/Поглед.инфо/ В ексклузивно интервю за КМГ в навечерието на Китайската лунна нова година на дървената змия, извънредният и пълномощен посланик на КНР в България Н.Пр. Дай Цинли споделя мнението си по въпроси, свързани както с перспективите и възможностите за сътрудничество между Китай и България през новата 2025 г., така и с ролята и мястото на Китай в решаването на глобалните проблеми на съвременния свят. Тя разказва и за някои по-интересни инициативи, свързани с отбелязването на Годината на Змията – „Пролетния празник“, и отправя най-сърдечните си пожелания към аудиторията на КМГ и към българския народ по този повод.

В.   Ваше превъзходителство, от края на м. май 2024 г., когато официално встъпихте в длъжност като извънреден и пълномощен посланик на КНР в България, измина малко повече от половин година. Но тази година не беше обикновена – тя отбеляза 75-ия юбилей от установяването на българо-китайските дипломатически отношения, тя бе година на много срещи и разговори, които Вие проведохте, с високопоставени представители на българската страна - както на правителствено, така и на неправителствено ниво, година в която бяха реализирани редица инициативи, свързани с юбилея, но също така и с възможностите и перспективите за бъдещите ни отношения.

И сега, в началото на новата 2025 г., моля да дадете Вашата оценка и да направите кратка равносметка като резултат от тези контакти, а също и да ни кажете за някои предстоящи идеи и инициативи в контекста на двустранните отношения между Китай и България – къде виждате потенциал за по-ефективно бъдещо развитие на нашето партньорство и можем ли да кажем, че КНР и България имат интерес да надграждат традиционно добрите си двустранни отношения?

О. България е втората страна в света, установила дипломатически отношения с Китайската народна република, и през изминалите 75 години от този акт нашите две страни винаги са се придържали към принципите на взаимно уважение, равенство, взаимна изгода и печеливши резултати, а традиционното ни приятелство продължава да се задълбочава. През 2024 г. държавите ни продължиха да поддържат обмена на високо ниво и практическото сътрудничество в различни области. В България се проведоха над 20 събития по повод 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения, които създадоха силна приятелска атмосфера между страните ни и заздравиха обществения фундамент на нашите връзки. Миналата година икономическото, търговското и инвестиционното сътрудничество между двете страни продължи да напредва. Стартираха директни карго полети, шанхайската компания „Йоушън Алуминиум“ (Shanghai Yousheng Aluminium) инвестира 35 милиона евро в България за изграждане на завод за производство на авточасти, хонконгската „Юнайтед енерджи груп“ (United Energy Group Ltd.) придоби българска фотоволтаична компания за 37,5 милиона евро и планира да построи най-голямата в страната соларна електроцентрала, CGTG (China General Technology Group) спечели търг за изграждането на 229-мегаватов фотоволтаичен парк и в момента реализацията на проекта напредва. Ние насърчаваме активно китайски компании да инвестират в България и представители на близо сто посетиха страната да се запознаят на място с условията. През септември 2024 г. посолството ни организира изложение на водещи китайски продукти и услуги и китайско-български инвестиционен форум, на който присъстваха президентът на България Румен Радев, представители на различни ведомства, на местните власти и бизнеса, ясно демонстрирайки силното желание и огромния потенциал за инвестиционно сътрудничество между нашите страни. Преди няколко месеца в Пекин се проведе Третият пленум на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия, на който бяха взети стратегически решения за насърчаване на висококачественото развитие, за разширяване на отварянето към външния свят и съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“. Неотдавна се състоя и годишната Централна работна конференция по икономическите въпроси, която акцентира допълнително върху необходимостта от активно насърчаване на външната търговия за стабилизиране на нейния мащаб и оптимизиране на структурата ѝ, за изграждане на единен национален пазар и по-нататъшни мерки за устойчивото възстановяване и подобряване на икономиката чрез задълбочаване на реформата на бизнес средата. Тези мерки демонстрират твърдата решимост на Китай да работи за печелившо сътрудничество и общо развитие със света в новите условия. През 2025 г. очакваме с нетърпение да работим с България, за да превърнем традиционното ни приятелство в сътрудничество с практически резултати и така да допринесем за повишаване на благосъстоянието на нашите общества.

