/Поглед.инфо/ На пръв поглед в България нищо ново. Новите-стари български управляващи все още се опитват да стабилизират властта и да подготвят почвата за председателството на ЕС. Големите медии разнищват поредните жълти скандали. И докато всичко си е по старо му, някак се промъква информация, която води до усещането, че процесите в Европа са част от нещо по- голямо, което ще определи съдбата на континента и ще полее като студен душ нашата българска политика. Задава се нова геополитическа реалност реалност, предизвикана от обективни външни фактори, срещу които няма противодействие. В някои по- тихи среди вече се говори за това какво ще стане ако умре идеологията на българския политически елит, а именно европейското бъдеще. За пръв път в историята на стария континент геополитическата и вътрешно политическа съдба на Европа ще се решава далеч от нея. В далечния и близък изток. И тя може да прати България в „трета глуха”, където за добро или за лошо ние ще имаме редкия шанс сами да бъдем отговорни за себе си.

Тихоокеанският гамбит

Преди няколко седмици се случи нещо неочаквано. Противно на досегашната си практика на сдържаност и завоалирани критики чрез названието „една съседна страна”, Северна Корея отправи директни критики към Китай и обвини китайското ръководство в безразсъдност поради китайските коментари за северно корейската ядрена програма. Седмица по- късно в Южна Корея беше избран за президент политик, който се обявява срещу сляпото следване на курса на САЩ и за обединение със Северна Корея без намесата на странични сили. Два дни след избирането му, новият южнокорейски президент беше поканен във Вашингтон, вероятно за да му се обясни ситуацията и да се коригира бъдещия му курс. Всъщност, северът и юга осъзнават, че са само пешки в американско-китайския гамбит, но немогат да направят нищо по въпроса. Същинският конфликт е между САЩ и Китай и той ще реши съдбата на света. През Март 2016, един от най близките съветници на Тръмп и главен стратег в Белия Дом след избирането му за Президент, Стив Банън заяви директно по отношение на Китай - „Ние отиваме към война в южно китайско море в рамките на 5 до 10 години. Няма съмнение за това! Те строят изкуствени острови и на практика правят неподвижни самолетоносачи и разполагат ракети на тях. Те идват тук в САЩ и пред лицето ни ни заявяват, че това море е тяхно от древни времена.1” На 8 Март 2017 по време на американо- корейските учения китайският външен министър Ван И заяви, че Китай и САЩ приличат на два ускоряващи се един към друг влакове и никой не иска да направи път. Ситуацията беше най- добре обяснена още през 2012 година от Вън Цонгрен, политическият комисар на китайската Народно освободителна армия, който каза „Китай трябва да пробие насочената срещу неговата морска безопасност блокада на международните сили. Едва когато я пробием ще можем да говорим за подем на Китай. За да бъде този подем стремителен, Китай трябва да излезе в океанските ширини”. Тоест, ако Китай иска да стане глобална сила, страната трябва да премине от земна към морска империя, или по скоро съчетание от двете. Но, за да бъде морска империя, освен огромен търговски флот е нужен и военен флот, който да обезпечи морските търговски линии и да осъществи китайско военно присъствие във всяко кътче на световния океан поставяйки в шах всяка друга търговска сила.

