/Поглед.инфо/ Резултатите от проучванията на общественото мнение в Германия след продължаващия период на безвластие в страната се оказаха неочаквани, дори изненадващи. Партиите, дълго време демонстрирали неспособност да създадат правителствената коалиция, започнаха да губят подкрепата на избирателите.

Рейтингът на  „Съюза“ (ХДС/ХДС) падна от 33,1% до 29,5%, рейтингът на ГСДП от 21% до 16,5%. При това броят на привържениците на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се е увеличил до 15% и почти се е изравнил с избирателната база на социалдемократите. Ако тенденцията се запази, то правителството на „голямата опозиция“ може да се окаже правителство на малцинството.

Все още няма „Голяма коалиция“, а у избирателите вече расте недоверието в нейната ефективност. При това най-голямо недоволство се изразява по адрес на ръководството на ГСДП с неговите опити да „скочи в чужд трамвай“. В самата партия продължава метежът на младежкото крило. Младите социалдемократи под ръководството на Кевин Кунерт активно агитират своите безпартийни връстници да влизат в партията, за да съберат колкото се може повече гласове против споразумението с ХДС/ХСС. Вътрешнопартийното гласуване трябва да се състои по пощата в началото на март. Срещу споразумението е и лявото крило на партията. Затова и приемането му на 22 април на извънреден конгрес на ГСДП не е гарантирано.

Особено недоволство предизвика противоречивата политика на бившия председател на ГСДП Мартин Шулц, който първоначално се закле „никога повече да не влиза в „голяма коалиция“ с „черните“ , а след това изведнъж зае противоположната позиция и дори поиска постовете вицеканцлер и външен министър в новото правителство. Но реакцията в партията и особено в местните ѝ органи бе толкова негативна, че Шулц се отказа и от председателския пост, и от длъжност в новото правителство.

Издигнатата на мястото на председателя на ГСДП Андреа Налес не се е проявявала в сериозните политически битки. В партийното ръководство се опитват да я изкарат „последно средство за спасение“, но няма видни основания за това. Налес не е такъв лидер като Вили Бранд и какъвто е чакан днес от партията. За политическото ѝ лице изобщо е трудно да се каже нещо, споменавайки се единствено способността ѝ да „работи в екип“. По-рано тя заема поста министър на труда и обществените работи в правителството на Меркел, а след изборите от 2017 г. ръководи фракцията на ГСДП в Бундестага. Тя е на практика неизвестна за редовите членове на партия. За аргументи в полза на нейното издигане се чува тезата, че „Андреа Налес ще осигури спокойствие в партията“. Видимо е, че сред големите партийни функционери не са се намерили такива, които с охота да заемат мястото на Шулц, докато проблемът за създаването на „голяма коалиция“ окончателно не бъде свален и съществува риск от гръмък провал, главен виновник за който ще стане, естествено, председателят на партията. Така и се появи Андреа Налес

Изпълняващият задължения на председател на ГСДП до конгреса на 22 април Олаф Шолц междувременно твърди, че съдбата на споразумението с „черните“ все още не е решена и „партията възнамерява след смяната на ръководството да се върне към дебатите за коалиционното споразумение“. Това, според него, ще помогне на ГСДП да отвоюва предишните си 30% от избирателите. Подобна непоследователност дава на противниците на ГСДП основа да говорят за хаос в партията и увеличава скептицизма по повод бъдещата „голяма коалиция“.

Издигнатият като министър-председател на Бавария Маркус Зьодер заяви: „От една страна гражданите изпитват облекчение по случай постигането на договореност между ХДС/ХСС и ГСДП. Но от друга страна хаосът при социалдемократите предизвиква съмнения за това, че проектът за „голямата коалиция“ ще продължи дълго“. ХДС/ХСС губи привържениците си, предполага се в полза на „Алтернатива за Германия“. И сега какво?

„Партиите се въртят около себе си, все едно нищо не се случва“, пише Tagesspiegel. „Но тези, които не са се качили на тази въртележка, започват да се отблъскват от нея. Дори предизвикващото тръпки коалиционно споразумение вече не играе никаква роля. Защото германската политическа сфери не се интересува от случващите се по света събития, дори и когато става дума за вдигането на равнищата на световния океан“.

„Докога народната партия остава народна партия?“, продължава вестникът. „Допитванията показват приближаваща катастрофа. ХДС/ХСС и ГСДП продължават да губят гласове. Но най-лошото все още не е настъпило. Макар и от трите ГСДП със своите 460 хил. членове губи най-много. С нея скоро ще се изравнят десните популисти от АзГ, а дъното на това падение все още не се вижда. За пример може да се вземе Италия, в която поляризацията на фронтовете се случи отдавна и сега от тамошната Християндемократическа партия са останали само малки среди, а социалдемократи и с фенер не можеш да откриеш. Затова левите и десни популистки движение се възраждат с нова сила. И това е нещо ново за Германия“.

Видимо авторът има предвид, че предишният модел на германската демокрация с ясни програми на политическите партии е разбита. И реалността е такава, че в Италия са се разпаднали широките политически сили, ориентирани не само към програмни цели, колкото към баналната борба за власт. По-лесно може да се има „глобално управление“ с такива.

Засега е трудно да си представим какво ще се случи, ако традиционните („народни“) партии в Германия отидат на втори план. Колко е голяма вероятността „Алтернатива за Германия“ да стане втора по влияние политическа сила в страната? Какво да се очаква, ако на 22 април конгресът на ГСДП не успее да постави точка на споровете за сътрудничество с ХДС/ХСС? Може с увереност да се каже, че влиянието и на двете водещи партии ще падне още повече.  За да отстъпят пред АзГ и за да станат от втора трета политическа сила в страната, социалдемократите трябва да загубят само процент и половина от гласовете си. Не е имало нищо подобно в историята на ГСДП. Между другото АзГ ще стане сила, без която ще е невъзможно да се провежда федерална политика. И ще се случва това, от което водещите политици в Германия не са си представяли и в най-страшните си кошмари: те ще бъдат принудени да си сътрудничат с ненавижданите от тях до вчера маргинални „десни популисти“. Тази перспектива напомня за приетия от Римския клуб документ от 2017 г., в който бе постулирана необходимостта за смята на преобладаващия в света способ за производство и оформящата го неолиберална идеология. Не се ли крие тук истинската причина за хаоса в германската политика?

Превод: Поглед.инфо