/Поглед.инфо/ През 2014 г. Държавният съвет на КНР публикува документ „За планирането на строителство на система за социален кредит (2014-2020)”, станал директива за изграждане на цифровото общество. Основната цел на системата за социален кредит (ССК) е налагане на ред в страната. Предлага се редът да се наложи чрез установяване на всеобщ контрол над гражданите, поставянето им на оценки и поощряването им с помощта на тези оценки към добро поведение. Контролът се предлага да се установи с помощта на цифровите технологии, способни да следят всяка крачка, всяка дума на човека, а по-нататък и неговите мисли. Нещо подобно е измислено и в други страни, но Китай върви първи по този път.
Някои сочат традициите на „източния деспотизъм” като особеност на китайската цивилизация, но освен това Китай е достатъчно добре подготвен за внедряването на ССК и технически. Китайците са много добре интегрирани в цифровия свят. В средата на 2018 г. броят на интернет потребителите в Китай е превишил 800 млн. души, което е близо 60% от населението на КНР. А по отношение на числеността на възрастното население – повече от 90%. Повече от 569 млн. души в Китай извършват покупки онлайн. Оборотите от търговията на дребно в интернет за първата половина на 2018 г. превишават четири трилиона юана (594 млрд. долара). По отношение на приобщаването към електронните услуги, платежи и разплащания, китайците са близо до американците и европейците. Мобилните платежи в Китай на 90% са осигурявани от услугите „Алипей” и „Уичатпей”, компании от световен калибър. Такава компания от световен калибър е „Алибаба” – най-голямата платформа за електронна търговия, използвана от 448 милиона китайци.
От техническа гледна точка ССК ще представлява единна база данни, отразяващи различните страни от живота на гражданите. Информацията ще се стича от държавните и частни организации, в които гражданите оставят своите електронни „следи” и ще се отработват с помощта на технологиите „Биг Дейта” за получаване на интегрирани показатели за всеки гражданин. Всеки китаец ще може да разбере своята рейтингова оценка. Тя ще се знае и от организациите, с които въпросният гражданин ще влиза в контакт. И отношението към него от страна на организациите ще зависи от рейтинга му. При ниски оценки, човекът ще бъде орязан от много права, ограничен при получаването на едни или други услуги и т.н. При високи оценки - ще има преференции и отстъпки.
Някои наблюдатели смятат, че ръководството на КНР въвежда системата за социален кредит, опасявайки се от възникването на социално напрежение в страната и обществени протести. В Китай засега няма Майдани (като в Украйна) или „жълти жилетки” (като във Франция), но властите действат предварително. Въпреки официалната риторика, че страната гради „социализъм с китайска специфика”, всички разбират, че става дума за „капитализъм с китайска специфика”. В Китай се появяват все повече милионери и милиардери, а в селските местности цари бедност. На последния партиен конгрес е огласена цифрата: под чертата на бедността в страната живее 8% от населението. Социално-имуществената поляризация на обществото има тенденция за усилване. Китайските чиновници наричат ССК проект за вътрешна сигурност на Китай. Ето как обяснява нуждата да се въведе система на социален кредит председателят на КНР Си Цзинпин: „За борба с острия проблем на недостиг на доверие, трябва здраво да се заемем със създаването на системата за оценка на надеждността, която да покрива цялото общество. Трябва да усъвършенстваме както механизмите за поощрение на законопослушните и добросъвестните граждани, така и механизмите за наказание на тези, които нарушават закона и са загубили доверие, за да може човек да не дръзва, просто да не може да загуби доверие”.
Разходите по създаването на системата за социален кредит са големи: само камерите за външно наблюдение, които ще бъдат закачени по цялата страна до 2020 г., струват не по-малко от 400 милиона.
Сега проектът ССК преминава изпитания в няколко десетки градове. Най-известният от тях е Жунчен (в провинция Шандун) с население от 670 хил. души. В града единен информационен център събира данните от 142 учреждения, анализира 160 хил. параметъра. От 1 май 2018 г. системата на моркова и тоягата вече работи тук. Според „Ройтерс”, през май 15 милиона китайци – 11 милиона въздушни пътници и четири милиона пътуващи по високоскоростната железница, не са успели да си купят билети или да използват услугите на транспорта. Те получават ниски оценки и в базата данни на транспортната компания се появяват черни списъци с 15 милиона души. Компаниите им отказват или превоз, или да получават билети на места с повишено удобство.