Историческа дълбочина

Конфликтът в Южно китайско море и Тихият океан, между Китай и западно европейските сили, има дълбоки исторически корени. В началото на 15 Век, Китай управляван от династия Мин е могъща империя и най- голямата морска сила в света. Начело на китайския флот по това време е великия мореплавател Джън Хъ, който в периода 1405-1433 извършва седем добре документирани морски експедиции и предвожда армада от 300 кораба с екипаж от 28 хиляди души, сред тях 62 гигантски кораба с дължина 137 метра и ширина 52 метра, с девет мачти, превозващи между 500 и 1000 души екипаж, както и огромно количество товар. Китайското мореплаване е изпреварвало европейското с един век. Компасът, усъвършенстваната корабоплавателна технология, барутът, както и много други изобретения служещи на флота, са създадени в Китай. Старите морски карти на китайските мореплаватели са използвани векове наред от европейските моряци. През 1423 година, Джън Хъ, завръщайки се от поредната си експедиция заварва вътрешни междуособици. Тогавашния император Джу Ди губи трона си. Новият император изповядващ ултра консерватизъм спира морските експедиции. Документите за експедициите на Джън Хъ са изгорени, строителството на морски съдове се забранява, а съществуващите океански кораби са унищожени. Забраняват се всякакви контакти с външния свят и Китай е обречен на вековна изолация. Няколко века по-късно, британските армади достигат до китайските брегове, установяват контрол в района и започват да диктуват правилата на китайските императори. Оттогава, Китай се съобразява с англо-европейското морско присъствие в близост до своите брегове и е поставен под морска блокада. Западна Европа прави великите географски открития, извлича безкраен ресурс от колониите си и диктува модерността на света до днес. Какво ли щеше да е ако това беше осъществено от Китай още в началото на 15 Век? В наши дни, САЩ като наследник на британската империя продължава традицията на сдържане на Китай откъм морето. Сега, повече от всякога, китайското ръководство счита, че е дошло времето да се освободи от този исторически товар и да поправи една историческа грешка като пробие блокадата, отправяйки се към океанските ширини.

Друг исторически паралел на отношенията САЩ-Китай са отношенията между Британската империя и Германия в края на 19 и началото на 20 Век. Създаването на Германската империя (вторият райх, като наследник на Свещената римска империя от 10 Век) през 1871 година е съпроводено от бурен стопански, търговски и военен подем. Първоначално, германските стоки се налагат на пазара чрез ниско качество на дъмпингови цени, но след натрупването на определен ресурс от дъмпингова търговия германците залагат на високо качество и инвестиции в търговски флот и логистика. Германското население става второ по численост в Европа след Русия. Страната развива силна индустрия и става втора по производство на въглища след Великобритания и първа по продукция на стомана. В началото на 20 Век германското командване осъзнава, че въпреки огромния си подем, германската морска търговия не е обезпечена с почти никакъв военен флот и при един конфликт с Британия, англичаните ще смажат германския подем като наложат морска блокада на германските пристанища и удушат немската икономика, за която основен пазар са били отвъд морските британски територии и самият британски остров. Поради тази причина германците концентрират цялата си енергия в производството на военен флот, а британците, осъзнавайки опасността за глобалната си морска доминация започват да строят по два военни кораба на всеки един от страна на германците. По това време, Великобритания вече е трансформирала своята роля в глобален финансов център и е отстъпила ролята на световна фабрика на САЩ и Германия. Не след дълго, британското командване осъзнава, че не може да си позволи да отделя такъв голям ресурс за военен флот и същевременно да укрепва огромната британска империя която е владеела почти една трета от сушата. Британците се опитват да преговарят дипломатично с Германия, но германското командване категорично отказва да спре да строи военни кораби, което кара британците да обявят война при първа възможност и да влязат на страната на Русия в Първата световна война.

