/Поглед.инфо/ Без да осмисли феномена Горбачов, Русия отново рискува да настъпи на същото гребло. Един от първите, поели неговата пагубна същност е Ричард Косолапов, доктор на философските науки и един от авторите на последната програма на КПСС. През януари 1986 г. той, като главен редактор на списание „Комунист“, изпраща на Горбачов писмо, в което предсказва крах на Перестройката. След което става „кръвен“ враг на Горби.

В постсъветските години Ричард Иванович пише няколко статии, в които анализира „феномена“ Горбачов. В тези статии той дава на бившия президент на СССР безжалостна, но обективна характеристика, наричайки го „световноисторическо или епохално нищожество“.

На запад също не се възхищават на Михаил Сергеевич. На 12 март 2009 г. във френския вестник „Льо гран соар“ се появява статия с доста символичното заглавие „Горбачов – излязлата от анабиози политическа хлебарка на Запада“.

Наистина, „гигантът на мисълта, бащата на съветската демокрация и перестройката“ всъщност се оказва хлебарката от детското стихче на Корней Чуковски. За жалост, благодарение на своята йезуитска политика той шест и половина години стои начело на велика държава, докато не я запраща в небитието. Но освен това Горбачов има и немалко други грехове, някои от които са направо престъпления.

Вечно непричастен?

Говорил съм преди, че прокуратурата на Литва уж не е открила основания за включването на бившия президент на СССР Михаил Горбачов в списъка с „потъпкващите свободата“. Години наред литовските прокурори предпочитат да не забелязват очевидните предателства, потвърждаващи, че силовата акция Литва се е готвила по негово указание.

След ултимативното обявяване на независимост на 11 март 1990 г. от Литва Горбачов нееднократно повдига темата за налагането там на конституционен ред. На 22 март 1990 г. тези въпроси са обсъдени в Политбюро на ЦК на КПСС. Министърът на отбраната Дмитрий Тимофеевич Язов води кратки бележки за хода на заседанието. На него звучат предложения за привличането на Ландсбергис и Прунскиене под наказателна отговорност и за необходимостта да се поеме под контрол вилнюския телецентър. Горбачов тогава изрично подчертава, че е необходимо позицията на Съюза да се втвърди.

Именно на 22 март в Политбюро се чува указанието на Горбачов да се постави ударение върху някакъв „Комитет“ и да се създадат „навсякъде подобни комитети“. Напомням, че Комитетът на гражданите на СССР в Литва, чийто председател бях аз, бе организирано оформен на своя учредителен конгрес едва на 28 април 1990 г. За какъв „комитет“ е говорил през март Михаил Сергеевич?

Възможно е тогава у юриста Горбачов и неговия главен съветник по Литва Владимир Бабичев, завеждащ Отдела на ЦК на КПСС по законодателните инициативи и правовите въпроси, да се е родила мисълта да използва опита на Комитета за защита на съветската власт, който през 1989 г. се създава стихийно в Литва.

Но едно нещо не предизвиква съмнения – именно ЦК на КПСС измисля митическия Комитет за национално спасение на Литва, безотговорните заявления на който през януари 1991 г. позволява да се обвинят литовските комунисти, привърженици на единния Съюз в опит за държавен преврат. Известно е, че подобни комитети в следвоенния период се оказват ефективно средство за поемането на властта от комунистите в страните от Източна Европа.

През 1990 г. президентът на СССР на думи демонстрира нетърпимо отношение към сепаратизма. На 2 и 3 април 1990 г. Горбачов подписва закон „За усилване на отговорността за посегателство над националното равноправие на гражданите и насилственото нарушение на единството на територията на СССР“ и „За правото на режима на извънредно положение“. Но практическата реализация на положението на тези закони той подменя с пустословие и с приемането на маса укази, които не се изпълняват. Накратко президентът на СССР се води като банален подстрекател, надяващ се, че ако се случи нещо ще остане встрани. Така той прави и днес.

На 9 април 1990 г. на заседание на Президентския Съвет отново се обсъжда ситуацията в Литва. Маршал Язов записва основните мисли, изказани на това заседание: Горбачов отново говори за необходимостта в Литва да се наложи президентско управление, засилване на натиска върху Върховния съвет на страната и поемане под контрол на бившието издателство на Компартията на Литва.

