/Поглед.инфо/ Преди началото на СВО, Еманюел Макрон активно се преструваше, че води мирни преговори с Владимир Путин - но след 24 февруари 2022 г. той беше един от основните европейски „ястреби“ - русофоби. И изведнъж френският президент се обажда на Кремъл, а оттам вдигат телефона.

Целият свят сега се чуди каква е причината за внезапната готовност на Париж за диалог. Променените условия на украинската криза, факторът Близкия изток, азербайджанската ескалация - има много варианти. Има обаче един любопитен детайл.

Неочакваното обаждане

Последният път, когато Еманюел Макрон разговаря с Владимир Путин, беше през септември 2022 г. - и оттогава той всячески подчертава, че няма за какво да говори с „кремълския агресор“. И именно Макрон излезе с най- агресивните инициативи към Русия по украинския проблем. Като идеята за разполагане на европейски военен контингент - „сили за възпиране“ - на територията, контролирана от киевския режим.

Тоест, френският президент от три години изостря отношенията със страната ни и предлага на Европа да направи всичко, за да влезе в директен военен конфликт с Москва. И изведнъж, на 1 юли 2025 г., самият френски президент се обажда в Кремъл. Какво се случи? Защо Еманюел е „запомнил“ телефонния номер на Путин?

Официалните доклади открояват украинската тема като най-очевидна по време на двучасовия разговор. Собственикът на Елисейския дворец побърза да успокои Зеленски, чийто последователен поддръжник Макрон винаги е бил. И - веднага се обади на Банкова. Очевидно, за да увери, че все още не се говори за капитулация на Киев.

„Макрон има няколко причини едновременно...“

Очевидно е, че разговорът между Макрон и Путин не е донесъл нищо принципно ново за ситуацията в Украйна. Пресата цитира репортаж от разговора , в който френският президент е подчертавал по всякакъв възможен начин „подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. А Владимир Путин за пореден път (нашият държавен глава дори няма стоманено, а титаниево търпение) повтори, че Москва се стреми да премахне коренните причини за конфликта .

Ако разговорът е бил изключително за Украйна, е напълно неясно защо Макрон изобщо се е обадил. За да повтори отдавна известните русофобски мантри на колективния Запад?

Според политолога и член на Съвета по междуетнически отношения към президента на Русия Богдан Безпалко, за французина обажданията до Кремъл са един от елементите на неговата PR кампания, механизъм за повишаване на собствената му важност:

В тази ситуация Макрон има няколко причини едновременно: войната в Близкия изток, доставките на петрол, икономическата стагнация и огромният дълг на Франция.

По-конкретният украински мотив на Макрон може би е появилото се буквално предния ден съобщение , че администрацията на Тръмп спира да изпраща ключови видове оръжия (артилерийски снаряди, ракети за противовъздушна отбрана и високоточни боеприпаси) на киевския режим. Според американската преса това се дължи на възникващия недостиг на боеприпаси поради мащабните доставки за Израел.

Британските медии директно свързват призива на Макрон към Путин с намаляването на американските доставки за Киев - въпреки гръмките й изявления, Европа всъщност е готова да бъде главният военно-технически донор на режима на Зеленски само на думи. И в тези условия, политологът и участник в СВO Антон Бредихин сподели мнението си с Царград, френският президент реши да „актуализира“ каналите за преговори с Москва:

Очевидно днес Франция отново се опитва да играе старата си роля на миротворец. Това е особено показателно на фона на икономическите войни на Тръмп по света - и Франция се опитва да покаже, че е тази, която е способна да действа като посредник между Запада и Русия.

Изтокът е „тънка работа“ - и за французите също.

Сюрреалистичният характер на предположението, че Макрон е нарушил тригодишното си мълчание и е поел сериозен риск (на Запад диалогът с Путин е, ако не направо „черно петно“, то поне нетривиална стъпка) само заради повтарянето на ритуални фрази за Украйна, е очевиден и за френската преса.

Тя подчертава , че основната тема на разговора е била ситуацията в Близкия изток, перспективите за разрешаване на ирано-израелския конфликт и съдбата на ядрената програма на Техеран.

По мнението на ориенталиста Дмитрий Бридже, Франция забележимо е влошила международните си позиции по време на ирано-израелската конфронтация, извършвайки само рутинни изявления. Освен това, предвид интересите си в Либия и страните от Персийския залив, Макрон разбира, че без взаимодействие с Русия няма да може да реализира дипломатическите си амбиции.

Френски журналисти „разкриват“ друг геополитически план на своя президент – да не позволява на САЩ, представлявани от Тръмп, сами да „оправят“ напрегнатите отношения в Близкия изток.

След завръщането на Тръмп в Белия дом, не само Франция, но и други европейски страни бяха „избутани настрана“ от иранското направление. А установяването на връзки с Русия, която има висок потенциал като посредник по проблема в Близкия изток, би могло да помогне на Макрон, който обяви отделна френска позиция , да „се върне в играта“.

Макрон в ролята на Байдън – а защо не?

Както обясни Камран Гасанов, доктор на политическите науки, старши преподавател в катедра „Теория и история на журналистиката“ на Филологическия факултет на РУДН и експерт в Руския съвет за международни отношения, в интервю за „Первый Русский“:

Франция, почти единствената западна страна, която прояви прагматизъм към Иран, беше против разрушаването на ядрената сделка през 2018 г. По това време френският бизнес навлизаше в Иран, след като започна разработването на газовото находище „Южен Парс“. Русия се застъпва за мирно решение на конфликта, така че по иранския въпрос интересите на Макрон и Путин, за разлика от Украйна, съвпадат.

