/Поглед.инфо/ Световните медийни прожектори проследиха внимателно визитата на Си Дзинпин в Европа, където китайският лидер беше в Париж, Будапеща и Белград. Това е първата визита на Си Дзинпин в чужбина за тази година и тя не беше направена случайно. На фона на геополитическите сътресения и все по-големите противопоставяния и конфликти в международен план, китайският лидер за пореден път се опита да намери общ език със Запада, по-точно с Европа, предлагайки на Стария континент своята успешна формула, проработила на много други места, за взаимноизгодно и равноправно сътрудничество. Но какви бяха реалните резултати?

Си Дзинпин заяви, че Китай и Европа са две от ключовите сили при изграждането на многополюсния свят, както и два големи пазара, които насърчават глобализацията. Според него също така, Китай и Европа са две велики цивилизации, които насърчават културното многообразие. Освен това, той заяви, че отношенията между Китай и Европа са ключови за мира, стабилността и просперитета на света.

Въпреки факта, че някои европейски политици следват американския курс на антикитайска реторика, а не националните си интереси, както и различния подход, който Китай и ЕС имат към различни международни теми, посещението на Си Дзинпин донесе конкретни плодове. Изглежда сътрудничеството между ЕС и Китай, въпреки опитите на някои трети страни, на този етап няма да се стесни, а напротив, ще продължи да се разширява. По-конкретно, Китай и Франция сключиха 18 споразумения за сътрудничество между правителствени агенции в сфери като авиацията, земеделието, човешкия обмен, зеленото развитие и дори медиите.

Си Дзинпин обеща, че ще обогати и засили икономическите и търговски измерения на стратегическото китайско-френско партньорство, отваряйки китайския пазар за френски и европейски компании. По този начин за пореден път той демонстрира желанието си бизнесът и икономиката да се поставят над идеологическите различия и геополитиката - нещо, което за съжаление не всички на Запад приемат.

В Будапеща Си Дзинпин също пожъна успехи в рамките на визитата си, която съвпадна със 75-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Както редица експерти отбелязаха, за 14-те години, откакто Унгария обяви политиката си на "Отваряне на изток", търговското и икономическо сътрудничество с Китай се е развило с ускорена крачка. Оказва се, че посещението на Си Дзинпин е само черешката на тортата, защото всъщност всеки месец има срещи на министерско ниво между Унгария и Китай.

За тези 14 години износът на Унгария към Китай се е увеличил двойно, а обратното, китайските инвестиции в централноевропейската страна също са нараснали. Днес Унгария е ключов партньор в рамките на "Един пояс, Един път", превръщайки се в инфраструктурен и логистичен хъб за китайците и техните компании.

Унгария споделя и част от политическите възгледи на Китай, а именно желанието за мирно урегулиране в Украйна. Според Будапеща, Москва и Киев трябва да седнат на масата за преговори - позиция, която в най-голяма степен се застъпва и от Си Дзинпин и Китай.

И последно, но не по значение, беше посещението на Си Дзинпин в Белград, където той беше тържествено посрещнат и приветстван от десетки хиляди сръбски граждани. Сръбският президент и китайският му колега подписаха съвместно изявление за изграждането на общност на споделената съдба в една нова епоха. С това Сърбия се превръща в първата европейска страна, която прегръща новата визия на Си Дзинпин за алтернативна и справедлива глобализация.

Китай и Сърбия се съгласиха да задълбочат и развият своето стратегическо партньорство, което има, както икономически измерения, дължащи се на многомилиардните китайски инвестиции в балканската страна, така и политически и дори културен аспект. Си Дзинпин назова шест конкретни мерки за подкрепа на китайско-сръбската общност на споделената съдба.

Китай е готов да внася повече качествени и отличителни земеделски продукти от Сърбия. Той приветства увеличаването на директните полети между Белград и Шанхай, както и насърчава въздушните линии между Белград и Гуанджоу. Китайската страна ще подкрепи и близо 50 млади сръбски учени в рамките на програми за обмен, както и 300 сръбски младежи, които искат да учат в далекоизточната страна през идните три години. Що се отнася до споразумението за свободна търговия между Китай и Сърбия, то ще влезе в сила от 1 юли тази година, заяви Си Дзинпин.

С подкрепата на Китай бяха построени стотици километри магистрали в Сърбия, най-бързата железопътна линия в Източна Европа влезе в експлоатация, а енергийните съоръжения продължават да се обновяват. Построената в Китай високоскоростна железопътна линия, свързваща Белград с Нови Сад, е евтина и удобна и съкрати предишното пътуване от 1,5 часа до само 36 минути.

Железопътната линия е част от по-амбициозен проект, свързващ Белград и Будапеща, столицата на Унгария, който според прогнозите може да завърши до 2026 г. Водещият проект създаде работни места, предложи уникално кариерно изживяване и обучения и позволи на хора като сръбския инженер Александра Милосавлевич да „създадат наистина добри приятели с моите китайски колеги“.

Двустранната търговия между Сърбия и Китай от своя страна, е скочила от 596 милиона долара през 2016 г. до 4,35 милиарда долара през 2023 г. и Китай стана най-големият източник на преки инвестиции за сръбската държава през 2022 г. според официални данни.

Трите визити на Си Дзинпин в Европа категорично показват, че политиката на "отделяне" и опитите за разединяване на КНР, ЕС и Сърбия, са неуспешни. Европейският бизнес, а и по-разумните и рационални европейски политици осъзнават, че отделянето от Китай и "намаляването на риска" ще означават само социо-икономически сътресения за страните им, докато обратното, засилването на сътрудничеството, ще донесе благоденствие. Има сериозни опити за разединяване на Китай и Европа, но днес те не изглеждат реалистични и не се възприемат от европейската бизнес общност. Освен това, в Европа се появяват все по-често гласове на разума като лидерите на Унгария и Сърбия, които търсят взаимноизгодно сътрудничество и диалог, а не противопоставяне, включително и с Китай. В този все по-глобализиран свят, тези две крайни точки на Евразия стават все по-взаимосвързани и не могат една без друга.