Тогава за първи път прозвучава фразата за възможно ново ръководство на републиката. Горбачов назовава кандидатурата на Витаутас Сакалаускас, бивш първи зам-председател на Съвета на министрите на Литовска ССР, работещ тогава като съветник-посланик по икономическите въпроси в съветското посолство в Мозамбик.

Известно е, че през януари 1991 г. Сакалаускас е извикан в Москва. Привикването на съветски дипломат от толкова висок ранг в периода може да се направи само по заповед на Горбачов. Това е още едно потвърждение, че основните решения по Литва се вземат съгласувано с президента на СССР. Но Сакалаускас отказва предложенията да оглави републиката в периода на президентското управление.

През юли 1992 г. литовската прокуратура предоставя на редакциите на местния вестник „Република“ гореспоменатите записки на Язов, иззети от литовски прокурори (!?) на работни кабинет на министъра на отбраната на СССР след т.нар. августовски пуч. „Република“ ги публикува в броя си от 21-27 юли 1992 г. Но няма никакви практически мерки по привличането на Горбачов от страна на литовската прокуратура.

През 1998 г. бившият заместник-министър на отбраната на СССР Владислав Ачалов, ръководител на силовата операция във Вилнюс, в статия, публикувана във вестник „Белоруски набат“ и в интервю пред „Република“ спомената следното. През март 1990 г. по заръка на Върховния главнокомандващ М. Горбачов той и двама негови подчинени в режим на строга секретност започват разработката на план за въвеждане в Литва на режим на извънредно положение и временно полицейско управление.

Информацията на Ачалов е озвучена през есента на 1998 г. на съдебен процес по наказателно дело № 1-2-1991 (делото за януарския заговор). Но, както отбелязах, литовското правосъдие оставя без внимание всичко, което засяга Горбачов.

За ролята на президента на СССР към подготовката на силовата операция във Вилнюс пише в своите мемоари „Лично дело, три дни и цял живот“ бившият председател на КГБ Владимир Крючков. Той твърди, че на 10 януари 1991 г. Горбачов дава указания на министъра на отбраната Язов и на вътрешните работи Б.Пуго да използват в Литва сила, а него да изпратят във Вилнюс с малка група спецназ, известна като Група „Алфа“.

Освен това е известно, че в началото на декември 1990 г. Крючков на основа указанията на Горбачов поръчва на заместник-началника на 1-во Главно управление на КГБ (разузнаване) ген. В. Жижин и полк. А. Егоров да подготвят записка за първоначалните мерки за стабилизация на обстановката в страната при въвеждане на извънредно положение. В записката са определени мерки за Литва.

За това, че Горбачов е бил наясно с предстоящата силова операция във Вилнюс, през май 2011 г. заяви бившият премиер на Литва Казимира Прунскиене. По телевизията тя разказа за последните минути от разговора си с Горбачов в Кремъл на 8 януари 1991 г. Излизайки, Прунскиене пита президента на СССР дали срещу Литва е приложено насилие. Горбачов и предлага да се обърне за отговор към министъра на отбраната на СССР Д. Язов.

Не е тайна, че когато лукавият ръководител планира да положи отговорността за възможен или планиран провал на своята акция, той първоначално подставя подчинен, който след това да стане „жертвен агнец“. Този подход е известен от Римската империя.

Добавяме, че по време на изслушванията пред Окръжния съд на Вилнюс е установено, че сутринта на 12 януари 1991 първият секретар на ЦК Литовската комунистическа партия/КПСС Миколас Бурокявичюс получава кодирано съобщение от Москва. В него Горбачов изразява недоволство от позицията му.

Фактът, че Бурокявичюс категорично се изказа срещу силовата операция във Вилнюс, която трябва да започне в нощта срещу 12 януари (Протокол по делото №1 01.02.1991, страница 148, Стр. 314). Но през нощта срещу 13 януари военните операцията. Това може да стане само въз основа на заповед на Горбачов.

Има още доказателства, че Горбачов е бил запознат с планираната операция. В книгата на известния литовски писател и политик Витаутас Петкявичюс "Кораб на глупците" (стр. 80-81) се провежда интересен диалог, който се провежда между споменатия Бурокявичюс и него. В хода му Петкявичюс е поканен да ръководи Комитета за национално спасение на Литва.