Германският ЕС се отлага

Малко повече от Век по- късно историята стряскащо напомня на днешната комбинация от стратегически, идеологически и икономически фактори водещи до неизбежен военен конфликт. Китай е новата фабрика на света с огромен търговски флот, а САЩ са глобалният финансов център с огромен военен флот и множество отвъдморски „колонии”, които са основния пазар за китайската икономика. Поднебесната империя се стреми да разшири влиянието си чрез международни инвестиции в големи проекти, но военните сили немогат да гарантират сигурността на китайските инвестиции и китайската търговия далеч от бреговете и границите на страната. Опитът да се възстанови стария път на коприната по суша, което ще диверсифицира китайските доставки и ще намали зависимостта от морската търговия са трудно достижими. Южният ръкав на пътя на коприната минава през територии, които са лесни за подпалване на граждански войни и нестабилност. Напрежението от Сирия и Ирак лесно може да се прехвърли в Иран и Турция. Северният ръкав минава през необятните азиатски степи и огромните територии на Русия, които са слабо населени, а метеорологичните условия са тежки. Освен това, сухопътния транспорт въпреки бързината си е два пъти по- скъп от морския. Следователно, морската търговия не може да бъде заменена. Идеята да се създаде китайска средна класа от 300-500 милиона души, която да компенсира консумацията на САЩ и Европа би могло да отложи, но няма да реши проблемите. Ако Китай иска да стане истинска глобална сила с претенции да води човечеството, отварянето му към външния свят и избягването на стратегическата грешка от 15 Век е задължително, а то изисква излизане в океаните. Поради тези причини, китайското ръководство започна усилено строене на военноморски флот, който дори да не е равен на американския, поне да бъде достатъчно силен, за да разубеди американците от използването на военни решения. Планът предвижда в близко бъдеще Китай да има на разположение четири самолетоносача с тенденцията да станат осем в по далечна перспектива (в момента се строи трети и четвърти, а първите два вече са във водата). Освен това, военното ръководство започна масово производство на разрушители тип 052D и стартира програма за производството на четири тежки разрушители тип 055, които се нареждат сред най добрите в света. В отговор на китайските амбиции Доналд Тръмп обяви увеличение на военния бюджет с цел разрастване на американския военен флот с 30% за строеж на нови самолетоносачи и разрушители. Но САЩ, по подобие на Британската империя в началото на 20 Век, се е разпространил твърде много по света и вече е отстъпил ролята на световна фабрика. Следователно идват дни, в които съюзниците ще трябва сами да се оправят със себе си и да носят отговорност за собствената си военна безопасност, за да може Америка да отдели ресурс и да се стегне. Именно поради тази причина Тръмп притисна държавите членки на НАТО да увеличат парите за отбрана на 2% от БВП и то още преди 2024 г. Даде възможност за по- близки отношения с Великобритания и възстановяване на „special relationships” като един вид англо-саксонски съюз на повечето бивши държави от общия „commonwealth” плюс САЩ. Поиска от Меркел да плаща за въоръжаване на Германия с американско оръжие и превръщането и във военно политически фактор, който да е изцяло зависим от Америка. Германският канцлер обаче не вижда причина да влива толкова пари в американската икономика, след като за същите суми ще се изгради европейски военно-промишлен комплекс. За германците, това е все едно да си плащат за американската „окупация”. В тази конфигурация Великобритания бързо се ориентира и подкрепи политическия проект „Макрон” във Франция, която се очертава като балансьор в преговорите за Брекзит и единствен вътрешен конкурент на Германия в бъдещия ЕС.

Франция ще защитава интересите на Британия в преговорите за излизането и от съюза, но освен това остава единствен конкурент на Германия, ако Великобритания излезе. Единствено Франция може да бъде използвана като възпиращ фактор за евентуален „германски” ЕС със собствен ВПК и собствена армия. Поради тази причина отношенията между Макрон и Меркел се превръщат в ключово важни за бъдещето на Европа и евентуален френско-германски военен проект за европейска армия.

Прогонването на руската мечка

На 18 Май 2017, високопоставен служител на белия дом обяви, че президента Тръмп е „доволен” от факта, че членовете на НАТО (визирайки най вече Германия и останалите от Европа) са склонни да отделят повече пари за колективна сигурност. Въпреки това обаче, „Президентът все още не изключва възможността за оттегляне на САЩ от алианса, ако обещанията не бъдат изпълнени - ние ще наблюдаваме ако нищо не се случва, или се случва твърде бавно”. Ден по рано, Вашингтон пост обяви, че в Белия дом се правят планове за „Арабско НАТО” и на срещата си в Рияд със саудитския военен министър, Тръмп обяви пакет от сдеки за закупуване на американско оръжие на стойност 110 милд. долара, а в следващите 10 години сумата ще стигне 350 млрд. долара. Това включва и американска ракетна технология за балистични ракети и противоракетна отбрана.

