/Поглед.инфо/ Още преди встъпване в длъжност новоизбраният президент на САЩ Тръмп направи няколко важни изказвания, които могат да се тълкуват като загриженост за националната сигурност на заплашената от всички страни американска държава и като справедливо възмущение от неблагодарната Европа.
Той заяви, че ще върне на Щатите Панамския канал и ще купи Гренландия, поради нейното значение за сигурността на Америка. Какво е мнението на суверените Панама и Дания очевидно за него е абсолютно без значение. Второто изявление звучи така: Европа трябва да си плаща за сигурността, която САЩ й осигурява срещу „заплахата от руска агресия“. Задължително е държавите от ЕС да увеличат разходите си за отбрана поне до 5% от брутния продукт . Иначе Америка ще се изтегли от Европа и ще я изоставя сама да се оправя с всемогъщия и ненаситен агресор Русия. Генералният секретар на НАТО Рюте незабавно се присъедини, както по оценката, така и по процентите. Председателката на еврокомисията Урсула фон дер Лайнен също се съгласи, че нещата трябва да се преоценят в съответствие с надвисналата над Европа опасност. Новото правителство на България все още не се е произнесло, но по правило ние сме за.
Договорът на НАТО предвижда колективна отговорност за защитата на страните членки от външна агресия. Анализаторите от НАТО непоколебимо констатират, че по известни само тям причини през последните 20 – 30 години опасността от руска агресия срещу Европа непрекъснато нараства. „Руската инвазия“ срещу Украйна е неоспоримо доказателство за това. Други анализи на началници от централите на НАТО и ЕК доказват, че опасностите за Европа идват и от още по-далеч - от Иран, Китай, Северна Корея.
За защита на свободата на страните от ЕС и на останалото човечество Щатите подържат повече от 800 бази по света. (Виж картата) След „инвазията на Русия срещу свободна и демократична Украйна“ по границите на агресора се налага да се разположат още 32 бази, нови ядрени бомби B61-12 на територията на Италия, Германия, Белгия, Холандия и Турция, които да заменят остарелите и други превантивни мерки.
Голяма част от европейците не могат да преценят колко важни за европейската безопасност са американските бази на територията на Япония, Филипините, Австралия. Опасността, която представляват Китай, Иран, Северна Корея за свободата на света задължава всички демократично мислещи европейци да оценят саможертвата, която правят Щатите и да им помогнем.
Континентални европейци, не си дават сметка каква опасност ни застрашава от агресия на Русия, Китай, Иран от към световния океан и колко струва нашата защита на Щатите. 67 атомни подводни ракетоносци на САЩ бдително следят агресора в зоната на Северния ледовит океан , Тихия океан, преследват подводните ракетоносци на Русия по Атлантическия океан. Развърнали са авианосни съединения в Атлантика, Тихия океан , Индийския океан. Европееца е време да си помисли какво би станало с неговата свобода и демокрация, ако не беше тази саможертва на САЩ.
Прав е Тръмп във възмущението си. Верно е, че по конституция Щатите са задължени да защитават свободата и демокрацията навсякъде по света, но все пак това не може да бъде съвсем безвъзмездно.
Разпореденото повишаването на процентите за отбрана ще позволи на европейските страни да увеличат човешкия ресурс в редиците на своите армии и , най-главното, да увеличат въоръжението, авиационния състав, бойните кораби с нови и повече единици. А новите оръжия, като правило се произвеждат с парите, получени от продажбата на старата техника. Обикновените купувачи са страни като нашата, които не са много капризни така, че позабравени стари образци закупуваме като нови. Но на самите Щати, както и на някои по-платежоспособни съюзници по дефиниция са нужни нови образци. Разбира се, че всичко това трябва да се произведе. Кой ще го произведе е въпрос излишен. Повишените с 3% вноски в касата на НАТО за защитата на заплашената от руска агресия Европа, ще захранят оръжейната промишленост на САЩ и ще създадат нови работни места за американските работници.
Щатите се нуждаят от финансовата съпричастност на европейците в тяхната борба за опазване на свободата и демокрацията в света от който и да е агресор. Най често той, агресорът, е измислен по целесъобразност, за да се притискат нежеланите конкуренти в световната политика и икономика. Но това е подробност, която не е препоръчително да бъде отбелязвана.
Къде е България в тази обстановка? Позиционирането на нашия “ политическият елит“ в такава сложна обстановка е задача от областта на висшата политика, която е извън политическото му образование и интелектуални възможности. По тази причина най-достъпният за него отговор е ДА!
Десетилетия развитието на сухопътните войски, авиацията, военноморските сили, отбранителната инфраструктура на държавата се оставя за утре. По тази причина превъоръжаването на българската армия всяка година става все по-скъпо и по-невъзможно. Рахитичният опит от преди 3 години да се обнови частично авиацията на страната се изрази в авансово плащане на 3 милиарда за изтребители ф-16, модел разработен през 70-те години на миналия век, с надежда, че ще дочакаме новите ф-35 да остареят и тогава отново да се превъоръжим. Превъоръжаването на Военноморските сили върви с мъки и само танталовите усилия на командването на ВМС водят до някакъв напредък.
Увеличаването процентите за отбрана в съответствие с категоричните искания на президента Тръмп без съмнение ще предизвика понижаването на процентите за социални нужди, здравеопазване, образование. Оптимисти от парламента прогнозират, че това ще стане в продължителен период от 5-6 г. , през който техния мандат и отговорности ще изтекат. Но други парламентарни знаменитости заемат по отговорна позиция. Съгласно прогнозите на институтите на НАТО и ЕК в случай на победа на Русия над Украйна веднага идва ред за окупирането на Финландия, Естония, Полша, Румъния. Поради обиден пропуск на анализаторите нашата страна не фигурира в списъка на потенциалните жертви на Русия, но и ние от солидарност се считаме такива. Както е известно прогнозите на НАТО и ЕС не винаги се сбъдват, но съюзната отговорност и лоялност ни налага да се готвим за саможертва . Съзнавайки своята историческа отговорност един много отговорен за съдбините на България политик заяви, че е нормално в ускорен порядък петте процента да се въведат в бюджета.
„Демократично мислещите“ евроатлантици в родния парламент и в Атлантическия Клуб считат участието на страната в колективната отбрана на Европа оскърбително недостатъчно и „в услуга на Путин“. За тези персони е важно да ангажират България в конфликта между Русия и Украйна, без значение какви ще бъдат последиците в годините, когато конфликта затихне. Но вместо да разработят цялостна стратегия за развитието на въоръжените сили на България, почиваща на оценката на нашето място в сложния съвременен свят и възможностите на държавата, те се занимават с безкрайно охулване и оплювателство и декларации кой повече мрази Русия. Това е път за никъде. Може би новото правителство ще прояви повече разум макар, че е трудно да повярваме, като се гледат главните играчи в тази конструкция. И все пак: може би.