На първо място, ще работим за укрепване на отношенията ни на най-високо ниво. Надявам се, че Китай и България ще засилят допълнително посещенията на високо ниво и обмена на различни нива, ще планират отношенията си и ще поддържат политическата комуникация на най-високо ниво, ще засилят контактите между бизнеса и ще се възползват по-добре от потенциала за практическо сътрудничество. Второ, ще работим за увеличаване на търговския обмен. България има множество специфични индустрии като производство на вино и продукти от рози, и очакваме страната да участва активно в мащабни китайски изложения като Международното изложение за внос в Китай (CIIE), Изложението за потребителски стоки между Китай и страните от Централна и Източна Европа и други, за да използва в пълнота възможностите, които предоставя китайския пазар. Също така българските компании могат да се възползват от платформите за електронна търговия, като по този начин подобряват видимостта на своите продукти и разширяват износа си за Китай. 

Трето, ще работим за укрепване на свързаността. Надяваме се, България да успее да използва добре своите географски предимства и възможностите, които носят пълното ѝ присъединяване към Шенгенското пространство и подготовката за влизането в еврозоната, и да можем да обсъдим сътрудничество по отношение на свързаността като преминаването на товарните влакове между Китай и Европа, превръщайки България във врата, свързваща Азия и Европа. Четвърто, ще работим за задълбочаване на културния обмен. Миналата година проведохме съвместен концерт за Пролетния фестивал, конкурс за фотография и рисунка „Божурът среща розата“, Седмица на китайското кино, Фестивал на драконовите лодки, поредица от лекции за култура „Защо Китай?“ и други дейности, които бяха приети много радушно от българите. През ноември миналата година Китай въведе пробна политика за 30-дневен безвизов престой за български граждани, пътуващи до страната ни с цел работа, туризъм, посещение на роднини и приятели, размяна на визити или транзитно преминаване. От своя страна очакваме България също да предприеме мерки за облекчаване на визовия режим, за да привлече повече китайски компании в България, които да търсят сътрудничество, и повече китайски туристи да се докоснат до българската самобитност.

Догодина се навършват 10 години от присъединяването на България към инициативата „Един пояс, един път“ и 50 от установяването на дипломатически отношения между Китай и Европейския съюз. Готови сме да работим с българската страна за провеждането на поредица от дейности като семинар за сътрудничество „Един пояс, един път“, инвестиционен форум и конференция за сътрудничество между местните власти. Вярвам, че със съвместни усилия визията за сътрудничество между нашите страни ще се превърне в реалност и двустранните отношения ще имат по-плодотворни резултати.

В.   Многоспектърната и многостранна дипломация на съвременен Китай, постепенно променя стереотипите на международните отношения. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Китай винаги е полагал и продължава да полага усилия за запазването на мира в света. През 2024 г. китайският председател Си Дзинпин, участва в редица международни форуми, по време на които той предложи нова концепция за обща, устойчива, комплексна и споделена сигурност. Кажете моля нещо повече за нейната същност и характеристика?

