/Поглед.инфо/ На 9 ноември 2019 г. Германия ще отпразнува 30 години от своето обединение. Подготовката за това събитие вече е започнала. Властите наричат този ден „Празник за всички германци, едно от най-прочутите събития на ХХ век“, но фактите сочат, че този празник не е за всеки. Тридесет години по-късно Изтокът и Западът на Германия продължават да живеят различен живот, не се разбират помежду си и не се опитват да преодолеят отчуждението.

Новата книга на германския политик Петра Кьопинг „Интегрирайте ни нас първо!“ (Integriert doch erst mal uns!) стана своеобразен израз на натрупаните проблеми. Авторът е член на ГСДП, заместник на саксонския Ландтаг, министър по въпросите на интеграцията на саксонското провинциално правителство. Кьопинг изследва въпроса защо недоверието към властта, чувството за унижение и неравенство са преобладаващи сред източногерманците.

Авторът е взел името на книгата си от призивите, раздаващи се в източногерманският Дрезден по време на демонстрациите на антимигрантското движение ПЕГИДА: „Ей вие, с вашите бежанци! Интегрирайте ни първо нас!“

Петра Кьопинг констатира, че в управляващите редици на Германия няма разбиране на случващото се. Демонстрациите на ПЕГИДА, ръстът на влиянието на „Алтернатива за Германия“ предизвикват единствено раздразнение, сарказъм и желание източните германци (оси-тата) да бъдат научени как да живеят правилно. Това води до там, че оситата получават психологията, че живеят в обсадена крепост. Диалогът не се получава.

Много германски автори считат унищожаването на ГДР за „нормален творчески процес“ в условията на пазарната икономика, без да вземат предвид съдбите на милионите хора-жертва на разрушаването на източната германска държава.

Основният критерий за социална оценка и самооценка на гражданите на ГДР е техният трудов статут, която включва образование, професионално обучение, положение в колектива, материална и морална оценка на заслугите, обществен резонанс от трудовите усилия на човека. В ГДР бе разработена ефективна система от стимули за работа с много градации, достигащи до държавни награди. Един обикновен строител, машинист, шофьор на камион можеше да стане известен в републиката. Едно предприятие на Изток означаваше много повече, отколкото на Запад. Тук, в допълнение към производствените мощности, има спортен клуб, младежки център, културен център, кабинет за първа помощ или клиника, партийни и синдикални организации, инициативи за жените и т.н. Това беше сложна социална среда.

През 1990 г. те не само закриха предприятията, но и ликвидираха пълноценната социална среда. От живота на гражданите на ГДР изчезна много, което беше подкрепа за тях. „Пазарната демокрация“, която дойде, демонстрира разбойнически форми. И населението възприема тази демокрация като един вид диктатура.

Уеси-тата (Западните германци) дойдоха в присъединените източни земи като нашественици. Първото нещо, което местните хора чуха от тях, беше: „Вие не сте ни равни! Вие сте хора от втора класа!“. Всички държавни имоти на ГДР бяха прехвърлени на така наречения орган за настойничество (Treuhandanstalt). Приватизацията на това имущество бе свързана с покупка, но източногерманците като правило нямаха недвижимо имущество под чийто залог да могат да получат кредит. Проектите за семеен бизнес в Саксония се провалиха заради нежеланието на банките да кредитират населението на приемливо за хората равнище.

Затова пък за Запада източните предприятия струваха. Например в Саксония работеше заводът за техническа керамика „Маргаретенхютте“, която осигуряваше 80% от световното търсене на керамични изолатори за електрически мрежи. Фабриката наемаше почти хиляда души и притежаваше най-модерно швейцарско оборудване. Изглежда, че такова предприятие ще успее да заработи успешно и след Обединението, но беше обявено за „остаряло и разпадащо се“. В продължение на няколко нощи мощностите на „Маргаретенхютте“ беше демонтирани, машините, инструментите, рецептите, ценното оборудване бяха транспортирани в неизвестна посока, заедно със сейфа, в който се намираше месечната заплата на колектива. Това бяха триковете на конкурентите от Западна Германия.

Работниците изпитаха шок. Те бяха измамени. Патентите на саксонските инженери, които осигуряват високо качество на продуктите, бяха откраднати и присвоени от други. Тази практика беше повсеместна.

В резултат на работата на органа по настойничество 80% от всички предприятия от ГДР са прехвърлени на западногерманци, 14% на чужденци и само 6% на граждани на ГДР. Всичко това беше придружено от шумна кампания в медиите, която пишеше за източногерманците като хора с ниска квалификация. По време на предизборната си кампания през 1994 г. канцлерът Хелмут Кол превърна „Източния проблем“ в „Проблем на Изтока“ и неговите помощници изобретяха имиджа на „отвратителните оси-та“. Зад всичко това стояха егоистичният интерес на западногерманските бизнесмени, които унищожиха хармоничната икономика на ГДР, с пълно безразличие към интересите на народа.

Петра Кьопинг пише, че ГДР в много отношения е била много развита република. Голяма част от онова, което се представя като новаторство днес, съществува в ГДР от дълго време. Например, финландската училищна система, която се използва като модел в Германия, всъщност е била копирана от системата в Източна Германия.

Особени проблеми очакват източногермански жени. По време на съществуването на ГДР почти цялото следвоенно поколение жени получава средно или висше образование, достигна до инженерни и управленски постове в производството и управлението, в медицината и образованието, в партийни и обществени органи, дори в специалните служби. Държавата създаде гъста мрежа от предучилищни институции, така че жените да могат да отглеждат деца и да работят. В ГДР успешно бяха решени жилищните, образователните, здравните и пенсионните въпроси. При тези условия жените в ГДР като социално-демографска група стояха в развитието си над западногерманските жени, които в по-голямата си част се задоволяваха с ролята на домакини и обслужващ персонал. Всичко това беше отнето от източногерманските жени.

Днес източногерманците с труд приемат повишаването на цените на жилищата, унищожаването на системата за солидарност на пенсиите, въвеждането на нов ред, при който частично работещите и безработните рискуват да останат без подкрепа в напреднала възраст. Системата за високо здравно обслужване на ГДР се замени със „система за бедните“ с ограничени безплатни услуги. Населението на източните провинции на Германия се чувства заблудено, че не е получило обещания щастлив живот.

Петра Кьопинг ни напомня, че след обединението имигрантите от ГДР се възприемат в западните провинции по същия начин, по който се възприемат бежанците от Близкия изток днес. Тя цитира статия от „Шпигел“ от 1990 г.: „Ненавистта кипи на първо място в гърдите на най-бедните в нашата страна, защото мигрантите от Изток са им конкуренция и ги изтласкват в периферията на обществото… Все по-често местните жители, нуждаещи се от жилище, реагират с гняв на появата на претендентите от ГДР“. Авторът на статията прави следния извод: „Обидата не се забравя, тя ще гори, докато не се излекува“.

Но никой няма намерение да лекува обидите. Правителството е против единната минимална работна заплата в източните и западните провинции, против е изравняването на пенсиите и решаването на другите социални проблеми на източните германци. Затова в Източна Германия се ширят десни радикални настроения. Масовите безредици в Кемниц през август тази година стават предвестник на нови сътресения.

Много е вероятно източногерманците да отбележат тридесетгодишнината от обединението на Германия без никакви празнични салюти.

Превод: В.Сергеев