/Поглед.инфо/ Преди 85 години за райхсканцлер на Германия бе назначен лидерът на нацистката партия Адолф Хитлер. Това събитие стана превратен момент в историята. 43-годишният политик, който не е подкрепян тогава и от половината население, успява в най-кратък срок да установи диктатура, погребвайки развитата парламентарна система. Създаденият от фюрера Трети райх отнема живота на десетки милиони души. Споровете за това, възможно ли е било да се предотврати идването на Хитлер на власт, не приключват и до ден днешен.

На 30 януари 1933 г. на фона на острата икономическа и политическа криза в Германия райхсканцлер става лидерът на националсоциалистите Адолф Хитлер. Това решение е взето от президента на страната Пол фон Хинденбург. 43-годишният политик получава правото да формира ново правителство, което обещава да направи коалиционно.

Хитлер изразява най-радикалните идеи във Ваймарската република (така се нарича германската държава между 1919 и 1933 г.). Той смята, че олицетворява волята на народа, макар и до идването му на власт неговата партия да е подкрепяна от около трета от избирателите. Райхсканцлерът става ярък противник на демокрацията, парламентаризма и комунизма.

На Хинденбург обещават да „сдържат“ новия водач на правителството, но той се оказва безкомпромисен политически играч още в първите седмици след идването си на власт. В страната с дълбоки демократически традиции Хитлер установява диктаторски режим, отстранявайки всичките си политически конкуренти.

Закрепил се на власт в Германия, от 1936 г. фюрерът започна експанзия и на международната арена. След присъединяването на прилежащите към Германия територии през септември 1939 г. той разразява Втората световна война, която според различните оценки отнема живота на между 50 и 80 млн. души.

Подарък за Хитлер

Политическата кариера на ефрейтор Адолф Хитлер започва през 1919 г., когато той влиза в Германската работническа партия (предшественик на хитлеровата Националсоциалистическа германска работническа партия – НСДАП). На младия политик са му нужни едва две години, за да стане авторитетен лидер на организацията.

През ноември 1923 г. Хитлер става вдъхновител на знаменития „Бирен пуч“ – опит за сваляне на „предателите в Берлин“. През 1924 г. политикът е осъден на пет години за държавна измяна, но той излиза от баварския затвор „Ландсберг“ след девет месеца.

След „Бирения пуч“ нацистката партия се намира в нелесна ситуация. На изборите през декември 1924 г. за НСДАП гласуват едва 3% от избирателите, а след четири години – 2,3%. През втората половина на 20-те години на ХХ век във Ваймарската република има икономически подем и немците предпочитат да гласуват за умерени сили.

„Истински подарък за Хитлер става икономическата криза от 1929-1933 г. Промишленото производство на Германия рухва с 40%. Това е истинска катастрофа. Именно в този период се наблюдава рязък ръст на популярността на НСДАП“, отбелязва научният сътрудник от Института по всеобща история на РАН Константин Софронов. Хитлер се стреми да завоюва симпатиите на всички обществени слоеве, но ударение се поставя на селските жители, защото са мнозинство. В речите си пред селяните фюрерът се присмива над градската върхушка и на буржоазията.

В градовете НСДАП се опитва да създаде ядро практически във всеки по-голям завод. Едновременно с това Хитлер води преговори с промишлените кръгове, използвайки стремежа на едрия капитал да постигне стабилност и да достигне до нови пазари. В средата на 20-те той получава подкрепата на магнати като Густав Круп, Роберт Бош, Фриц Тисен и Алфред Хугенберг.

Освен това на Хитлер му симпатизира част от военната върхушка на Германия. В средите на висшето офицерство господстват реваншистки настроения. Също така до 1933 г. значителна част от офицерите и ветераните са предадени от героя от Първата световна война – президента Хинденбург.

Популист и демагог

В основата на пропагандата на Хитлер лежи идеята за потиснатия немски народ заради условията на Версайския мирен договор. Подписаният през 1919 г. документ лишава Германия от „изконни земи“. Страната губи богатите на въглища и стомана Елзас и Лотарингия, а също редица територии на изток. Освен това победителите налагат върху Берлин огромни репарации и ограничават възможностите за ръст на военната му мощ.

Хитлер убеждава немците в безсмислеността на демократическото устройство на Ваймарската република. Той постоянно напомня на обществото за унижението след Първата световна война, иска отменяне на парламентарната система и капиталистическото устройство. Също така фюрерът подчертава уникалността на германската нация и говори за необходимостта от обединение на страната, имайки предвид загубените според Версайския договор територии и колонии.

„Хитлер изнася речи с банални идеи, без да се опитва да обясни какви конкретни мерки е готов да приеме, за да подобри живота на немците. Той се заплита в собствените си обещания, дори без да забелязва това. Хитлер е демагог и популист, а неговите лозунги са пълни с неприкрит екстремизъм“, поясни Софронов.

