/Поглед.инфо/ На 1 декември Румъния отбеляза Деня на националното единение. В често на събитията от преди 100 години в Букурещ бе организиран голям военен парад, а в град Алба Юлия, където премина актът на „Великото обединение“ бе открит паметник и раздаваха на желаещите 35 хиляди порции национални блюда. Пропагандната машина работи с пълна мощ – дори румънските хандбалистки на Европейското първенство имаха на екипите си логотип на юбилейния Ден на националното единение.

На румънските тържества имаше и украински аспект, макар в Киев да се постараха да не забелязват стогодишнината от влизането на Буковина към Румъния и другите земи, които Букурещ смята за свои. Направиха се, че у румънските съседи не се е случило нищо. Стогодишнината от румънското „Велико обединение“ навярно щеше да остане съвсем незабелязано в Украйна, ако не бе фактът, че националната банка на Румъния отбеляза стогодишнината с паметна монета с изображение на сградата на Националния университет в Черневци (до 1955 г. резиденция на православните митрополити на Буковина). Буковинската организация на политическа партия „Свобода“ се възмути: твърде унизителна е за украинските патриоти историята как Буковина се присъединява към Румъния.

До разпадането на Австро-Унгария Буковина е в състава на короната като херцогство (Титлата Херцог носят императорите Франц Йосиф и Карл Първи). През ноември 1918 г. украинските дейци, събрали в Черневци съвет, постановяват присъединяването към Западноукраинската народна република, провъзгласена в Лвов. Но буковинските румънци искат помощ от Букурещ и изпратената румънска дивизия бързо поема целия край под контрол. И в края на ноември в сградата на университета в Черневци, която е изобразена на юбилейната монета, се подписва декларация за обединяването на Буковина с Румъния.

Сега Черневци и северна Буковина влизат в състава на Украйна, за което тя трябва да благодари на съветската власт, присъединила през 1940 г. този област към УССР.

Има и други причини в Киев „да не забележат“ румънския юбилей. Преди няколко месеца украинските власти се опитаха да устроят в Черневци показателна борба срещу сепаратизма. В града от няколко години работи румънски културен център с името Евдоксий Гурмузаки (Влиятелен буковински политик от XIX век). Това е един от инструментите на румънската „мека сила“. Срещу центъра и неговия ръководител Василе Теричану (Изместен румънски поет) украинските националисти неведнъж устройват провокации. През юни в сградата на центъра се появяват сътрудници на СБУ, провеждат обиск, изземат карти на „Велика Румъния“ и „подривна литература“.

Букурещ по повод на този инцидент няма намерение да се шегува. Врявата, вдигната в румънските медии, достига дори до Чехия. На местен портал разказват подробно за случилото се в Черневци и с положението на румънското малцинство в Украйна. В МВнР на Румъния е привикан посланикът на Украйна, на който се напомня, че украинските власти трябва да осигурят съблюдаване на правата на румънското малцинство. Това се оказва достатъчно, за да бъде прекратена борбата срещу румънския сепаратизъм. Сега буковинското управление на СБУ лози контрабандисти, а центърът „Гурмузаки“ продължава да си работи.

А когато след половин месец украинското посолство реши да отбележи 100 години от установяването на дипломатически отношения с Румъния и организира семинар в Букурещенския университет, на мероприятието пристигна историкът Мариус Диаконеску, връчил на украинските дипломати карта на Румъния между 1918 ш 1940 г. Диаконеску помоли сътрудниците на посолството на обяснят на сътрудниците от СБУ, че тази карта не е посегателство на териториалната цялост на Украйна. Гостът произнесе дълга реч и изрази надежда, че „негово превъзходителство посланик Александър Банков няма да бъде арестуван от Службата за безопасност на Украйна за това, че притежава тази историческа карта, която представлява Румъния в междувоенния период“.

Заради приближаването на юбилея на „Великото обединение“ действията на Румъния стават все по изразителни. Част от юбилейните монети бяха пуснати в количество от 200 екземпляра за колекционери, а монети от 50 бани с изображението на университета в украинския град Черневци бяха напечатани в 5000 екземпляра за масов оборот. През колко ли ръце ще премине паричния знак с надпис „100 години от обединението на Буковина с Румъния“.

Освен монетите, националната банка на Румъния пусна юбилейна банкнота с изображение на скулптура от четири жени, държащи се за ръце. Символизират четирите исторически области на Румъния, една от които е украинска Буковина.

В края на ноември 2018 г. съветът на град Яш прие декларация за обединението, където признава Буковина за част от „Велика Румъния“. Депутатите обещаха, че ще положат всички сили за интеграцията за загубените земи. Пролетта съветът на града вече прие подобен документ, но той се отнася до Бесарабия, чиято територия влиза в състава на Украйна (Одеска област) и Молдова. Такива символични декларации са подготовка за „основание“ за преразглеждане на съществуващите граници.

Два дни преди 100-годишнината депутатат от парламента Константин Кодряну призова Букурещ да изпълни дълга си пред буковинските румънци – да се върнат загубените земи „откраднати от Сталин“. Скръбта на Кудряну бе споделена и от румънските медии.

На 1 декември президентът на Румъния Клаус Йоханис, по време на реч в Алба Юлия подчерта, че преди сто години в този град, в Яш и в Кишинев, в Черневци се случва националното обединение (Украинските власти също „не забелязаха“ тази фраза на президента на Румъния).

А след като в румънския политически дискурс присъства темата за Буковина като земя, която е „отнета от Сталин“, то рано или късно ребром ще бъде поставен въпроса защо тази румънска земя се намира зад граница? И тук Киев си изкопава сам гроба. Декомунизацията с нейното тотално зачеркване на съветското минало от историята разпалва апетитите на западните съседи на Украйна със същата неизбежност, с която центърът „Гурмузаки“ се появи в Черневци през май 2015 г. – веднага след приемането на Върховната Рада на закона за декомунизацията.

Териториалните претенции на Румъния към Украйна ще се засилват, а „мълчанието на агнетата“ от Киев подстрекава румънците. Миналата година в Черневци някои от националистите, видели в областната администрация редом до синьо-жълтото украинско знаме червено-жълто-синьото румънско платно, ревнаха: „Ама тук Румъния ли е, или Украйна?!“. Охранителят им отговори спокойно: „Днес все още е Украйна, ама утре може и Румъния да бъде“.

Превод: В.Сергеев