О. Днешният свят е подложен на безпрецедентни промени и навлиза в период на турболенции и трансформации. Изправяйки се пред все по-сложни и комплексни международни предизвикателства, Китай представи Инициатива за глобална сигурност, която представлява важна концепция и план за действие, чиято основна същност е поддържането на обща, всеобхватна, колективна и устойчива сигурност. Китай се застъпва за уважение и защита на сигурността на всяка страна, като в случая отдава значение както на преодоляване на симптомите, така и на справяне с първопричините, координирайки напредъка в управлението на сигурността, придържайки се към пътя на сътрудничеството и стремейки се да насърчава устойчива сигурност чрез устойчиво развитие. Сигурността на една държава не може да се гради върху несигурността на други държави. От основаването си преди 75 години Китайската народна република никога не е инициирала война или конфликт, никога не е окупирала и сантиметър чужда територия. Това ни превърна в единствената велика сила, която има най-добри резултати по въпросите на мира и сигурността. Китай е вторият най-голям участник в мироопазващи операции на ООН и най-големият сред постоянните членове на Съвета за сигурност. Ние смятаме, че при справянето с горещите международни и регионални проблеми трябва да бъдат зачитани суверенитетът и териториалната цялост на всички страни, да бъдат спазвани целите и принципите в Устава на ООН, да бъде обръщано внимание на легитимните опасения за сигурността на всяка страна, а различията и споровете да бъдат решавани по мирен път чрез диалог и консултации. Воден именно от тези принципи, Китай играе положителна и конструктивна роля за разрешаването на украинската криза, публикува под формата на специален документ своята позиция за политическото ѝ уреждане, заедно с Бразилия представи „Консенсус от шест точки“, отново в тази насока, провеждаше активно диалог с лидерите на Русия и Украйна, изпрати многократно специален пратеник в опит да посредничи, демонстрирайки решимост и усилия за насърчаване на мира и диалога.

По отношение на Близкия изток и израелско-палестинския конфликт Китай посредничи за нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Иран и съдейства за провеждането в Пекин на преговори за помирение между 14 палестински фракции. Китай представи инициатива от три стъпки за справяне с настоящите трудности, възникнали в резултат на конфликта в Газа, поставяйки солидна основа за бъдещото разрешаване на палестинско-израелския въпрос с политически средства. За разлика от това, някои западни държави, които продължават да следват манталитета на Студената война и са обсебени от поддържането на абсолютната си сигурност чрез военна хегемония, попаднаха в „капана на универсалната сигурност“. Без санкцията на ООН, те многократно са започвали войни и военни операции в името на борбата с тероризма и хуманитарната интервенция, причинявайки стотици хиляди цивилни жертви, разселването на десетки милиони и създавайки неописуеми страдания на хората в редица държави. Съединените щати също така предоставиха на Израел повече от 50 000 тона военни материали и най-малко 17,9 милиарда долара военна помощ, подхранвайки импулса на тази страна за военни авантюри и задълбочавайки огромната хуманитарна катастрофа в палестинските територии. Фактите многократно са доказвали, че абсолютната сигурност не е истинска сигурност. Разрешаването на спорове между страните с военни средства не само няма да доведе до мир, но ще предизвика още повече регионални конфликти и войни. Постигането на трайни решения е възможно само чрез политически и мирни средства, уважавайки и отчитайки интересите на всички страни. Гледайки към бъдещето, международната ситуация изглежда изпълнена с промени и хаос, а светът повече от всякога ще се нуждае от мир, развитие и сътрудничество. Китай желае да работи с всички страни, за да допринесе със своята мъдрост и сила за решаването на глобалните проблеми със сигурността и за насърчаване на стабилността, развитието и просперитета.

В.   Една тема, която „набира все по-голяма скорост” и все по-широка популярност -космическите изследвания на Китай: буквално преди дни Китайската агенция за пилотирани космически кораби публикува своя „Доклад за напредъка на научните изследвания и приложението на китайската космическа станция”. Бихте ли ни казали някои по-важни акценти от този доклад? И в тази връзка - наскоро, посолството на КНР, съвместно с Института за космически изследвания на БАН реализираха успешно една изключителна и не съвсем популярна инициатива - виртуална среща на трима китайски тайконавти от „Шънджоу-19” с български младежи, която премина под мотото „Разговор с тайконавти”, в която Вие също участвахте и по време на която бе получено официално поздравително писмо от българския президент Румен Радев. Такава инициатива се провежда за пръв път в България. Какви са впечатленията Ви от интереса на българската общественост към постиженията на китайската космическа наука?

