/Поглед.инфо/ „Заветната ми идея е разрешаването на социалния въпрос, а именно: за да се спасят от убийствена гражданска война четиридесетте милиона жители на Съединеното кралство, ние колониалните политици, трябва да завладеем нови земи, за да настаним излишъка от населението, за да придобием нови области за пласиране на стоките, които се произвеждат във фабриките и рудниците. Империята …. е въпрос на стомаха. Ако не искате гражданска война, трябва да станете империалисти.“

Сесил Роудс

/Поглед.инфо/ „Заветната ми идея е разрешаването на социалния въпрос, а именно: за да се спасят от убийствена гражданска война четиридесетте милиона жители на Съединеното кралство, ние колониалните политици, трябва да завладеем нови земи, за да настаним излишъка от населението, за да придобием нови области за пласиране на стоките, които се произвеждат във фабриките и рудниците. Империята …. е въпрос на стомаха. Ако не искате гражданска война, трябва да станете империалисти.“

Сесил Роудс

За да запази своята доминираща геополитическа позиция, настоящият световен хегемон е длъжен да действа изпреварващо – решително и бързо. Той не трябва да изчаква или да наблюдава пасивно как се оформят нови конкуренти, които биха заплашили неговия статут. Залогът е прост и суров: не борба с възникнал противник, а недопускане такъв да възникне. Основна черта на англосаксонската силова традиция от времената на създаване на Британската империя, през създаването на Щатите до наши дни, е изхождане от правилното допускане, че не трябва да се изчакват събитията и процесите, а напротив: те трябва да се създават и моделират така, че цялостната им логика и ход да са подчинени на създателя им. Силната страна на този подход е, че всички останали субекти биват въвлечени в игра, чиито правила не са създали, т.е. те играят по правилата на хегемона, често без да го съзнават. Второ, влизайки в руслото на предварително зададено от друг поле те стават предвидими и следователно – уязвими. Резултатът е крайно поражение на геополитическите претенденти и установяване на нови нива на световен контрол върху ресурсите на света. По този начин се създават нови условия за по-нататъшно технологично „изстрелване“ и откъсване на хегемона от останалата част от света, базирано върху поваления враг. Този подход осигури последователното елиминиране на претендентите за водачество вътре в западното ядро в последните 300 години: първоначално Холандия и Франция, а след това Германия – в двете фази на световната война през 20 век, както и на СССР/Русия в края на века. Ако доминиращата сила изпусне управляемостта на процесите, губи водещата си военна и икономическа позиция и оттам – отива към своя финал. Сега, от гледна точка на американския екзистенциален интерес, основната задача е да не се допуска възникване на алтернативни центрове на силата, които могат да елиминират Америка в бъдеще, както и да се създават непрекъснато деструктивни условия спрямо съществуващите „кандидати за славата“ в геополитическото състезание за оцеляване.

За тази цел в следващите години трябва да бъде решен набор от задачи:

Първо, да се осигури необезпокоявано превъзходство на Америка във възходящата четвърта технологична революция, базирана на съвършено нови технологически, енергийни, физически и информационни принципи. Който спечели това състезание, той ще бъде господарят на света, поне в рамките на столетието. Характерът на този разгръщащ се гигантски преход се състои в това, че печелившата от него сила, ще влезе в съвършено ново „агрегатно“ състояние: технологично и социално, което ще я откъсне на „светлинни“ години от реални и потенциални конкуренти. Ако тези процеси бъдат доведени до своя завършек – технологичен и социално-организационен, по същество тя няма да има конкуренти. Те просто ще са елиминирани и сведени до обекти. Следователно из корен ще бъде подменена самата геополитическа структура на света, доминиран от един център на силата. Историята на Земята ще се завърти по съвършено други, различни оси, като битките ще се пренесат вътре в сърцевината на доминьона: между различни фракции, принадлежащи на вече установеното господстващо ядро. Но това е друга история. По същество ще се случи процес, донякъде обратен на този предсказан от Маркс: капитализмът за първи път превърна човешката история в световна история, но веднъж установената световна история ще има за свой закономерен завършек отсъствието на световна история.

