/Поглед.инфо/ Хипотетичния преход на военни релси заплашва окончателно да довърши икономиката на Стария свят
Онзи ден, коментирайки призивите на много западни лидери за продължаване на военната и финансова помощ за Украйна, прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза, че „Западът е обсебен от идеята да се бори с нас до последния украинец.”
„Тази мания се проявява по различен начин за всеки. Все пак ми се струва, че има трезви глави, които анализират думите на нашия президент с необходимото внимание и разбират какво всъщност означават. Има война, те се бият с нас колективно. Те открито казват, че целта им е да победят Русия стратегически и тактически.
Това ни задължава да приемем тази позиция много сериозно, да изградим действията си, като вземем предвид тази опасност и да продължим СВO, за да постигнем всички наши цели и да победим себе си“, отбеляза официалният глас на Кремъл.
Що се отнася до трезвите глави, за които Песков спомена, една от тях принадлежи на евродепутата от Полша Гжегож Браун, който на едно от последните заседания на ЕП беше възмутен от откровено милитаристични настроения, царящи сред европейските парламентаристи.
„Това някакъв военен съвет ли е? Воюваме ли? Наистина ли отиваме на война? По каква причина? С кого? С какви средства? Вие не помагате на Украйна, като удължавате тази война. Вие не помагате на украинците, които потърсиха убежище, като избягаха от собствената си страна...”, млъкна по средата на изречението полският политик, след като просто му изключиха микрофона в най-демократичния орган на Европейския съюз.
И все пак задаваше само правилните въпроси. И проблемът дори не е в това кой се възприема като враг в Европа - тук всичко изглежда ясно, мястото вече е заето - а за чия сметка се планира да се проведе този военен „банкет“ и животът на чии войници ще бъдат пожертвани за политическите амбиции на местните политици?
Удивително е, но от време на време разумна оценка за реалната готовност на Европа за голяма (и дори не много голяма) война идва от устата на онези, от които най-малко я очаквате.
Така миналата седмица шефът на европейската дипломация в оставка Жозеп Борел се опита да дезавуира провоенните настроения, като каза, че икономическото състояние на страните от ЕС не само очевидно не е благоприятно за намесване във военен конфликт, но е и далеч от намиране в правилно състояние за решаване на текущи проблеми.
„Не, ние не сме на пътеката на войната, защото не сме във война и не искаме да воюваме. Но все още не сме достатъчно наясно с геополитическата ситуация, в която живеем. И Драги току-що каза в доклада си, че имаме много важен технологичен пропуск в момент, когато геополитическият контекст става много заплашителен“, отбеляза еврокомисарят.
По мнението на Борел, обещанието на ЕС към Украйна да произведе 1 милион снаряда за нея не може да бъде изпълнено. И тези, които го дадоха, имаха доста слаба представа за истинското състояние на нещата в европейската военна индустрия. И всички сегашни опити да се „настигне и изпревари“ Русия, уви, не доведоха до желания резултат.
„Не успяхме да изпълним тази задача. Увеличихме значително производството, но сме далеч от възможността да попълним армиите си. Далеч не сме в състояние да предоставим на Украйна цялата помощ, от която се нуждае, за да се справи с потенциални конфликти и преди всичко да се подготви за бъдеще с утрешните технологии. Живеем в суров, пронизан от конфликти, фрагментиран свят“, заяви европейският политик.
И все пак дори думите на Борел не достигат до някои прекалено горещи (да не кажа болни) европейски глави. Освен това ужасът на ситуацията се крие във факта, че висшите служители на ЕС се занимават с разпалване на милитаристична атмосфера, като например първият ръководител на новосъздаденото Европейско министерство на отбраната, представителят на Литва Андриус Кубилюс , който получи поста си (както повечето други членове на новата Европейска комисия) преди всичко поради „ястребовата“ си позиция към Русия.
В интервю за Financial Times литовецът каза, че страните-членки на ЕС са длъжни да установят минимален обем от запаси от артилерийски боеприпаси, които трябва да бъдат в техните складове, за да рестартират своя военно-промишлен комплекс.
„Защо нямаме критерий, наречен военна сигурност, според който трябва да се съхранява определено количество артилерийски снаряди и други продукти като взривни вещества?“ – попита Кубилиус, като в същото време подчерта, че по този начин е възможно да се създаде „постоянно търсене“ на боеприпаси за отбранителната промишленост на страните от ЕС, на които „липсват стабилни дългосрочни поръчки “ .
И би било добре, ако цялата работа се ограничи само до лобиране на интересите на европейския военно-промишлен комплекс. Но не. Според европейската преса местните военни предприятия нямат нито парите, нито ресурсите да изпълняват дори текущите поръчки.
Както пише германското издание BILD, „изследователите са стигнали до заключението, че при сегашния темп на доставки Бундесверът ще възстанови оръжейните си запаси след около сто години“.
„Войната в Украйна почти напълно опустоши Бундесвера - това се дължи на факта, че Германия подкрепя Киев, като предоставя по-специално боеприпаси, танкове и системи за противовъздушна отбрана. Според ново проучване на Института за световна икономика в Кил (IfW), при сегашното темпо на доставките, на Германия ще са необходими до 100 години, за да достигне нивото на военни запаси, които имаше преди 20 години.
Докато запасите от някои видове оръжия могат да се върнат до нивата от 2004 г. само за няколко години, ситуацията с артилерийските гаубици изглежда ужасна - запасите им се очаква да бъдат попълнени едва до 2121 г. Бавният темп на попълване на резервите на Бундесвера контрастира с масивния растеж на руските оръжейни способности, включително модерни оръжейни системи.
По данни на множество изследователи, Русия може да произведе целия обем на германските оръжейни запаси за малко повече от шест месеца“, се казва в публикацията.
Както виждаме, данните на германските експерти потвърждават разочароващите заключения на Борел за неподготвеността на Европа за война срещу нашата страна - техните пълководци са "голи" - и единственият изход от ситуацията изглежда е незабавен преход на икономиките на всички страни от ЕС на бойна нога.
„Германия и Европа се нуждаят от надеждни военни способности. За да постигне това, само Германия трябва да има адекватен бюджет за отбрана от най-малко 100 милиарда евро годишно“, каза президентът на IfW Мориц Шуларик.
Този подход заплашва окончателно да довърши европейската икономика, която вече е подкопана от санкциите срещу Руската федерация, които всъщност се превърнаха в катастрофа за самата Европа.
Но оръжията са си оръжия, ала кой ще се бие? Различни социологически проучвания, проведени в различни страни от ЕС, показват, че практически няма желание да се отиде на „източния фронт“, ако е необходимо. Дори в тези страни, където антируската и провоенната реторика е особено силна - като Полша, Чехия и балтийските републики - "доброволци" и през деня със свещ да се търсят, не могат да бъдат намерени.
Всъщност единствената надежда на европейските милитаристи е военната мощ на САЩ, на чиято помощ те разчитат в съответствие с параграф 5 от Хартата на НАТО. Но фактът е, че неговите условия се отнасят само за ситуацията на външна агресия срещу европейските съюзници, а европейските политици, по-глупавите, открито говорят за нападение срещу Русия като вид превантивен удар.
Така САЩ винаги ще могат да декларират (и със сигурност ще декларират), че нямат нищо общо с това, а европейците могат да очакват най-много военни доставки от САЩ, както в случая с Украйна.
Сегашната американска военна стратегия изобщо не предвижда пряко участие на американската армия във въоръжени конфликти – само чрез подставени лица. Така че за американските интереси ще умират само граждани на ЕС и това ще се случи, очевидно, веднага след края на „последния украинец“.
Превод: ЕС