Ключът на този разговор е фразата на Бурокявичюс, че "всичко се прави на най-високо ниво". Това ниво несъмнено е генералният секретар на ЦК на КПСС. Това ни позволява да твърдим, че въпросите за създаването на Комитета за национално спасение са решени в ЦК на КПСС на равнище най-първото лице. В тази връзка ще напомня фразата на Горбачов, заявена на Политбюро на 22 марк 1990 г. за В. Сакалаускас.

За това, че Горбачов е бил в течение за случващото се във Вилнюс и за мога да свидетелствам. Сутринта на 10 януари 1991 г. ми се обади секретарят от ЦК на КПСС Олег Семьонович Шенин, който ми каза „Сега ще говорят с вас“.

Бях изненадан - защо е било необходимо да се звъни през Шенин- чух гласа на Горбачов по телефона, който попита дали ще отида на заседанието на Върховния съвет на Литва. Отговорих утвърдително. Тогава Горбачов ми каза, че трябва да разкрия по време на заседанието твърдото искане на ръководството на СССР за възобновяване на действието на съветската конституция на територията на Литва. Приключвайки разговора, Горбачов добавя, че при необходимост „по отношение на Литва ще бъдат предприети най-сериозни мерки“.

Мислех, че това означава или арест на сепаратистите или затягане на икономическите мерки, понеже дрънкането на оръжие, както стана в Тбилиси и Баку, дава отрицателен ефект. Въпреки това, Горбачов се съгласи на силов вариант с употребата на тежка бронетехника, която с нетърпение бе чакана от Ландсбергис и обкръжението му.

Нищо не видял, нищо не чул.

За това, че Горбачов винаги е крил своята роля в силовите акции, заяви и бившият директор на КГБ, а след това секретар на ЦК на КПСС, куриращ силовите структури Виктор Чебриков. В интервю във в-к „Трибуна от 27 юли 2001 г., който той помоли да се публикува едва след неговата смърт той разказва, че през април 1989 г. лично „докладва на Горбачов обстановката и иска възможност да използва войски в Тбилиси“. Горбачов се съгласява, а след това разиграва свято неведение.

Напомняме, че събитията в Тбилиси се случиха в нощта на 9 април 1989 г. Тогава загиват 16 души. Обявени са за жертви на съветските десантници, уж използвали срещу протестиращи сапьорски лопатки. Но съдебно-медицинската експертиза установява, че всички хора са загинали от задушаване и стъпкване в тълпата.

С времето става известно, че КГБ снима документален филм за събитията в Тбилиси. Филмът свидетелства, че десантниците използват сапьорските лопатки за да прикриват лицата си от хвърляните от тълпата камъни. За първи път за този филм през 2010 г. пише бившият първи заместник-председател на КГБ Филип Бобков в книгата си „Как готвеха предателите: началникът на политическото контраразузнаване свидетелства“

Горбачов, Шевернадзе, Язов и Крючков знаят за този филм. Всички те участват в работата на първи и втори Конгрес на народните депутатите на СССР (май-юни и декември 1989 г.), обсъждащ събитията в Тбилиси. Но изнасяйки реч на конгреса, Горбачов налага пълната вина за жертвите на армията. Така самият върховен главнокомандващ решава съзнателно да дискредитира така самите въоръжени сили. Въпросната постъпка не може да се квалифицира по друг начин, освен като предателство.

Допълнително ще напомня, че на 20 април 1989 г. на заседание на Политбюро, обсъждащо събитията в Тбилиси, Горбачов казва: „Гледам те, Владимир Александрович (Крючков)… Дмитрий Тимофеевич (Язов)! Започнете завинаги и дайте заповедта: отсега без решение на Политбюро на армията е забранено да участва в граждански дела“.

Но след това толкова „страшно“ предупреждение армията и КГБ през януари 1990 г. проведоха силова операция по налагането на конституционен ред и предотвратяване на погроми в Баку. Горбачов отново заяви, че не знае нищо и заповедта за използването на военна сила в Баку бе вменена на Крючков и Язов. Но не последваха никакви мерки по отношение на „своеволните“.

