/Поглед.инфо/ Отминаха великденските празници и слава Богу- не може вечно да се живее в празници. Трябва да има и работни дни. Докато празнувахме, у нас и на гости при приятели, както обикновено се прави по тези дни, ми направи впечатление, че всички козунаци, едно от великденските лакомства, купени в големите търговски вериги са еднакви. Еднакви и еднакво безвкусни, въпреки че им слагат стафиди, бонбони, локум, шоколадови парченца и не знам какво още.

Разбира се вече никой не меси в къщи козунаци- или много малко са тези всеотдайни домакини, които ще зарежат целия си останал живот и ще се втурнат, два дни и нощи подред, да месят, да премесват , да пекат. С единствената цел на другия ден гостите да кажат: „Какви жълти козунаци, как се делят „на конци“.“ Което в предишните години беше истинската цел за добрите домакини. В моя живот се сещам за две жени, които можеха да правят такива козунаци- леля Керачка и леля Николина. Да ги споменем с добро, бяха прекрасни домакини. Всъщност, темата ми за разговор не са домакините, а въобще отношението към труда.

Те бяха завършили Стопанско училище (тук можем да отворим темата за вече затворените техникуми и професионални училища, които учеха децата на конкретни професии) в които учеха момичетата как да готвят здравословно и евтино, как да шият, как да поддържат хигиена в къщата, как да правят елементарни домашни лекарства и всякакви други полезни за дома неща. Приемаха в тези гимназии само момичета и ги готвеха не за университетите, индустрията и промишлеността, а само и единствено да бъдат добри домакини. С други думи подготвяха ги за съпруги, които ще подържат къщите си в ред. Днес с това никой не се занимава, защото не е нужно- колко хора се хранят в къщи, колко много перилни препарати има по магазините, перални машини, прахосмукачки и всякакви домашни помощници. Между другото, всички тези домашни уреди са измислени от мъже- няма нито един домашен уред който да е конструиран от жена въпреки, че те са създавани най-вече в тяхна помощ. Преди, сега не е така. Явно е, че мъжете, помолени да помагат, предпочитат да направят домашен помощник, вместо те да се захванат да готвят и чистят. Впрочем и това не е лошо.

Моят разговор обаче е за друго - за голямата тема защо трябва да работим. Преди няколко години снимахме филм за децата, изоставени в социални домове. Направи ми впечатление, че въпреки яростните нападки срещу тези домове, те всъщност дават подслон и гарантирани грижи на децата. Там те се чувстват наистина под закрила. Но, тези домове не ги учат на нищо полезно- на професия, на грижа за дома, на елементарна работа в градината или двора, на нужда от професия и реализация в тази професия. Както каза едно момче: „Учеха ни как се държи лопатата.“ Ето това е основното, което тези деца не получават – истинска професия!

Лошото е, че не само тези деца- дори и децата със семейства много често нямат никаква професия или желание да се развиват в някаква насока. Факт е, че 16% от младите хора (които не учат) не работят и не искат да работят. Говорил съм много с такива млади хора. На въпроса ми: „Защо не работиш?“ най-често отговорът е: „Не съм си намерил моето“. „Моето“- според тези млади хора означава не професията, а работното място което ще го накара да се чувства щастлив. А защо не го е намерил- от това той не се интересува и дори не си го представя като проблем за решаване. Просто той си представя, че все някак ще попадне на подобно място. Млад човек, двайсет и четири годишен, който започнал работа във фабрика за бонбони и след един месец напуснал ми каза: „Все пак, аз съм от София, семейството ми е образовано, бих искал нещо по-интересно. Освен това, разбира се, и парите не стигат“. Нито дума за това какво би искал да работи, защо не учи за да се квалифицира или да намери някаква професия. Не! Просто и ясно- не ми се работи!

В българските градове, както между другото и в много градове на Близкия изток, ще видите млади мъже, насядали от сутринта на кафе из града, а вечерно време- на бира пак по същите места. Но, това е характерно за страните в които няма работа. У нас работа- колкото искаш. Вече внасяме работници от Непал, Таджикистан, Индия. У нас (видях статистика) от 2,9млн българи в работна възраст 1,2млн не работят. Защо? Няма ясен отговор. Най-странни ми изглеждат тези млади хора, които са готови да работят тежка земеделска работа в Западна Европа с надеждата- като поработят три-четири месеца да спечелят някакви пари, после да се върнат в България и останалата част от годината да не работят. Някои дори са стигнали до формулата как без да работят да получават високи, европейски социални помощи в България. Впрочем, всички видяхме докъде доведоха тези „социални“ опити някои наши сънародници във Великобритания – до затвора.