Със смъртта на „старото” НАТО и раждането на „новото” НАТО, Тръмп преподрежда фигурите на евразийската шахматна дъска (понятие измислено от Бжежински в Голямата шахматна дъска), делегира част от задълженията си и подготвя активно участие на съюзниците си в бъдещата голяма война. Арабското НАТО ще включва Саудитска Арабия, Обединениете Арабски Емирства, Йордания и Египет, а САЩ ще играе ролята на организатор. Неговата задача ще бъде да обедини сунитите срещу шийтски Иран и постепенно да изгони „руската мечка” от Сирия. Администрацията на Владимир Путин и руската военна мощ са основен препъни камък към озаптяването на Китай . Путин планира да създаде енергийна руска свръх държава, която да владее енергийните ресурси от Арктика до Персийския залив. Русия осъзна, че нейното разширение на Запад към Европа е нежелано, а на Изток среща твърде силен Китай. Поради тази причина Русия превзе арктическия север с четири военни бази, настани се на Юг в Сирия и прекъсна арабските планове за петролопроводи и газопроводи от Катар и ОАЕ към Европа. С едно решение за поставяне на руски балистични ракети в Сирия, Путин може да постави в шах всяка една държава от ОПЕК. Турция е обградена в непробиваем обръч. Южният фланг на сегашното НАТО реално е разбит. Ердоган не желае да участва в никакви анти-руски военни перспективи. Истанбул се превръща в основен пункт на южния сухопътен ръкав на китайския „Път на коприната”, а европейската част на Турция основна транзитна територия за руски газ. По неписано правило в гео-политиката, това означава, че Турция се превръща в стратегически важна територия която ще се „охранява”.

Русия има перспективата да се превърне в енергийна свръх сила, която ще контролира почти целите енергийни ресурси от Арктика до Персия и Индийския Океан. Ще захранва икономиките в цяла Евразия, ще определя и охранява коридорите на енергия както и двата ръкава на пътя на коприната, връзката между Европа и Азия. Заради тези руски планове, в далечна перспектива, САЩ са заплашени от изгубване на доминацията си в арабския свят. Комбинацията от руска енергийна свръх държава и китайска търговска империя със силен военноморски флот означава сигурен крах за петродолара, и катастрофа за САЩ в следващите десет години. Задачата на новото „Арабско НАТО” е да укрепи южния фланг и да предотврати този сценарии.

Голямата война

Развитието на отношенията в триъгълника САЩ-Китай-Русия и постоянното засилване на напрежението в него означава, че американската политика изцяло ще насочи вниманието си към Източна Азия и Близкия Изток. В края на 2016 американското ръководство обяви плановете си за поставяне на усъвършенствана система за противоракетна отбрана в Южна Корея. Китай счита, че тази система е разположена срещу Пекин, под предтекст, че САЩ се чувстват заплашени от Пхенян и обяви възможна китайска контраатака срещу Южна Корея и силите на САЩ, ако заплашват сигурността на останалите страни в региона. Още по категорични са изказванията на отдела по отбранителна мобилизация на Централната военна комисия, най-влиятелният ръководен орган във въоръжените сили на Китай, който заяви, че война със САЩ при Тръмп или „война, която може да избухне довечера” са реална възможност, а не просто слогани.

Съществуват два фактора, които определят развитието на голямата война която ще облекчи света от натрупаните напрежения. Първо, историческият паралел между Британия и Германия от началото на 20 Век съвпада напълно с днешен Китай и САЩ. Подобно на Германия преди Първа световна война, Китай иска да стигне до американските „колонии” в Южна Америка, Европа, Африка и Азия, и да се установи трайно там. Но САЩ не може да позволи това и подобно на Британската империя ще търси начин да спре китайската морска експанзия. Но историческият паралел има продължение. Именно Първа световна война беше началото на края на Британската империя. Истинският победител от нея беше САЩ. Втора световна война само довърши започнатото и Британската империя беше окончателно разформирована, а нейните отвъдморски територии бяха взети от Америка, която наследи и ролята на лидер на европейската цивилизация. Във война с Китай, САЩ рискува да се озове в положението на Британската империя отпреди Век, а Русия вероятно ще се възползва максимално от ситуацията.

Второ, Китай въпреки икономическата си мощ ще загуби много при реална война. При благополучно развитие без война, дори да надвие Америка в океаните, Китай е неевропейска цивилизация от съвършено различен азиатски тип. Европейската колониализация от 19 и 20 Век разпространи европейската култура. Икономиката и военната мощ не гарантират устойчивост на един глобален лидер. Всяко лидерство се поддържа на културно ниво. Въпреки западащата културна роля на западно европейският капитализъм, европейската цивилизация не би приела китайската визия за модернизъм в китайския културен код, защото те са твърде различни. Пренастройването на глобално- европейския културен код и хармонизирането му с азиатско-китайския би отнело поне Век, дори повече. Следователно, Русия като европейска цивилизация е основен конкурент за европейското културно наследство и модернистичните разбирания разпространявани по света в продължение на стотици години. И като такава, Русия е истинската заплаха за САЩ на културно-цивилизационния фронт, докато Китай е само финансово-икономическа и евентуално военнно-морска заплаха.