Второ, за целта трябва да бъдат елиминирани реалните и потенциални геополитически конкуренти в лицето на Китай, Европа и Русия. По отношение на Европа, задачата е облекчена в няколко направления. От близо петдесет години Западна Европа е военнополитически протекторат на Америка, в резултат на Втората световна война. С разгрома на Германия, на терена вече не съществува самостоятелна европейска сила, която да има световна геополитическа тежест. Опитите за плаха еманципация през 90-те години на 20 век и първата половина на 21 в., бяха прерязани из корен, чрез мълчалива и тиха „контрареволюция“, когато на чело на двете ключови европейски държави: Германия и Франция, бяха поставени ръчно управляеми политически креатури. Като цяло европейските елити са икономически и културен продукт на североатлантическото ядро, това е европейското продължение на англоговорящ световен елит, който има тенденцията към национално и културно асимилиране.

От гледна точка на световния доминьон опасността тук се крие в реално икономическо и политическо обвързване със силата стояща на изток – Русия. Икономическите изкушения на разгръщаща се досами филистерска Европа Евразия, по законите на физиката създават опасност от сливане на суровинните и технологични ресурси на материка и оттам: изхвърляне на външната за Европа сила, настанила се тук след десанта в Нормандия през юни 1944. Параметрите на задачата предопределят параметрите за нейното решаване. Територията на Европа трябва да остане изключителна ловна територия за американските икономически интереси. Това означава разкъсване на съществуващите икономически, ресурсни и политически връзки между остатъчна Русия и европейското ядро, най-вече Германия. Създаване на нова линия „Кързън“ от Балтика до Черно море, като дирижирането на лимитрофите там се възлага на надзорника на терена Полша. Трето, активиране на язвата Украйна, представляваща забит болезнен скалпел в руското геополитическо тяло, имаща за задача да поддържа ниво на контролирано напрежение и самоубийствено създаване на casus belli, където и когато това стане нужно. Европа следва да бъде достатъчно силна, за да се крепи във въобразено единство и достатъчно слаба, за да не се еманципира.

В следващите години основното противоречие ще бъде между САЩ и Китай. Около този биполярен възел ще се структурира цялата останала архитектоника на световната геополитика. Понастоящем Китай е втора икономическа сила, преминаваща критичната фаза от икономика, базирана на относително евтина работна сила и производство на стоки с ниска и средна добавена стойност, към икономика, ориентирана към производство на стоки със средна и висока добавена стойност във високия технологичен сегмент. Тук следва да се има предвид важната особеност, че Китай възникна като мощен икономически субект благодарение на военнополитическа комбинация, зачената от САЩ през 70-те години. Целта бе да се създаде военна и геополитическа противотежест на Съветския съюз, който поставен между два силови полюса, съответно на запад и на изток, да бъде разкъсан. Това стана, но Китай продължи да набира мощ, превръщайки се в работилницата на света. В китайското икономическо чудо няма нищо необяснимо и безпрецедентно. Този модел вече бе апробиран в източните „тигри“, а преди това с Япония. Базира се на авторитаризъм в управлението, централно управлявана експортна икономика, като основен вносител на капитали и потребител на продукцията са САЩ.

Единствената разлика в китайския случай е мащабът – огромна страна с огромно население и статутът – за разлика от предходните азиатски „тигри“, Китай не е военен и икономически протекторат на кредитора и потребителя. Това е предопредели „изпускането“ на дракона на оперативен стратегически простор. Драматичността на ситуацията се състои в това, че подобно на космическите ракети, Китай вече се е отделил от гравитацията на примитивизма и зависимото развитие, но е едва в началната фаза на стратегическото си разгръщане, което крие огромни опасности, предвидливо набелязани от дебнещия хегемон…..

___________________

* Проф. Иво Ангелов Христов е роден е на 5 септември 1966 г. в Киев.  Завършва средно образование в 31 СОУ, София (1984). Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Правна регулация и модерност – социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България“ (2003).