Между другото е известно, че през май 1987 г. Горбачов се разправя с висшия генералитет на Съветската армия, допуснала кацането на самолета на Матиас Руст в Москва. С бакинските „своеволници“ президентът на СССР постъпи по друг начин. Три месеца след Баку, на 27 април 1990 г. Горбачов присъди на Язов званието Маршал на Съветския съюз. А Крючков както и преди остана сред най-доверените лица. Не е ли потвърждение това, че Язов и Крючков в Баку всъщност са изпълнявали заповедите на своя шеф?

Горби зае позицията на страничен наблюдател и по отношение на януарските събития във Вилнюс през 1991 г. На сутринта след трагедията в телевизионната кула той заяви, че силовата акция на военните и на КГБ в Литва е проведена без неговите знание и съгласие. Това вече е третото заявление от този тип.

Ръководството на армията и КГБ на свой ред стоварват вината на командира на мотострелковата дивизия, разположена във Вилнюс ген. Владимир Усхопчик. Уж именно той е дал заповедта за използване на военна сила. Но се установява, че ген. Усхопчик е отказал да даде командата за участието на поверената му част в силовата операция, а след това е отстранен от генерал-полковник Ачалов от командване.

Следва да се има предвид, че едновременното мащабно разгръщане в Литва на специална Група „А“ на КГБ, на подразделенията на ВДВ и на МВР на СССР при подкрепата на танкове от първа група (Т-72) може да се осъществи единствено по заповед на Върховния главнокомандващ, т.е президента на СССР. Това е ясно дори и на непрофесионалистите.

Да добавим, че през януари 2012 г. бившият заместник началник на Група „А“ Михаил Головатов, ръководител на подразделението във Вилнюс, в интервю пред „Комсомолска Правда“ (КП) съобщи, че щабът на силовата операция в нощта на 13 януари 1991 г. докладва за ситуацията във Вилнюс на Горбачов.

През февруари 2012 г. бившият министър на отбраната на СССР Д. Язов, 20 години мълчал за вилнюските събития, потвърди думите на Головатов. В интервю пред КП (23 февруари 2012 г.) той съобщи: „Примерно на 9-ти Горбачов ни покани с Крючков и Пуго да поговорим какви мерки да се предприемат, за да се прекрати тази антисъветска дейност. Президентът на СССР като гарант за съблюдаването на конституцията, без съмнение имаше това право. И на следващия ден той нареди в Литва да се наложи ред.

„... Не можехме да направим нищо без знанието на върховния главнокомандващ. На Горбачов му бе тежко: тогава на страната ѝ се събраха твърде много проблеми… И относно Тбилиси ми постави лично задача, и относно Баку, и относно Вилнюс“.

Към това Дмитрий Тимофеевич допълни, че лично постоянно е докладвал на Горбачов за хода на военната акция във Вилнюс. Напомням, че подобно говори и по-рано споменатия Чебриков, имайки предвид Тбилиси. Твърдението на Горбачов, че „в Литва всичко се случи зад гърба“ му е просто смехотворно.

Следва да се има предвид, че през 1989 и 1990 г. силовите операции в Тбилиси и Баку приключват с общосъюзен скандал. Трети скандал би нанесъл непоправими щати върху авторитета на държавния глава (което се случва). Той не е можело да не разбере това. Без Съмнение Горбачов лично контролира хода на акцията във Вилнюс.

Това извод се потвърждава от свидетелството на бившия глава на Върховния съвет на Литва, обявил излизането на републиката от СССР Витаутас Ландсбергис. На 6 април 2011 г. той, поддържайки искането на бившия съветски дисидент Владимир Буковски Горбачов да бъде арестуван за употребата на военна сила срещу гражданското население, изнася реч пред съда в Уестминстър.

Той твърди, че „последователността, с която Горбачов дава заповеди за въвеждане на войски първо в Тбилиси, а след това в Баку, а след това във Вилнюс, не оставя съмнения, че той напълно разбира случващото се.

Ландсбергис в своето заявление съобщи, че в януарската нощ, не успял да се свърже с Горбачов той звъниш на тогавашния президент на Русия Борис Елцин. Той успява да се свърже с Горбачов, който, според Елцин, в нощта срещу 13 януари 1991 г. будува и внимателно следи събитията във Вилнюс. Тази информация Елцин предава на Ландсбергис по телефона, а след това я повтаря по време на тяхна лична среща в Рига през 2006 г.