Според политолога лидерът на нацистите се научава да играе с чувствата на социална несправедливост и за превъзходството на немците над другите народи. На простите хора този опростен подход от страна на лидера на НСДАП действително се харесва и е по-разбираем от пропагандата на левите сили.

Към 1932 г. числеността на НСДАП нараства от 75 хил. до 1,5 млн. души, а през февруари 1933 г. броят на притежателите на партийни книжки достига до 12 млн. На предсрочните парламентарни избори през 1930 г. НСДАП завоюва 18,3% от гласовете, а на изборите за Райхстаг през 1932 г. – 33,1%.

През 1932 г. Хитлер решава да участва на президентските избори. Така фюрерът предизвиква Хинденбург – най-авторитетният политик на Ваймарската република. Държавният глава печели едва на втори кръг, събирайки 53% от гласовете.

Към 1933 г. Хитлер притежава огромно влияние върху социалнополитическия живот на Германия. Но резултатите от парламентарните и президентските избори свидетелстват, че лидерът на НСДАП все пак остава втора фигура в страната: на негова страна не застава преобладаващото мнозинство от избирателите.

„Формално Хитлер е никой“

Попитаните експерти смятат, че до 1933 г. властите във Ваймарската република са можели относително безболезнено да отстранят конкуренцията от страна на Хитлер. Но съдбовна роля изиграва липсата на единство в демократичния лагер в Германия, както и фактът, че опасността, представлявана от лидера на националсоциалистите не е оценена.

Икономическата криза от 1929-1933 г. потапя Ваймарската република в политически хаос. Никой оказал се на власт не успява да обуздае безработицата и затова и подава оставка.

Ситуацията в страната се задълбочава и от разкола между левите сили. Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП) и Комунистическата партия (ГКП) се намират в жестока конфронтация. Координирайки действията си с Москва, лидерът на комунистите Ернст Телман отказва каквото и да е сътрудничество със социалдемократите, които презрително нарича „социалфашисти“.

При това ГКП се държи парадоксално: в определени ситуации тя е склонна да се споразумее с НСДАП, смятайки, че идването на Хитлер на власт трябва да „ускори пролетарската революция“. Така през ноември 1932 г. НСДАП и ГКП организират съвместна стачка на транспортните работници. Тогава Йозеф Гьобелс излиза на една трибуна с представителите на комунистите.

„Комунистите подкрепяха и някои парламентарни акции на националсоциалистите, ориентирайки се върху препоръките на Москва и на Коминтерна. Но не бих преувеличавала ролята на ГКП във възхода на НСДАП. Несравнимо по-голяма роля изиграват съвсем други фактори“, констатира докторът по политически науки от РГГУ Наталия Ростиславлева, директор на руско-германския учебно-научен център.

Константин Софронов напомни, че до февруари 1932 г. Хитлер, роден в Австро-Унгария е бил по принцип лишен от възможността да гласува и да бъде избиран. През април 1925 г. фюрерът се отказва от австрийския си паспорт и в течение на почти седем години безуспешно се опитва да получи германско гражданство.

На 25 февруари 1932 г. министърът на вътрешните работи на Брауншвайг Дитрих Клагас (член на НСДАП) назначава Хитлер на длъжността аташе в провинцията и при представителството ѝ в Берлин. Понеже лидерът на НСДАП заема държавна служба, националните власти са задължени да му издадат паспорт на германски гражданин.

„От формална гледна точка Хитлер, отчитайки се неговата съдимост и отсъствие на гражданство, е просто никой. Властите на Ваймарската република имат много инструменти за обуздаването му. Достатъчно е било просто да се каже, че той е искал унищожаването на конституционния строй. В края на краищата Хитлер е можело да бъде просто отстранен физически“, отбеляза Софронов.

Но, както разсъждава експертът, до триумфа на Хитлер води чудовищното недооценяване на неговите възможности от страна на всички политически сили. Според Софронов в Германия се е наложила ситуация, когато властите до януари 1933 г. отговарят с половинчати мерки на дързостта и нахалството на НСДАП.

„Бохемският ефрейтор“

От средата на 1932 г. Хитлер започва да се придвижва към поста райхсканцлер с кулоарни преговори с приближените на Хинденбург държавни дейци, в частност чрез Франц фон Папен, бивш глава на правителството от 1 юни до 17 ноември 1932 г.

На 9 януари 1933 г. Фон Папен уговаря 86-годишния президент да приеме условията на Хитлер, макар и по-рано Хинденбург категорично да отказва сътрудничество с „бохемския ефрейтор“. Смята се, че фелдмаршалът се е съгласил на кандидатурата на фюрера в замяна на обещанието на Фон Папен да „сдържа“ неговия агресивен жар. За това Фон Папен е трябвало да заеме поста вицеканцлер в бъдещото коалиционно правителство под ръководството на Хитлер.

Преди своето назначаване лидерът на НСДАП провежда успешни преговори с действащия райхсканцлер Курт фон Шлайхер, който е свързващо между политическия и военния елит.