О. На втората годишнина от завършването на орбиталната станция „Тиенгун“, Китайската програма за пилотирани космически полети публикува първия си доклад за напредъка в научните и приложни изследвания, осъществени на борда ѝ. Фокусирайки се върху биологични и свързани с човешкото тяло изследвания в космически условия, микрогравитацията, новите космически технологии и приложения, в доклада са представени 34 от най-значимите резултати от дейността на досегашните мисии. В голяма степен той демонстрира възможностите и иновативния дух на Китай в областта на космическата наука и технологии и очерта полезен опит за бъдещата работа. В бъдеще програмата за пилотирани космически полети планира да публикува годишни доклади за напредъка в работата на станцията. България има забележителни постижения в областта на Космоса и аз и моите колеги чувстваме дълбоката гордост на българите в това отношение, както и интереса им към развитието на космическата сфера в Китай. Тази година посолството ни организира конкурс за фотография и рисунка „Божурът среща розата“ и в много от творбите имаше елементи, свързани с Космоса. Фотоизложбата „Космическата програма на Китай: развитие и постижения“ привлече много посетители, а мой колега ми сподели как едно дете е коментирало разпалено и е разказвало на хората около него за Лиу Ян – първата жена-тайконавт в Китай. Мога да кажа, че силният интерес на българите към Китай и към неговата космическа програма надхвърля представите ни. Неотдавна проведохме събитието „Разговор с тайконавти“, което даде възможност на български младежи да се свържат с екипа на китайската орбитална станция, и то също имаше силен отзвук. Както отбеляза президентът Румен Радев в поздравителното си писмо до участниците, „високотехнологичните изследвания и разработки в космическата сфера ще се превърнат в поле за сътрудничество между двете страни, а България и Китай имат потенциала да станат партньори в иновациите“. Така ние даваме възможност не само на българите да разберат по-дълбоко Китай, но и на китайската научна общност и обикновените хора да обърнат повече внимание на България. А това ще окаже положително влияние за бъдещото взаимно разбиране и приятелството между нашите народи, както и за задълбочаване на сътрудничеството между страните ни в различни области, сред които авиацията и космонавтиката.

В.    И накрая, но не по важност - един въпрос „в перспектива“. Съвсем скоро, в края на м. януари 2025 г. настъпва Китайската лунна нова година, известна като Пролетния празник, отбелязването на който е известно с пищните и разноцветни тържества в традиционен китайски стил. Какво предвижда посолството на КНР за българските приятели на Китай и любителите на китайската култура и изкуство?

О.   Пролетният фестивал е най-важният традиционен празник в китайската култура. Той е времето, когато семействата се събират заедно и символизира духовното ядро на китайската култура, което може да се опише с три думи: съгласие, хармония и мир. Пролетният фестивал е също и световен празник, тъй като се отбелязва от около една пета от населението на планетата и е официален в близо 20 страни. На 4 декември 2024 г. ЮНЕСКО включи Пролетния фестивал в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. На 29 януари 2025 г. ще настъпи новата Година на Змията. За да отпразнуваме този момент на надежда и радост, ние подготвихме редица специални събития. На 12 януари Китайският културен център в София проведе тържество за Пролетния фестивал, което включваше различни традиционни обичаи, дегустация на китайски ястия и беше отворено за обществеността. На 22 януари ще проведем голям прием за празника, който отново ще бъде съпътстван от културни елементи. На 8 и 9 февруари в Центъра за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ в София и в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив ще се състои второто издание на китайско-българския съвместен концерт под надслов „Да отпразнуваме Новата година с красота и хармония“.

Тук, от името на китайското посолство в България, бих искала да отправя моите искрени новогодишни поздрави към аудиторията на Българската редакция на Китайската медийна група и към приятелския български народ. Пожелавам на всички през Годината на Змията да имат много щастие, успех във всички начинания и семейно благополучие!