Искът на Буковски е отклонен от британското правосъдие на основанието, че Горбачов се намира в Лондон по особена държавна мисия. Всъщност той празнува 80-годишния си юбилей в „Алберт Хол. Никакви срещи на държавно равнище не са планирани с Горби. Без съмнение държавният департамент на САЩ за пореден път прикрива експрезидента.

Бившият началник на Аналитичното управление на КГБ на СССР ген. Николай Леонов в книгата си „Кръстопътя на Русия. 1991-2000“ пише, че след разпада на Съюза, Държавният департамент на САЩ се обръща с писмо до всички дипломатически представители на САЩ в чужбина. В него настоятелно се препоръчва да се оказва постоянен натиск върху правителствата на приятелските към САЩ страни, за да съдействат за политическото оцеляване на Горбачов – т.е. да го канят да чете лекции, да участва в симпозиуми, конференции. Разбира се – не даром.

Пол Крейг Робъртс, бивш заместник-министър на финансите в администрацията на Рейгън, през ноември 2009 г. заявява в интервю, че повечето лидери на демократичните страни от Европа са американски марионетки. „Даваме им чувалчета с пари. Вземете, на пример , Тони Блеър (британски премиер между 1997-2007 г.) След като слезе от поста министър-председател, той бе назначен за съветник на финансови корпорации със заплата от пет милиона лири. Какво разбира той от финанси? Нищо. В САЩ му организираха редица речи и за всяка получаваше между 100 и 250 хил. долара. Същото организираха и за Джон Мейджър (британски премиер между 1990-1997г.)

В кохортата на платените американски марионетки се числи и Горбачов. Днешното внимание на Запада към него е плащане за разпадането на СССР.

Орден! За какви заслуги?

Литовската прокуратура се ограничи с молба към Русия да окаже правна помощ при организирането на разпита на свидетеля Горбачов в отговор на заявлението на Ландсбергис в съда в Уестминстър. На Вилнюс това бе отказано. Естествено как може да се изпълни молба, засягаща кавалера на най-висшия руски орден „Св.апостол Андрей Първозвани“.

Напомням, че на 2 март 2011 г. Горбачов с указ на президента на Русия по случай 80-годшинината си е награден с такъв орден. Значителна част от руснаците, според проучванията, възприемат тази новина крайно негативно.

А как може да се отнасяш към награждаването на човек, за когото дори и водещият вестник на Германия „Die Zeit“ пише така: „Горбачов успя, в края на краищата, напълно да загуби наследството на Сталин и днес повечето руснаци се подиграват с него, като над Иван Глупака, защото той за едно нищо проиграва световна държава, която руснаците строят в течение на векове, както и пояс на сигурност около нея“.

Трябва ли да се чудим за награждаването на Горбачов, след като редицата руски реформи в периода 2008-2009 г. – съкрушителната „реорганизация“ на руската армия и смяната на войнишката униформа, преименуването на „милицията“ в „полиция“, приватизацията, реформирането на образователната и медицинската системи – в същността си и в резултатите си бяха продължение на тези на Горбачов.

Но, както показват събитията от 2011-2012 г., зад награждаването се крият и сериозни политически сметки. Известно е, че Михаил Сергеевич никога не е хранил добри чувства към Владимир Путин. Особеното му негодуване бе предизвикано от знаменитата Мюнхенска реч на Путин, насочена срещу САЩ и техните съюзници.

Наградата за антипутинската позиция не закъснява. На 18 септември 2008 г. Горбачов е нагладен с американския медал на Свободата за „края на студената война“. Към медала се прилагат и 100 хил. долара.

Междувременно според заявленията на самите американски политици Студената война е приключила още през 1992 г. А след мюнхенската реч на Путин американците заговориха за възраждането ѝ. Така за какви „заслуги“ в периода на новата Студена война наградиха белязания?

Симптоматично се оказва награждаването на Горбачов с ордена на Андрей Първозвани. То се състои през март 2011 г. Това се случва в началото на предизборната кампания за президент на Русия през 2012 г. След това антипутинизмът в публичните изказвания на Горбачов стана просто забушува.