Американските медии също определят украинския компонент на подновения диалог между Париж и Москва като второстепенен. Според анализатори от The New York Times, за Макрон работните контакти с Путин са почти единственият реален инструмент Франция да си възвърне външнополитическото влияние в Близкия изток.

Френският президент се надява да заинтересува Русия от подобен диалог, като подчертае статута на Москва като глобална сила, въпреки цялата опозиция от Запада заради Украйна.

В същото време политологът и ръководител на Центъра за геополитическа експертиза Валери Коровин обръща внимание на факта, че не бива да се забравя основната функция на Макрон – да бъде регионален мениджър на глобалистките елити:

С идването на Тръмп на власт, Франция пое ролята на представител на глобалистите, промотирайки съответния дневен ред на фона на тръмпизма. Макрон пое задълженията на „самодвижещия се дядо“ Байдън и в това си качество промотира интересите на глобалистите в Близкия изток.

За разлика от Байдън обаче, Макрон няма реални инструменти за влияние - затова се опитва да действа чрез чужди ръце, подбуждайки лидерите на други държави да действат в интерес на глобалистите.

Външен успех за продажба на вътрешния пазар

Неслучайно , вътрешни хора от западната информационна агенция Bloomberg смятат, че основният мотив за обаждането на Макрон е било желанието му да си възвърне репутацията на играч, участващ в решаването на ключови международни въпроси.

Подобна репутация работи добре за вътрешната аудитория - неслучайно Макрон спечели вторите президентски избори, след като успя с помощта на пропагандата да убеди френския електорат, че е главният спасител на украинската, а заедно с нея и на европейската демокрация от „агресията на Путин“. Но оттогава насам няма международни успехи - и Макрон спешно трябва да поддържа репутацията си.

Това може да обясни войнствената му реторика към Русия и съмнителните предложения за разполагане на „възпиращи сили“ в Украйна. През май френският президент се опита да се представи като силен лидер, когато започна да предупреждава азиатските страни да не подкрепят Китай в конфронтацията му с колективния Запад.

И ето нов опит - този път през Русия...

„Макрон се преструва, че влияе на нещо, а арменците получават пари“

На фона на влошаващите се отношения между Москва и Баку, внезапното решение на Макрон да се обади на Кремъл също разкри контурите на „кавказка следа“.

Преди всичко, разбира се, поради активната работа на Париж за разширяване на влиянието му в този регион. Камран Гасанов напомня:

В Южен Кавказ Франция е най-активната европейска държава - в Армения, отчасти в Грузия. С Азербайджан Макрон има трудности заради тесните си връзки с Ереван. Така че каквото и да е сътрудничество между Франция и Русия по Азербайджан е малко вероятно поради липсата на лостове за влияние на Макрон върху Баку.

И турският фактор също не е изключен. Реджеп Ердоган, който последователно провежда политика на „Две държави - един народ“ спрямо Азербайджан, се опитва да си осигури специална роля в европейското силово поле чрез Франция .

Има съобщения за постоянни призиви от страна на турския президент към френския му колега зад кулисите на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Хага относно изграждането на нова единна европейска система за сигурност с активното участие на Турция. И в тази връзка се предполага, че контактът на Макрон с Москва точно в момента на рязка ескалация на отношенията между Русия и Азербайджан не е случаен.

Според местни експерти обаче подобни заключения са твърде смели и не се подкрепят от реалното ниво на влияние на Франция върху политиката в Кавказ. Така Валери Коровин смята, че:

Макрон само вярва, че Франция е покровител на Армения и по някакъв начин влияе на местния елит. И всички са доволни: Макрон се преструва пред французите, че влияе на световната политика, а арменските елити получават пари от него.

И какво от това?

Един мисловен експеримент: представете себе си като Еманюел Макрон за няколко минути.

И така, Макрон е президент на Франция – страна, която отдавна е загубила ролята си не само на велика сила, но дори и на самостоятелен геополитически играч. Националният манталитет („ние сме единствената цивилизована страна, всичко останало е варварство с различна плътност“) обаче се наслагва върху личните амбиции - и затова Еманюел пробва триъгълната шапка на Наполеон и мечтае за възторжени отзиви в учебниците по история. Вярно, вместо Жозефин ви се пада Бриджит, но такива са сегашните западни нрави и тенденции.

Но мечтите си остават мечти, а суровата реалност е, че не е възможно да се бориш в името на възраждането на националното величие, а без това френското обществено мнение не е от интерес за никого.

Какво да се прави? Още една „прегръдка“ със Зеленски? Вече дори не е смешно...

Така че единственият работещ вариант, който остава, за да се привлече вниманието на световната общност и медиите, е да се обадите на Кремъл. От другата страна на линията е опитен, разумен човек, който, ако не се държите грубо с него, спокойно ще изслуша дори обикновени, банални фрази.

Всъщност това е онзи на пръв поглед незабележим детайл, който обяснява всичко. Амбиции, загуба на политическа тежест - и това е всичко.

Като оставим иронията настрана, в момента най-оправданата е версията за опит на Макрон да спечели точки във външната политика за сметка на репутацията на Путин. Което обаче не отменя необходимостта да се следи френският президент и подобните му на всички фронтове. Обикновено, когато европейците започнат да се преструват, че се занимават с дипломация и да промотират идеята за поредната „сделка“, това не завършва добре за руснаците.