/Поглед.инфо/ Наистина живеем в странен свят. Трудно може да се обясни на редовия европеец как така Турция влиза в Сирия, чужда територия, като използва и танкове „Леопард“, германски, ЕП излиза с призиви да се преустанови тази военна операция „Маслинова клонка“, порицава се нарушаването на правата на човека от страна на Анкара и се замразява за неопределено време процеса за присъединяването й към ЕС, а в същото време се подписва спогодба за модернизация на танковете „Леопард 2“, които са на въоръжение в турската армия.
Съответните фирми от двете страни са постигнали съгласие за сделката, а тя няма как да не е била „благословена“ от управляващите в Берлин и Анкара. В каквато и ситуация да се намират те на този етап от политическите процеси в Германия и Турция. От друга страна Анкара чрез свой вицепремиер, Бекир Боздаг, клейми Вашингтон заради давана подкрепа на сирийските кюрди и не се свени да използва изрази като „те държат сопа под абата си и ни плашат с тази сопа“, но президентът Ердоган подава сигнали към САЩ, че е склонен към компромиси като участва заедно с проф. Давутоглу, считан за „американския човек в Анкара“, на среща с депутати от собствената управляваща партия, ПСР, в Меджлиса /парламента/. Доколко това означава, че експремиерът Давутоглу ще се върне на политическата сцена в Турция, това в момента е тема на задкулисието в турската столица. Там пък кметът решил да предложи смяна на името на улица, която минава покрай американското посолство и тя да се казва вече „Маслинова клонка“. Това в навечерието на посещение на държавният секретар Тилърсън в Анкара. А за темите в разговорите, които Тилърсън ще води в Турция, бившият посланик на САЩ в Анкара, Джеймс Джефри, казва пред Хабер Тюрк, че „те няма да разговарят само за операциите в Мюнбич и на изток от Ефрат, а и за създаването на механизъм за по-голяма координация, за двустранните отношения, свързани с Ирак и Сирия и как в бъдеще да бъде обуздан Иран“. Скарани, скарани, ама не съвсем. Вашингтон не може да си позволи да загуби този определен за стратегически партньор в региона на Близкия изток, да го остави в орбитата на Москва и Техеран и ще направи необходимото, за да „го включи отново в сметките си“, както пишат в Турция. Дали ще има „сопа“, както се изразява вицепремиерът Боздаг, не е сигурно, но има козове за принуда. И двете водени дела в Ню Йорк с обвинение за корупция на високо ниво в Анкара, включително и за Ердоган, и натиск върху банковата система в страната, и използването на „лица за влияние“ и т.н. са познати и ефективни средства за постигане на желан резултат. Сигурно затова зачестяват анализи в турската преса, които се отнасят до зачестилите официални и неофициални посещения на представители на Вашингтон в Анкара. Особено след като бе обявена турската операция „Маслинова клонка“ в Африн, Сирия, бе свален от сирийската противовъздушна отбрана израелски F-16 и предстои да се осъществи нова среща Путин, Рохани /иранският президент/ и Ердоган на турска територия. Разгарянето отново на военните действия в Сирия несъмнено са повод за повече от тревога и предвещават особено сложни ходове на геополитическите играчи, за да се избягнат преки военни сблъсъци между играчите в региона, сред които е и Турция. Сигурно затова сериозни турски наблюдатели казват, че през последните дни в управляващата ПСР има раздвижване, за да се „предотвратят някои неприятности и опасности“. Близки и „назначавани от президента“ считат, че „Ердоган трябва да се разбере със САЩ и да търси път към Вашингтон“. Позоваването на съдебните дела в Ню Йорк, както и проблемите във финансовата сфера са само част от доводите за тласкане към разбирателство с екипа на президента Тръмп. Други твърдят, че се „опитват да вкарат Ердоган в капан“, така както го е правил Фетуллах Гюлен, който е „писал сценариите, а Ердоган не разбра и направи грешки“. Твърдения, че „Ердоган е сам, а вероятността в такава ситуация да направи грешки е голяма“ са толкова изненадващи за непосветените, че звучат конспиративно. Спор няма само при извода, че „САЩ след труден период в Ирак и Сирия започнаха да променят тактиката си и влизат в релси с политика на моркова и тоягата“. Засилените контакти с Анкара се приемат за морков.
