/Поглед.инфо/ "Първият път тя го съзерцавала тайно под чаршафите. “Беше поразена от многобройните белези. Десният му крак, разрязан от шрапнел десетина години по-рано, беше зашит от коляното до глезена. Той казваше, че все още има останали частици от снаряда. Коленете му бяха белязани от бруталността на автомобилна катастрофа в Лондон, а връхчетата на пръстите му бяха почернели, сякаш са замразени. На другия му крак имаше овален белег - вероятно от огнестрелна рана. Да се чуди човек как е останал цял”.

Ърнест Хемингуей и третата му съпруга, Марта Гелхорн, в Сън Вали, ноември 1940 г., след лов на фазани.  Писателят е имал четири съпруги. В книгата си Mrs Hemingway (“Г-жа Хемингуей”), писателката Наоми Ууд разказва за живота им до един очарователен и сложен мъж.

Те са четири, четири съпруги, които не изключват любовниците. Четири жени, които са носили името г-жа Хемингуей и биха могли да се опишат накратко  така: Хадли Ричардсън, съпругата модел, Полин Пфайфър, фаталната жена, Марта Гелхорн, сестрата, и Мери Уелш, светицата. Ърнест Хемингуей се различава от обикновения прелъстител по това, че иска ръката на жената, която страстно желае. В романа на Наоми Ууд “Г-жа Хемингуей” съпругата му Марта, третата в списъка, обобщава нещата по свой начин: “Този мъж иска да се ожени за всички жени, с които спи”. Точна забележка на военната кореспондентка, която наричала Ърнест “Прасе”. Той я наричал “Зайче”.

“Ърнест трябваше винаги да бъде под прожектора”,

констатитира на свой ред Полин Пфайфър, наричана “Файф”, втората съпруга, която в продължение на дванайсетина години финансира и помага на “Несто” да издава творбите си. Съсипана от умора след десетгодишен брак, тя изпитвала носталгия по времето, когато “беше по-просто да бъдеш любовница”, периодът, в който Ърнест все още е с първата си съпруга, Хадли. 

Що се отнася до четвъртата съпруга, Мери, първата им среща има вкус на портокал, онзи, който Хемингуей й подава на една тераса в току-що освободения Париж с думите: “Ако искате, можете да ме наричате Папа. Всички ме наричат така…”. Марта би оценила тази сцена.

Нужна е известна дързост, за да си представиш диалозите между прочутия писател и неговите съпруги. Но също така и талант, за да не изпаднеш в дребнотемие. Което Наоми Ууд напълно успява да направи в първия си роман, благодарение на две оръжия: много добро познаване на случая “Хемингуей” и фино перо. Да разкажеш за писателя чрез жените му, означава да направиш портрет на голия мъж зад боксьора, ловеца, рибаря, военния кореспондент, бохема и пияницата. А също да се опиташ да очертаеш една необикновена кариера. Тя започва в началото на 20-те г. на ХХ век.

Младоженците Хадли Ричардсън и Ърнест Хемингуей, 1921 г.

Съблазнителният Ърнест се жени за Хадли, добро момиче от Средния Запад.

Заради него тя напуска САЩ и се съгласява да живее в невзрачен апартамент в Париж, където двамата дърпат дявола за опашката. Хемингуей, който тъкмо е публикувал сборник с разкази (“Историите са толкова силни и толкова живи, че би могла да ги обърка със собствените си спомени”, мисли си Хадли), стреля по гълъби в Люксембургската градина, които носи скрити в детската количка на сина си у дома за вечеря. 

Прахосничеството на американците, напуснали родината, подобряват всекидневието му. Приятелят му Скот Фицджералд е знаменитост. Той току-що е публикувал “Великият Гетсби”. Семейство Мърфи, бляскава двойка, кани висшето общество на вечери, на които алкохолът се лее в изобилие. Съпругите на Хемингуей имат и друга обща черта - те обичат да пият и често са пияни. Той също. Но това може да излезе извън контрол, както в деня, в който Ърнест, който не понася Зелда Фицджералд, я унижава, носейки я на рамо като чувал с картофи. Скот си отмъщава, като му хвърля смокини в лицето. Хадли е огорчена. Тя е свикнала с домашните сцени, но насаме. А скоро, в Антиб,

на сцената се появява Файф,

толкова слаба, колкото другата е едра, такава мъжкарана, колкото другата е домошарка. В банския си костюм, тя заслепява Ърнест със скоковете си във водата. Хадли не спира да готви ястия. Една сутрин семейство Хемингуей получава колет от майката на Ърнест. Файф е изместила Хадли. Когато отварят кутията, двамата съпрузи намират домашно приготвен сладкиш. Под него свекървата е пъхнала пистолета, с който се е самоубил мъжът й. “Страхливец”, помисля си Ърнест за баща си, преди да постави миниатюрното оръжие под ключ заедно с ловните си карабини.

Писателят и Полин Пфайфър, втората г-жа Хемингуей, в Париж, 1927 г.

Понякога Файф е уплашена от меланхолията, която потиска съпруга й и му пречи да работи. Тя е направила приятно домашно гнездо в Кий Уест. Той може да лови риба, да ловува и да пътува, когато пожелае. Тя го следва навсякъде, а двете им момченца са поверени на бавачки. Първият път, когато Марта Гелхорн, журналистката, очарована от големия писател, е приета в светая светих, започва да се чуди: “Тя се запита какъв баща е той: вероятно отсъстващ през повечето време и неустоим, когато е там”.

 Младоженците Ърнест Хемингуей и Марта Гелхорн в Ню Йорк, 1941 г.

Марта Гелхорн, със сигурност най-независимата и най-критичната.

Тя се омъжва за Ърнест 13 дни след развода му с Файф. “Били ли сте на война? Мисля, че ще ви хареса”, й подхвърля писателят вместо любовно предисловие. Марта е открила своя човек. “Брак между кремъка и стоманата”, пише светски хроникьор по повод сватбата им. Не е ясно кой от двамата е по-очарователен в книгата на Наоми Ууд. “Не можах да ти устоя, зайче”, признава Ърнест на своята другарка в репортажа. Те избират Куба за свой дом. Накрая тя се уморява от неговите резки промени в настроението, от плесниците му, от мръсната му тениска, с която прилича на “всеки кубински голтак”. Тя ще бъде единствената от четирите съпруги, която никога повече не го вижда след раздялата.

Хемингуей и Мери Уелш, четвъртата г-жа Хемингуей

Остава Мери, която се появява на сцената през 1944 г.

Отново журналистка. Първият път тя го съзерцавала тайно под чаршафите. “Беше поразена от многобройните белези. Десният му крак, разрязан от шрапнел десетина години по-рано, беше зашит от коляното до глезена. Той казваше, че все още има останали частици от снаряда. Коленете му бяха белязани от бруталността на автомобилна катастрофа в Лондон, а връхчетата на пръстите му бяха почернели, сякаш са замразени. На другия му крак имаше овален белег - вероятно от огнестрелна рана. Да се чуди човек как е останал цял”. Мери ще бъде до него в последните 15 г. от живота му, до фаталния изстрел в Кечъм, Айдахо, където г-н и г-жа Хемингуей, четвъртата с това име, се бяха оттеглили.

Превод от френски: Галя Дачкова