Също така фюрерът сключва сделка с капиталистите, които той, по време на речите си пред народа, обещава да унищожи. Проводник на интересите на Хитлер във финансово-промишлените кръгове е медийният магнат Алфред Хугенберг, председател на Германската национална народна партия. Лидерът на НСДАП му обещава два министерски поста.

На 27 януари 1932 г. в Дюселдорф Хитлер говори пред 300 представители на едрия германски бизнес. Обявеният от него икономически курс в общи линии устройва бизнес-върхушката на Ваймарската република.

„Естествено, при общуването с капиталистите риториката на фюрера е съвършено различна, отколкото с работниците. Не става дума за никакво безкласово общество и национализации. Хитлер уверява бизнеса, че ще запази капиталистическия строй и ще осигури на магнатите големи държавни поръчки, както и безправна работна сила във вида на политически затворници“, подчертава Ростиславлева.

Според Софронов тогавашните олигарси подкрепят Хитлер, защото той е „противник на комунизма и ярък антисемит“.

„Промишлениците разчитат да приберат активите, намиращи се при евреите. При това отношението им към Хитлер е високомерно. Той се възприема като инструмент, благодарение на който Германия може да получи дългоочакваната стабилност“, смята той.

„Няма да има пощада“

Получил поста райхсканцлер Хитлер сдържа обещанието си да формира коалиционно правителство. Фон Папен става вицеканцлер, а Хугенбург получава министерствата на икономиката и на селското стопанство.

Членовете на НСДАП получават едва два министерски поста – Вилхелм Фрик става вътрешен министър, а Херман Гьоринг става министър без портфейл. В министерския съвет влизат най-вече представители на консервативните сили. Хитлер още от самото начало настоява кандидатурите на евреите и комунистите да бъдат изключени.

На 30 януари 19333 г. Хитлер се заклева да работи за „възраждането на германската нация“. В същия ден той провъзгласява курс на „расово пречистване“ на обществото, който подлага на дискриминация всички „неарийски“ народи, на първо място евреите и циганите.

Още на 1 февруари райхсканцлерът постига от Хинденбург разрешение да обяви нови предсрочни парламентарни избори. В този момент НСДАП няма мнозинство в Райхстага – симпатиите към СДПГ и КПК са както и преди много големи. За да дискредитират левите сили, щурмовите отряди (бойното крило на НСДАП – СА) организират подпалване на сградата на Райхстага, налагайки вината върху холандския комунист Маринус ван дер Любе.

Хитлер заявява, че няма да допусне „комунистическо въстание“ и започва масови репресии срещу левите сили. През март 1933 г. са арестувани няколко хиляди комунисти, както и председателят на КПГ Ернст Телман, който през август 1944 г. е разстрелян в Бухенвалд.

„Няма да има пощада: който ни застане на пътя ще бъде унищожен. Германският народ няма да бъде мек. Всеки комунистически функционер ще бъде разстрелян там, където го заловят. Комунистическите депутати трябва да се обесят още тази нощ. Следва да се арестуват всички, които някак са свързани с комунистите. Сега и за социалдемократите повече няма да има никаква пощада“, заяви Хитлер.

На 5 март 1933 НСДАП получава 43,9% от гласовете, което е с 10% повече отколкото на предишните избори. В коалицията с консерваторите нацистите получават повече от половината мандати.

През август 1933 г. Хитлер установява еднопартийна система. На 28 февруари е забранена дейността на ГКП, на 22 юни на ГСДП, а през юни и юли всички десни партии са саморазпускат. Изграждането на нацистката държава в Германия приключва със смъртта на Хинденбург на 2 август 1934 г. – със свой указ Хитлер обединява поста президент с глава на правителството.

„Хитлер в най-кратки срокове установява изгоден за себе си режим и връща страната на световната арена. Помага му преди всичко краят на икономическата криза. Затова и мнозина затварят очи пред безчинствата на щурмоваците и на насилието в политиката. Разбира се, има и несъгласни, но моментът за излизане с единен фронт вече е отминал“, смята Ростиславлева. Според нея до триумфа на Хитлер води преплитането на множество фактори, създали наистина уникален в световната история прецедент. Немаловажна роля изиграва неутралната позиция на САЩ, противоречията между европейските държави и СССР. Великобритания, Франция и САЩ са готови на компромис с фюрера, смятайки, че той е „по-малкото зло“ в сравнение със Сталин и едновременно преден пост по пътя на „червената чума“.

„Точка в този спор все още не е поставена. Но в наше време може да кажем, че възходът на Хитлер става възможен заради недооценяване на опасността, която той представлява, от страна на вътрешногерманските сили, Запада и Москва. Лидерът на НСДАП не е приеман сериозно, предполагайки се, че в отговор на отстъпки той ще позволи да бъде използван за чужди цели“, заключи Ростиславлева.