Очевидно всичко започва с първите години в училище и от възпитанието в семейството. Днес явно родителите не говорят колко важно е децата когато пораснат да работят и както се казва „да си изкарват с честен труд хляба“. Защо? Защото кой знае откъде появили се теории почти забраняват на родителите да поучават децата, не дай-боже да им се карат или да им ударят възпитателен шамар. Те трябва да ги оставят едва ли не на благотворното влияние на медиите и общественото мнение по всички въпроси, които се отнасят до тяхното възпитание. Това стигматизиране на семейното възпитание понякога стига до уродливи решения. Учителите в първите класове също не смеят да вдигнат глас, защото непрекъснато ги бомбардират с различни мнения по въпроса за това как трябва да възпитават децата. На всичкото отгоре, от време на време, някоя особено чувствителна майка вземе та шамароса учителката, недоволна от нейната роля във възпитанието на детето й. За което не получава наказание или поне реакция на тотално обществено възмущение! Така че и учителите вече не се чувстват задължени да бъдат ярки и безпрекословни възпитатели на децата. Да не говорим за постоянните борби по въпроса за това по колко и какви учебници да учат децата. Особено от първи до четвърти клас, именно когато се формира тяхната ценностна система. На моя въпрос към едно такова дете има ли ценностна система то отговори: „Нямам. Не са ни казвали за това.“ Децата са оставени единствено на силното влияние на медиите. От там те получават едно ясно послание- опитай си късмета, няма нужда да работиш всеки ден, просто трябва да дойдеш в нашето шоу. Както беше казал Г.Г.Маркес „обществото бе социално покварено- смяташе се, че е по-добре да бъдеш престъпник, отколкото да изкарваш с честен труд пари.“ Става дума за Колумбия, през 80-те, но …

Не знам какво е положението днес с приказките , от които преди години ние учехме кое е добро и кое е лошо, защо човек трябва да се труди, защо е хубаво да защитаваш това което обичаш, защо трябва да уважаваш своите родители и други подобни основни моменти от ценностната система на човека. В смисъл – дали има разрешени и забранени приказки, дали вече и върху тях не са приложени разнообразни хирургически операции по отнемане на някои части, за да бъдат приведени в т.нар.. „политкоректен“ вид.

Но виждам, впрочем всички виждаме, с просто око, че много основни действия в нашия живот претърпяват промени които не водят към добро. Изчезва не само желанието на младите хора да се трудят, изчезва уважението към професиите, в които има много ръчен труд- дърводелци, шивачи, пекари, майстори на кожени изделия, хора работещи с метал, всякакви майстори които няма как да изчезнат от живота ни, защото той все още не е единствено AI- все още има прости и елементарни неща, които се правят с човешки ръце. И трябва да се изработят от други човешки ръце. През последните години някои политици обикалят от държава в държава и от град в град за да обясняват, че всеки момент AI ще ни превземе и тогава много професии ще изгубят своята потребност, ще бъдат заменени от изкуствен интелект. Тези послания сигурно имат своя причина, но според мен главната задача на подобни „глашатаи на бъдещето“ е да накарат колкото се може повече хора да се откажат от желанието да работят и да започнат да мислят как изкуственият интелект ще върши всичко, а те само ще седят и ще чакат някой да ги нахрани и развесели. По този начин младите хора стават лесна мишена за опитите на същите тези политици да ги накарат да се откажат не само от ежедневния труд, но и от мисленето, от мечтите за бъдеще, от обикновените човешки радости, от нормалните човешки отношения, които почиват именно върху тези действия. И да чакат някой да им каже какво да правят!

Между другото, не навсякъде е така. Например в старата Англия има много сериозно и внимателно отношение към точно тези професии, които се вършат с човешки ръце. Там много уважават хората, които могат да поправят нещо старо било то от дърво, кожа или метал. Или да направят да кажем уникално изработена конска сбруя, имитация на старо кресло или красива решетка за камина. Кой знае защо там тези професии са на почит – явно има умни хора с авторитет, които разбират че реалният живот е едно, а интересните фантазии и теории са нещо съвсем друг и тези две неща не трябва да се бъркат. А у нас като че ли все повече си отиват занаятите, които изискват не само талант, но и много житейски опит и учене.

Впрочем искам да напомня, че когато AI започне масово да се използва в обществото, той първо ще измести мениджърите и ръководителите от техните позиции. Дори политиците! Едва ли някой ще си губи времето да създаде такава сложна програма само за да замести боклукчиите по улиците, чистачите в предприятията или пекарите в пекарните. Не! AI първо ще заеме местата на началниците, на управленците, на политиците и на консултантите, което може би не е толкова лошо. Но това няма да спести на хората работата, която трябва ежедневно да се върши с ръце.
Затова повтарям- ако искаме да ядем на Великден жълти козунаци „на конци“ трябва да се запретнем и отново да се научим да ги правим.

Казано по друг начин - да уважаваме и следваме традицията на хората, които обичат да се трудят. Като мислят, като работят с ръцете си, като създават това, което не пада от небето като манна небесна. Не е толкова сложно!