Тези два фактора очертават една основна разлика между 20 и 21 Век. Западът трябва да се справи с Русия преди да разреши въпроса с Китай. Но тъй като Русия има значително по-голяма военна мощ, директна война би била немислима. Войната трябва да се води на чужд фронт с чужди ръце до изтощаване на противника или напускането му. Големият победител трябва да се намеси възможно най-накрая. Най-доброто поле е пробитият южен фланг на НАТО през Турция към земите населени с кюрди в Сирия, Ирак и Иран. Доналд Тръмп обяви пред Реджеп Ердоган, че въоръжаването на кюрдските сили ще продължи. Новото Арабско НАТО също ще бъде въоръжено с оръжие за 350 млрд. и подготвено да прогони Русия от арабския свят, като се противопостави на правителството на Асад и шийтски Иран. При мащабен арабски конфликт, който може да започне между Турция и кюрдите в Сирия въвличайки Иран, или директно между Арабското НАТО и Иран за овладяване на сирийските земи, залозите ще бъдат хвърлени. Русия като стратегически партньор на Иран и Сирия не може да си позволи да изгуби извоюваният терен, който е пълен с ресурси и има огромно стратегическо значение в Азия. Изтласкването на Русия от Сирия ще означава и отваряне на вратата за ислямския фундаментализъм към Кавказ и под-съветското пространство. Следователно руските военни сили ще защитят Сирия и Иран. Русия може директно да влезе във военни действия срещу Арабското НАТО, а тогава ще бъде обявена за агресор. САЩ не може да остави Саудитска Арабия и нейните съюзници сами срещу Русия. Америка ще трябва да защити своя петродолар. С други думи, в близките 5 до 10 години в земите между Южна Турция, Сирия, Ирак, Йордания и Иран ще се заформи терен за перфектната геополитическа буря. Война между САЩ и Русия в този регион ще изтощи „руската мечка” и ще даде възможност на САЩ спокойно да се концентрира върху Китай. Но Поднебесната империя чака точно този момент когато ще се разгорещи арабската карта. Докато Америка е заета с арабския свят, Китай може бързо да разбие блокадата в Южно китайско море. Осъзнавайки, че САЩ ще победи в арабския свят, а след това ще обяви Китай за агресор, който трябва да бъде изолиран, Поднебесната империя също може да насочи военните си сили към Сирия в помощ на Иран. По този начин Китай ще измести мястото на решителното сражение далеч от своите води и територии, като постави западните сили пред провал в Сирия. При това положение залогът ще бъде пълен. Голямата война в този регион ще реши бъдещето на целия свят. Тя ще отключи и други регионални конфликтни точки като например Прибалтика, където Германия ще трябва да възпира Русия или Южна Кореа където северът може да се опита да прогони Америка. Същото важи и за западните Балкани, където Македония и Албания са пред конфликт.

Най-важният фактор във войната е моралната победа. Тези, които бъдат първи обявени за агресори дори да надделеят в регионалните военни сражения има вероятност да бъдат изолирани. Следователно, САЩ трябва да се намеси на по късен етап. Точно поради тази причина Тръмп въоръжава Саудитска Арабия и иска да въоръжи Европа. Те трябва да бъдат готови да се борят сами известно време. Колкото и странно да изглежда старите библейски текстове с точност предвиждат, че голямата война на нашето време ще се води в земите на стара Юдея и Сирия. Тази война ще даде началото на преформатирането и изграждането на нов световен ред. В тази сложна ситуация България сама ще трябва да носи отговорност за себе си. Като военно слаба държава със затихваща икономика България ще бъде лесен противник при евентуална военна агресия. Но българската територия не е от особено значение, а голямата война ще се води далеч от нас. Следователно, това за което трябва да се подготви нашата държава е да защити българското население извън границите на държавата и да се подготви за завръщането на много българи. Основен стратегически интерес е защитата на югоизточната граница с Турция откъдето могат да се очакват бежански вълни и опасности за националната сигурност. Българската армия трябва да бъде възстановена и подготвена за защита на отечеството. Разрешаването на балканските конфликти, особено между Македония и Албания, по възможност по мирен път са от първостепенно значение за нашата страна. Евентуални военни действия на Балканите трябва да заварят България подготвена. Българската дипломация трябва да бъде готова да реагира при евентуалното ново разпределение на света след големия военен конфликт и да защити българската териториална цялост. Следователно, българската държава трябва да поддържа добри отношения както със западния лагер в лицето на САЩ, така и с Русия. Без една от двете велики сили твърдо зад гърба си България може да се окаже в опасност.