Стигна се до това Горбачов да предложи на Путин да не се кандидатира за трети мандат и премина на личностно равнище – обвини го в „отмъстителност“ и „обидчивост“. Но както се казва „присмял се…“ Известно е, че Михаил Сергеевич е напълно надарен с тези качества. Мнозина от съратниците му са чувствали и отмъстителността и обидчивостта на „шефа“.

Безсрамен лъжец

Да се върнем отново към вилнюските събития. Горбачов е информиран за резултатите от разследването. Информационната записка за подписа на главния прокурор на СССР Николай Семьонович Трубин от 18 май 1911 г. също е изпратен до Върховния съвет на Съюза на ССР. В него са изложени основните факти и изводи от наказателно дело № 18 / 5918-91 за събитията във Вилнюс на 13 януари 1991 г. Обемът на делото е 37 тома.

Изводът на съветските прокурори е еднозначен, нито една от януарските жертви във Вилнюс не е в следствие от действията на съветските военнослужещи. Документалните потвърждения за това, че 13 цивилни са загинали от ръцете на съветските военни, литовската страна така и не предоставя.

Въпреки това, в своите постсъветски интервюта Горбачов, говорейки за вилнюските събития, дава да се разбере, че виновници за кръвопролитията са съветските военнослужещи и в частност, сътрудниците от спецгрупа „А“. В потвърждение той дори се позовава на някакви митични „алфовци“, които уж са му предоставят ръкописна заповед за щурма на телевизионната кула от името на президента на СССР.

Още веднъж напомняме, че тази лъжа е опровергана в заявление, което на 26 март 2011 г. приема общото събрание на Международната асоциация на подразделението за борба срещу тероризма „Алфа“. Там е ясно казано, че във Вилнюс сътрудниците на Група „А“ не са използвали огнестрелно оръжие. Вземането под охрана на обектите се провежда без жертви от страна на гражданското население. Поведението на Горбачов по отношение на „Алфите“ следва да е оценява като съзнателно дискредитиране.

Но Горбачов е свикнал с това. Правил го е повече от веднъж. Така, например, неговите верни помощници Владимир Крючков и Д. Язов в интервю за "Московски комсомолец" от 28 юни 1995 г. под името "Гръмоотвод", Горбачов, нарича "измет". Твърди, че уж са искали да наложат над президента на СССР, "със своята гангстерска логика да го обвържат с кръв."

Имайте предвид, че позоваванията на Горбачов за "кръв" са всъщност обвинения към Язов и Крючков за това, че те са дали командата във Вилнюс да се открие стрелба. Това е не само абсурдно, но и престъпно обвинение, което се оспорва от документирани факти.

Напомням, че в нощта на 13 януари към сградата на теле-радио комитета съм телевизионната кула се приближават две колони десантници от по 190 души на камиони и на 28 БТР, в съпровод със седем танка и 16 БМД (Бойни машини за десант)!

Всеки от десантниците е въоръжен с Калашник, в чийто пълнител има 30 патрона (халосни). Към това добавете картечниците на танковете, на БМП и на БТР-ите. Няма да говорим за легитимността на използването на такава военна сила срещу цивилното население, дори ако сред тях да е имало въоръжени бойци. Това е повече от съмнително.

Но ако тази военна сила е използвала живи муниции, то броят на жертвите във Вилнюс щеше да отиде на хиляди. Оказва се обаче, че повечето от тринадесетте жертви са били разстрелвани отгоре от покривите, където няма десантници. В телата на мъртвите са открити куршуми от ловни пушки и пушка „Мосин“ образец от 1891/1930 г. Така наречените "сгазени от танкове" бяха жертви на автомобилни произшествия. Но това не са аргументи за лъжеца Горбачов.

И как да оценим факта, че на 26 септември 1991 г. прокуратурата на СССР предаде всички 37 тома на наказателното дело № 18 / 5918-91 (оригиналите!) на литовските колеги?

Без съмнение, Трубин, генералният прокурор на СССР, би могъл да предприеме подобна стъпка само по нареждане на президента на СССР. Горбачов е наясно, че прехвърлянето на оригиналите на наказателното дело във Вилнюс означава, че доказателствата за участието му във военното действие във града ще бъдат надеждно скрити. Това е още един факт за очевидното предателство на Горбачов. Повече подробности по тази тема ще бъдат разгледани в следващата статия.

Превод: Поглед.инфо