Всеки месец китайските медии съобщават новини за техническата страна на проекта. Ето няколко от тях. Във всички концертни зали и в други места за масови зрелища от април действа оборудване, която позволява сред зрителите да се откриват лицата, търсени от полицията. В течение на няколко месеца са разкрити и арестувани десетки заподозрени.
Миналата година Китай започна масово производство на електроавтомобили. През 2017 г. са пуснати 300 хил. от тях (повече от производството на подобни в САЩ). И всички китайски електромобили са снабдени с устройства, изпращащи на компетентните органи сведения за местоположението на автомобила, неговия маршрут и скорост. При това само един от десет купувачи на такива транспортни средства знае, че неговият автомобил е „учен”, тоест следи стопанина си.
Ето и една свежа предновогодишна новина. В десетте най-големи компании се провежда финансиран от правителството експеримент по следене на мозъчната дейност „Нюро Кап”. Сътрудниците на компанията си слагат на главата пластмасов шлем – устройство за следене на импулсите на мозъка с помощта на датчици. Импулсите се прехвърлят на централен компютър, там информацията се обработва и дава резултати, оценяващи такива параметри на психическото състояние на човек като умора, депресия, тревога и ярост. Освен това специална камера следи изражението на лицето, а датчиците за натиск фиксират степента на физическата активност. Засега става дума за мониторинг на емоционалното и психическото състояние, но китайските учени не крият, че следващото поколение устройства ще се опита да достигне до човешката мисъл.
Не по-малко важен аспект от ССК е методът за оценяване на поведението на човека. По начало това напомня на западната система за оценка на физическото лице, използвана от кредитните институции: създава се кредитна история на гражданина, оценява се способността му да изпълнява своите задължения пред банките при получаването на кредит. Но китайските разработчици са отишли по-надалеч. Решено е да се създаде база данни, отразяваща не само финансовото положение на човека, но и поведението му на работа, в учебното заведение, в обществените места, там където живее, в семейството. В кръга на потребителите на тази информация може да влизат търговските учреждения, транспортните организации, фирмите за оказване на услуги и т.н. Държавата ще се постарае търговските организации да подхождат диференцирано към своите клиенти, да предоставят отстъпки на „правилните” граждани и да ограничават достъпа до услугите на „провинилите се”. Хората ще бъдат възпитавани чрез отстъпки, бонуси, глоби, а също така чрез строги ограничения на достъпа до „пазарните блага”.
На първо място потребители на тези бази данни ще бъдат правоохранителните органи, а също така държавните институции при решаване на въпросите за взимане на работа и повишаване в кариерата. Ниският рейтинг може да стане основание за уволнение. Системата предлага рейтинги и за физическите, и за юридическите лица.
Още сега възниква опасението, че при съставяне на рейтинга на гражданите ще се отчитат не само постъпките, но и убежденията. Всякакви критични заявления по адрес на властите ще понижават оценката на човека. За събиране на сведения за убежденията на човека ще се използват не само публикациите в медиите, коментарите в социалните мрежи, записаните на видео публични изказвания и т.н. Допълнителен източник може да стане информацията за възгледите на човека, постъпващи от трети лица. Тоест системата предвижда доноси. Сега спорят дали доносниците ще запазват своята анонимност или ще бъдат заставяни да се разкриват.
В САЩ, разбира се, обърнаха внимание на китайската система за социален кредит. Така бившият ръководител на специалния комитет на Федералната комисия по връзки на САЩ Анураг Лал изрази увереност, че КНР се превръща в „полицейска държава”. През октомври 2018 г. вицепрезидентът Майк Пенс, по време на програмна реч, посветена на Китай, в института „Хъдсън” заяви, че отношенията между САЩ и Китай са студена война. Пенс се обърна с критика към китайската система за социален кредит като разновидност на цифровата диктатура. Впрочем проектът за ССК бе наречен и преди „цифрова диктатура” и „електронен концлагер”: през 2016 г. така британското списание „Економист” кръсти този проект.
Мнозина журналисти сравняват китайския проект за ССК с обществения модел, изобразен в антиутопията на Джордж Оруел 1984 г. Романът е публикуван за първи път преди 70 години. Там се описва държава с тотално следене, изградено върху система на всеобщ донос и наблюдение над всеки човек. Оруел предсказва създаването на електронния концлагер. Като прототип му служи Англия, но той не е можел да си представи, че първият електронен концлагер ще бъде построен в Китай – страна, която преди 70 години изглежда завинаги изостанала от Запада.
Превод: В.Сергеев