Както по света, така и в Турция сваленият израелски самолет от противовъздушната отбрана на Дамаск „породи голям отзвук“, казват в турските медии. С изрази, че „САЩ и Израел преминаха в състояние на „червена аларма“ се посочва, че действия на Анкара и Сирия срещу тероризма са довели до „разваляне плановете на САЩ и Израел в региона“ и първият признак за това било обявяването на Ерусалим за столица на Израел. После се е пристъпило към „засилване на действия за възпрепятстване присъствието на Иран в Сирия“ и затова е било „противопоставянето на Иран на изток от Ефрат“, а последната крачка със сигурност ще е „да се премине към действия за разрушаване на сътрудничеството между Русия, Иран и Турция“, твърдят в т.н. опозиционни вестници в Турция. Доколкото ги има. Подчертава се, че действията на САЩ са с цел „да се породи контролирано напрежение в региона“ и затова са и нападенията от страна на американски военни сили над сирийската армия при Дер-ар Зор. Изненадваща, според наблюдатели в Турция, е била реакцията на Дамаск при бомбардировките на израелски самолети в околностите на сирийската столица, защото до този момент Асад се е въздържал да отговаря на такива въздушни удари върху сирийска територия, а сега бе свален израелски F-16, след задействане на сирийската противовъздушната отбрана. Въпросът, който си задават е дали пък Дамаск „не е получил поощрение от водената от Турция операция в Африн“? Асад не се намеси пряко в тази операция за защита на сирийските кюрди, заради които Анкара всъщност навлезе на сирийска територия, защото част от тях воюват и срещу Дамаск, освен срещу „Ислямска държава“, ИД, в желание да получат своя независимост. В тази връзка се допуска, че „САЩ не са се отказали от своята политика за разделяне на Сирия“. Факт е, че сирийските кюрди имат подкрепата на Вашингтон като съюзници в битките по суша срещу ИД. Нормално е в такава обстановка да се предлага „Турция заедно със Сирия и Иран да действат единодушно, а Русия да помага отвън“, за да „бъдат спрени САЩ в Сирия“. Е, малко в повече идват изрази като „САЩ и Израел разбират само от зор и само зор може да им развали играта“, но май този начин на изразяване стана мода в наше време. Не само у нас.
Всъщност защо Израел атакува по въздух Дамаск? Защото Асад е планирал операция на сирийската армия в Източна Гута, около Дамаск, където има бойци на терористичната Ал-Нусра, която обстрелва сирийската столица или „за да изградят своя зона за сигурност на сирийска територия“? Нещо като тампон за гарантиране сигурността на Голанските възвишения? Нали същото иска и Турция по границата със Сирия, но все увеличава размера на тази зона за сигурност? Израел явно е убеден, че ако източна Гута мине под контрола на сирийската армия е положение, което ще застраши сигурността му в региона. Изводът е, че Израел е атакувал по въздух Дамаск, за да предотврати операцията на сирийската армия в Гута и да си изградят своята зона за сигурност, но на чужда територия. Трудно се връзва с традиционното международно право, но и то напоследък се използва само за да се оправдават действия в свой интерес.
В такава ситуация няма как Русия и Иран да не следят с повишено внимание случващото се. Наблюдават се опитите да се извади Иран от сключени споразумения /ядреното например/, да се ограничи влиянието му в Близкия изток като се атакува Хизбула или милициите, които от шиитски позиции участват в битките, отчитат се „клопките, които САЩ поставят на Турция“, а това от своя страна в Анкара отеква като „може ли Турция едновременно да действа, както с Русия, така и със САЩ, с Китай, с Иран“? Този път така поставен въпросът има отговор и според редица турски наблюдатели той е „не, не може“. Подчертава се, че няма такъв случай в световната история да бъдеш добре с всички. Даже се казва, че „ако Турция направи такава грешка, това ще е нещастие“. Нямало нужда да се пробва, за да се види. Да, ама какво ще избере накрая? Не е ясно на този етап. Сигнали всякакви т.е. мъглата си стои. Едва ли и Тилърсън ще сподели какво ще се договорят и дали в Анкара. Събитията ще покажат и ще очертаят онези, които „ще се смеят накрая“, но дали ще ни е до смях?