/Поглед.инфо/ След срещата на високо равнище в София председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер направи сензационно заявление:
„Сега трябва да действаме и това е причината защо започваме процеса по приемането на „блокиращия закон“ от 1996 г., който цели неутрализирането на екстериториалните ефекти от санкциите в ЕС. Ние трябва да направим това и ще го направим още следваща сутрин“.
Европа си спомни закона, който бе приет като ответна мярка за санкциите на САЩ срещу Куба. Той не само позволява тези мерки да не се приемат по отношение на европейските компании, но и да получават компенсации за загубите, предизвикани от ограниченията.
Тоест януарското предложение на министъра на финансите на Франция Брюно Льо Мер става общоевропейско решение.
Но финансистът предлага и по-радикални крачки. Например да се създаде чисто европейска финансова компания за надзор над сделките с Иран в евро, за да се изключи от тях американският долар. Да се създаде европейска агенция, способна да контролира дейността на чуждестранните компании, както прави Министерството на финансите на САЩ, за да предприема ответни мерки срещу американските компании.
Една от причините за нападенията над Ирак и Либия с последвалите публични убийства на лидерите на тези две страни, според експертите е именно опитът им да се откажат от долара. Мисля, че експертите в голяма степен са прави. Да не би да се надига война между Америка и Европа, която също се опитва да се измъкне от контрола на хегемона?
Сега статията „Защо Тръмп може спокойно да игнорира Европа“ на американския специалист по трансатлантическите отношения и стратегическите въпроси Джереми Шапиро, публикувана в солидното списание „Foreign Affairs“ на 15 май, изглежда лека. Директорът по изследванията на Европейския съвет по международните въпроси внимателно изследва противоречията между страните в ЕС, позволяващи на САЩ да играе с тях, но достигна до прибързан извод: Европа ще преглътне обидата и послушно ще заеме мястото си, следвайки САЩ.
Според мен се състоя доста любопитна среща в Сочи, където Владимир Путин прие Ангела Меркел. Освен дежурните теми, свързани със Сирия, Украйна и Иран, отдавнашните познати обсъдиха и строителството на „Северен поток-2“. Тръбопроводът е важен не само като търговски обект около няколко транзитни територии, но и като символ на европейската съпротива срещу американския диктат.
Наскоро Доналд Тръмп обеща да снижи или изобщо да премахне драконовите тарифи върху европейските метали, ако Германия се откаже от газопровода. Но канцлерът примирително обеща да купува и американски втечнен газ. И видимо обясни, че Европа скоро ще има нужда от много газ, значително повече от този, който Русия и САЩ взети заедно могат да предложат.
Работата е там, че на Европа на практика са ѝ свършили собствените ресурси.
Земетресенията принудиха правителството на Холандия много бързо да прекрати добива на природен газ на находището Гронинген на шелфа на Северно море, което в течение на около половин век съставяше основата за благосъстоянието на Холандия и бе залог за енергийната сигурност на страните от Северозападна Европа. В резултат холандците за първи път за последните десетилетия от износители на газ се превърнаха във вносители – през първата четвърт на годината износът на „Газпром“ за тази страна се увеличи със 127%.
Пред очите ни се променя и ситуацията в Норвегия. Добивът на петрол годишно намалява с 11,4%, продажбите на природен газ месечно са намалели с 1 милиард кубометра, достигайки до 10,1 млрд. кубометра. Доста съществени загуби.
С други думи, ако Германия се откаже от „Северен поток-2“, чакат я лоши времена. При това американският втечнен газ не е в състояние на недостига.
Засега е трудно да се каже дали тези аргументи ще повлияят на инатливия Тръмп. Но е очевидно, че е поставил Европа пред сложен избор.
В навечерието на срещата на ЕС в София председателят на Европейския съвет Доналд Туск публикува удивителен коментар в „Туитър“: „Гледайки на последните решения на Доналд Тръмп, някой може да каже, че с подобни приятели врагове не са нужни. Но да го кажем откровено, ЕС трябва да бъде благодарен. Благодарим му, че ни избави от всякакви илюзии“.
Доналд Туск, разбира се, знаеше, че на срещата ще бъдат приети безпрецедентни решения.
Превод: Поглед.инфо