/Поглед.инфо/ Европа загива от мъчителна смърт, лишена от всякакво достойнство, счита главният редактор на Welt am Sonntag Петер Хут. Италия отказва да приема бежанци, страните от Вишеградската четворка не се считат за задължени даже да участват в преговорите. Много хора в ЕС се стремят да превърнат Европа в „одеяло от парчетата“ на националните държави – и тъкат за нея погребален саван, забравяйки за това, че именно на европейското единство и помощта дължат благосъстоянието си.
„Ние наблюдаваме как Европа загива от безславна смърт“ - пише главният редактор на Welt am Sonntag Петер Хут. Нейното умиране е лишено от всякакво достойнство, а европейците само гледат, клатят глави и се обръщат настрана за да отделят внимание на нещо друго – например на световния шампионат по футбол или на времето. Никой не иска да вярва на случващото се – Европа изглежда твърде голяма за да претърпи крах.
Но в действителност Европа вече не е толкова голяма, подчертава авторът на статията. Вече става дума не за това, способни ли са европейците заедно да дадат отпор на Доналд Тръмп, „апологетът на националната изолация“. Работата даже вече не е в общия бюджет или въоръжените сили. Става дума за това, че цяла Европа може да се разпадне на парчета, предупреждава немският журналист.
Новото италианско правителство е коалиция от „клоунска партия“ и дясно популистко движение, предпочитащо да раздели страната на север и юг – хладнокръвно отказаха повторно да приемат бежанци, които отначало са регистрирани в Италия, ако са им отказали влизане на други граници. Но именно това иска министърът на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер, който не е толкова далеч от Ангела Меркел, както самият той иска да изглежда, счита Петер Хут.
Отказът на Италия е поражение за Меркел по пътя към общото европейско решение на миграционния проблем, но това също е и провал на плана на Зеехофер, предполага авторът на статията. Какво да правим с бежанците, които повече не могат да се върнат в Италия? Лоялната на Зеехофер Австрия ще бъде благодарна, иронизира журналистът – особено ако Италия повече изобщо не регистрира бежанците, а започне веднага да ги изпраща в Австрия.
Забележителното е, че именно Италия, за която финансовата солидарност на ЕС скоро ще се окаже жизнено важна, сега отказва да сътрудничи, подчертава Die Welt. Според автора на статията, това е доста странно. Случаят с Гърция вече показа ефективността на общността, където благодарение на спасителните мерки от страна на ЕС след „почти вечните“ кризисни мерки най-накрая се появиха първите лъчи светлина.
А сега още и страните на Вишеградската четворка категорично отказват да участват в преговорите, като че това е нещо, което се разбира от само себе си, подчертава немският журналист. Всяка дума за съвместни решения тук изглежда се възприема като признак на слабост, отбелязва той. В Унгария така са заети с развитието на новата национална държава, че Европа там им изглежда само като обременителен анахронизъм, уверява Петер Хут. А каква трагедия сега се разгръща в Полша, която преживя през 2000 година такова забележително десетилетие в своята европейска еуфория, продължава авторът. Сега страната е покрита от сянката на правителство, което все по-често се надсмива над европейските ценности.
Всичко това се подгрява от дясно центристкото крило в Германия и, което е особено опасно, от младежта, пише неделното издание на Welt am Sonntag. „Килимът от парчетата на силни национални държави“ в тази среда се възприема не като нещо ужасно, а като състояние на Европа, към което следва да е стремим. Образец за подражание станаха не онези, които способстват за помирение, а онези, които се стремят към разкол на Европа, жалва се Петер Хут. При това като че ли никой не забелязва, че именно онези страни, които днес най-прилежно тъкат за Европа погребален саван, в значителна степен са задължени за своето благосъстояние на финансирането от общата европейска хазна.
Както пише Петер Хут, той самият се отнася към първото поколение деца, които не са видели войната благодарение на усилията на политиката и дипломацията. Но той е заварил многочасовите опашки на граничния контрол и е изпитал чувството на щастие и свобода, когато е паднала желязната завеса, а после и бариерите вътре в Европа. „Аз повече не мога да си представя живота в предишния свят с граници. Европа е нашият еликсир на живота“, заключава журналистът от немския вестник Die Welt.
Превод: Поглед.инфо