/Поглед.инфо/ Мигел Ариас Каниете, европейският комисар по въпросите за климата и енергетиката, обеща „напълно да прочисти Европейския съюз от въглерод до 2050 г.“ в рамките на осъществяването на стратегията „климатично неутрална икономика“.

Електричество от възобновяеми източници, такива като вятър и слънце, в комбинация с ядрената енергия „ще бъде крайъгълния камък“ в декарбонизираната енергийна система в средата на века, постулира се в стратегията на Европейската комисия, получила названието „Чиста планета за всички“.

„Ние напълно ще очистим Европейския съюз от въглерод към 2050 г.“, заяви Каниете. „И ролята на газа през 2050 г. няма да бъде същата като днес“, допълни той.

Според комисаря, изкопаемото гориво „може би ще бъде все още нужно“ в някои отрасли от промишлеността като производството на пластмаси и петро-химията, където няма алтернативи, но не в транспорта, където ще възцарят електроавтомобилите.

На въпроса за бъдещата роля на газа в енергийния баланс на ЕС Каниете отговори: „Навярно там ще има е-газ,Power-to-X и водород. Затова и трябва щателно да анализираме инфраструктурата, в която имаме намерение да инвестираме: тя не трябва да бъде безполезна в бъдеще“. Затова финансирането на ЕС в енергийната инфраструктура се направлява, на първо място към „електроенергията и не толкова за газопроводи“, обясни комисарят.

Каниете явно намеква за „Северен поток-2“ – проект, на чието осъществяване Европейската комисия се съпротивява отчаяно, опасявайки се от ръста на зависимостта на ЕС от руски газ и ликвидирането на ролята на Украйна като страна-транзитер.

Но контекстът, в който прозвуча този коментар предполага, че под политиката на декарбонизация ще попаднат всички тръбопроводни проекти, които увеличават зависимостта на ЕС от вносен газ.

В новата дългосрочна стратегия на Еврокомисията е заявено, че намаляването на зависимостта от изкопаемо гориво – най-вече петрол и газ ще даде на икономиката 2-3 трилиона евро в периода между 2031-2050 за сметка на намаляването на вноса. Това на свой ред „ще повлияе положително на европейската търговия и на геополитическото положение на ЕС“, а също така ще освободи ресурси за модернизация на икономиката на ЕС.

Това действие се приветства и от защитниците на околната среда. Така експертите от изследователския център E3Gса напълно съгласни, че в Европа повече не трябва да се изгражда „излишна“ инфраструктура, защото и наличната газоворазпределителна мрежа е вече „твърде голяма“ за голяма част от Европа.

В два от осемте сценария за бъдещето, изброени в дългосрочната стратегия на ЕК, потреблението на природен газ ще намали до една пета от обемите за 2015 г.

Европейската комисия изхожда от това, че бъдещата роля на газа като енергиен носител е много съмнителна, дори и предвид новите газове, такива като е-горивото и водорода.

В E3G смятат, че значителното намаляване на вноса на газ е възможно чрез увеличаването на „потреблението на смес между водород и метан, която в основата си се произвежда вътре в ЕС“. Но в проектобюджета на Ес за 2021-2027 г. тази възможност незнайно защо се игнорира: „Настоящите инфраструктурни приоритети оставят ЕС в миналото и възпрепятстват прехода му в бъдещето“, смята експертът от E3G Лиза Фишер.

На газа, разбира се, се дава определено място в стратегията на Европейската комисия до 2050 г. Но той ще има най-вече спомагателна роля в процеса на електрификация на икономиката – той ще се използва за произвеждането на „е-гориво“, такова като водорода.

Водородът „вероятно, ще бъде по-разпространен в напълно декарбонизираната енергийна система“, говорят в ЕК. Той ще се получава чрез електролиза на вода или от природен газ в съчетание за технология на улавяне и съхраняване на СО2(CCS).

Но, макар и тези технологии да стават все по-привлекателни в контекста на излишъка на електричество от възобновяеми източници, „недостатъкът се състои в това, че производството им изисква огромно количество енергия“, отбелязват в Европейската комисия. И при всеки случай, ще са нужни години за развитието на тези технологии в търговски мащаби.

Докато това не се случи, перспективите на газовия сектор остават неясни.

Досега природният газ е нужен като средство за избавяне от въглищата – най-мръсният вид изкопаемо гориво. Но след 2030 г. постигането на дългосрочната цел на декарбонизацията ще изисква постепенен отказ от природния газ или избавянето от свързаните с него емисии на СО2.

„След 2030 г. вече няма да има възможност газът да се позиционира като чисто гориво, ако не бъде използвана широко технологията за задържане на въглеводорода“, твърди Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. „И потенциално вече от 2020 г. ще се засилва натискът за постепенния отказ от газ“.

Природният газ от 90-те години на ХХ век е ключов фактор в процеса на съкращаването на емисиите от използваната енергия и „все още може да предложи много“ смята асоциацията „Юрогаз“. Газът дава 50% по-малко въглерод от въглищата при горене и „може да осигури дълбока и незабавна декарбонизация“.

От гледна точка на „Юрогаз, газът остава надежден мост към електроенергийно бъдещи чрез технологията „енергия-в-газ“ и по-широкото използване на възобновяеми газове, произвеждане без емисии.

Генералният секретар на „Юрогаз“ Беата Рааб заявява, че „както е посочено в документа на Европейската комисия, природният газ може да бъде прочистен от въглерод чрез съответната технология, представлява важна суровина за производството на водород, който ще бъде нужен в различните сектори, такива като промишлеността и транспорта, а също отоплението“.

Превод: В.Сергеев