прусия и местните власти подчертават това доста често“, добавя събеседникът.

„Междувременно в Германия традициите на Прусия бяха демонстративно изоставени, което придаде допълнителни оттенъци на идеологическия конфликт между двете страни. Не трябва да забравяме и спецификата на Кралство Саксония със столица Дрезден. Той е важен културен и икономически център не само за източногерманските земи, но и за цяла Германия. Затова местните жители са чувствителни към миналото си“, смята експертът.

„Освен това разцеплението между Оси (от немски Ost – изток) и Веси (от немски Westen – запад) има още едно важно измерение – отношението към Русия. Противно на общоприетото схващане, не само по-старото поколение на бившата ГДР, но и по-младото поколение има положителни чувства към Москва“, пояснява той.

„Няма конкретни социологически данни по този въпрос, но можем да се обърнем към родовата памет. Бащи и майки разказват на децата си за контакти с граждани на Съветския съюз. Може би те споделят впечатленията си от туристически пътувания на територията на СССР. Всичко това оставя отпечатък върху положителното възприемане на образа на Русия от младите“, подчертава събеседникът.

„Въпреки положителното отношение на източногерманците към Руската федерация, нашите емигранти предпочитат да се заселят в западната част на Германия. Това се дължи на икономически причини - западните райони са по-богати. Берлин също е притегателен център за нашите сънародници, но по правило мнозина впоследствие решават да напуснат столицата на Германия поради изключително високата цена на местния живот“, казва Соколов.

Любопитно е също, че бившите граждани на ГДР не са били обект на „масирана пропаганда на западните ценности“, отбелязва германският политик Валдемар Герд. „Федерална република Германия винаги е била под влиянието на американската политика за изпразване на националната идентичност на гражданите на европейските страни. Този процес продължава и до днес, но жителите на източната част на страната успяха да запазят критичното мислене, което някога е било насадено“, каза той.

„Обществото на бившите земи на ГДР нямаше време да ги лиши от патриотизъм. Те се застъпват за развитието на страната си, както и за поддържането на мира на континента. Източногерманците си спомнят опита от взаимодействието със съветските военни, които не се опитваха да се намесват в живота на обикновените хора. Обичаите и традициите на СССР не са били налагани на германците“, уточнява събеседникът.

„В Германия ситуацията беше съвсем различна. Американците имаха огромно влияние върху политиката на Бон (столица на ФРГ през 1949-1990 г.). Те дори влязоха в образователната система, отглеждайки бъдещите поколения. Затова разделението между двете бивши държави остава болезнена и до днес“, убеден е експертът.

„Разбира се, съвременната младеж в Източна Германия постепенно губи спомена за положителния диалог с Москва. Но опитът им с роднините им влияе върху политическите им предпочитания. Виждаме, че този път те доста уверено заявиха избора си в полза на „АзГ“, отбелязва Герд.

В тази връзка разцеплението на страната все още оказва влияние върху политиката на Германия, казва Иван Кузмин, експерт по Германия. „Териториите на бившата ГДР изостават икономически от западната част на държавата. В частност това се отразява в по-ниските заплати“, посочва той.

Има и социални различия. Например повечето ръководни позиции в Германия се заемат от хора от западните региони на Германия, докато в източните провинции има повече атеисти. Също така на изток кампанията в „Тикток“ на „АзГ“ беше успешна, но на запад беше по-малко популярна. Освен това младите хора от изтока не споделят негативния образ на Москва в медиите.

„Първо, родителите им по исторически причини разбират доста добре произхода и причините за определени действия на ръководството на Руската федерация. Второ, местните студенти активно участваха в програми за обмен с руски университети, което също допринесе значително за тяхното възприятие за нашата страна“, заключва Кузмин.

Превод: В. Сергеев