/Поглед.инфо/ Изключително объркване цари в земята на нашите украински братя. Трудно им е да решат на кого да се молят на първо място.
Прие наскоро шоколадовият крал (Порошенко) нов закон за Донбас. Разбира се, самият Донбас си знае, че той е приет без волята на Донбас. Най-малкото за окупацията му от Киев. Донбас сега може единствено да се унищожи, но не и да се реинтегрира… или там как му казваха? А да се унищожи Донбас без унищожението на Русия няма как да се случи. Така че всичко за дезинтеграцията на Донбас е просто празен шум и отсрочка на възмездието за неопределено време.
Парадоксално е, но президентът на Украйна стана пример за каноничния украинец-негодяй. В историята на всеки има такъв. При нас бе Тушинския крадец – Лжедмитрий. От вярата бащина се отрича, в Полша се крие. Това е нашият рок енд рол. А украинският продаде всичко, а което не продаде - предаде, което не предаде – погуби. Те това е пазарен перформънс.
Както се пее в песничката: „Литовците Радзивили, братя-шегобийци, своите хора на шведите продадоха“. Но поне са продали. Шоколадовият крал е да продава не може. Иска, но не може. Дори вече му идва на акъл, че няма къде да бяга. От една страна са контузените патриоти, от другата страна братския народ, доста одосаден от ненужното кръвопролитие. Няма такъв чуждестранен курорт, където богатствата да се изхарчат. По цял живот ще го гонят от курортите. Да не пострадат невинните летовници.
Остава му единствено война да скрои. И максимално Антантата да привлече. Боя се единствено, че Антантата ще капризничи до последно. Колкото и да се критикува Властелинът на Мордор, но армия вече си имаме. Съгласете се, че това е по-добре от нищо. Или от глобален минус, както бе при Елцин.
А дори в някакъв смисъл шоколадовото кралче може да бъде полезно.
Донбас накрая ще го освободим, фашизма ще победим, икономиката ще възстановим. След пълното забатачване винаги имаме икономически ренесанс. Ако се борим за истината, де.
Също, впрочем, важен въпрос: за правда ли ще се бием?
Навярно, така: простите хора за правда, богатите, както обикновено за себе си. Богатите са единици, останалите са голтаците. Така че за правда.
За мелдоний от спортистите, за бардака в джендър темата от самотните, за наложен офис атеизъм – от четирите традиционни религии, за родината – съвкупно.
А дъртият Адриан ми говори, че ще има война, ще има задължително. Лошо е това, но ще има. Няма да позволят без война мир да наложи. Какво да се прави: всички освен нас искат световно господство, само ние лекуваме този срамен недъг, спасяваме планетарното тяло от зли глупаци.
Наивно е да се смята, че избираме президент на предстоящите избори – на предстоящите избори ще избираме главнокомандващ. Ако разглеждаме кандидатурите от тази гледна точка, всичко ще си застане на мястото. Дамите, завеждащите колхози и теоретиците отпадат.
Съгласен съм, сурово е. Но и страната ни е сурова, любовта на нашите жени пагубна, заради което са ни особено любими и исканията ни са лаконични: в космоса излитаме, да отменим смъртта искаме.
Изобщо могат ли да ни бият!
Общо казано: да бе!