Кога?

Въпросът на, който е най-трудно да се даде точен отговор е „кога”. Новата руска между-континентална балистична ракета РС-28 „Сармат” ще влезе на въоръжение до 2021г. САЩ започва ударна модернизация за един трилион долара на ядрената си триада от 2020 до 2024г. Европейските съюзници на САЩ в НАТО ще започнат превъоръжаване, което трябва да завърши до 2024 с 2% от БВП за военни цели. Това означава, че преди тези приоритети да бъдат завършени, големите сили няма да рискуват война. Арабското НАТО трябва да бъде въоръжено в следващите 10 години, което значи 2026-2027. Китай също планира да има между 6 и 8 самолетоносача подплатени с разрушители и подводници до 10 години, тоест 2026-2027г. Стив Банън, главният стратег в Белия Дом, през Март 2016 обяви, че вижда войната между Вашингтон и Пекин до 5-10 години. Това също означава към 2026 г. Тоест, диапазона на военни действия е между 2024-2026г. До тогава конфликтът в Сирия трябва да се е разпалил с нова сила. Арабското НАТО трябва да е почти напълно въоръжено и влязло във война с Иран до 2024г. САЩ и Русия трябва да са завършили модернизацията на военните си сили. Германия и Франция да са готови да защитават средна Европа и Прибалтика. Балканите трябва да се оправят сами и остават очи в очи с Турция която или ще воюва в голямата война или ще бъде във вътрешна гражданска война. Китай трябва да е подготвил поне на половина новия си военен флот, който обаче няма да е напълно достатъчен, за да се опъне на САЩ.

До тогава и България трябва да е готова.

Библиография:

Trump to unveil plans for Arab NATO in Saudi Arabia - https://www.washingtonpost.com/news/josh-rogin/wp/2017/05/17/trump-to-unveil-plans-for-an-arab-nato-in-saudi-arabia/?utm_term=.9d674654baea

Тръмп подготвя Ердоган за дълбоко проникване в Близкия изток - http://pogled.info/svetoven/tramp-podgotvya-erdogan-za-dalboko-pronikvane-v-blizkiya-iztok.85825

Брекзит с миризма на барут - http://pogled.info/svetoven/evropa/brekzit-s-mirizma-na-barut.84420

Ще има война между САЩ и Китай смята най близкият съветник на Тръмп - https://news.bg/int-politics/shte-ima-voyna-mezhdu-sasht-i-kitay-smyata-nay-blizkiyat-savetnik-na-tramp.html

Престрелките между Тръмп и Меркел продължиха - http://pogled.info/svetoven/prestrelkite-mezhdu-tramp-i-merkel-prodalzhiha.86301

Китай: Война със САЩ при Тръмп е „реална възможност” - https://trud.bg/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BF-%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0/

Страните от НАТО трябва да повишат разходите си за отбрана на 2% от БВП до 2024г. - http://www.mediapool.bg/stranite-v-nato-tryabva-da-povishat-razhodite-si-za-otbrana-na-2-ot-bvp-do-2024-g-news264336.html

Тръмп все още не изключва възможността за излизане на САЩ от НАТО - http://pogled.info/svetoven/tramp-vse-oshte-ne-izklyuchva-vazmozhnostta-za-izlizane-na-sasht-ot-nato.85892

1 https://news.bg/int-politics/shte-ima-voyna-mezhdu-sasht-i-kitay-smyata-nay-blizkiyat-savetnik-na-tramp.html