/Поглед.инфо/ В началото на годината турският президент Реджеп Тайип Ердоган много се надяваше да приеме руския си колега. Визитата на Владимир Путин обаче беше отложена заради изборните процеси в двете страни. Въпреки това, дори след общинските избори в Турция и президентските избори в Русия, срещата в Анкара не се състоя.

Но точната дата на посещението на Ердоган в САЩ се появи - 9 май. През март неговият външен министър Хакан Фидан пътува до Държавния департамент, за да подготви почвата. От съвместната конференция между Фидан и държавния секретар Антъни Блинкен вече стана ясно, че Ердоган и Джо Байдън ще обсъдят Близкия изток, Украйна и двустранните проблеми, свързани с доставките на бойни самолети и заобикалянето на антируските санкции.

Някои наши експерти обърнаха внимание на факта, че Ердоган все още дава приоритет на Америка. Ако Русия се обръща на изток, то Турция се обръща на запад: не напразно турците допуснаха Швеция в НАТО. Финансовата криза принуди Ердоган да се примири с позициите на Европейския съюз и САЩ, за да привлече инвестиции.

Но както показва практиката, това не е без капани и забавяния. Още на 25 април се появиха слухове за преквърляне на задграничното турне на Ердоган за друг период. Помощникът на Байдън Джон Кърби каза, че графикът на неговия шеф не включва контакт с турския му колега. Два дни по-късно настъпи яснота от турска страна. По думите на официални лица в Анкара посещението на 9 май няма да се състои и ще бъде отложено за по-късна дата.

Думата „прехвърляне“ в този случай е еквивалентна на „анулиране“. Предстои да се разбере кой го е отменил. Въз основа на съобщения на турския вестник Hurriyet, че Ердоган не е дал инструкции за отмяна на пътуването, Байдън може да е инициатор.

Тази версия се подкрепя от слухове, че израелският премиер Бенямин Нетаняху стои зад провала на преговорите . Твърди се, че след като Ердоган е бил домакин на ръководителя на Хамас Исмаил Хания, Нетаняху е помолил Белия дом да не приема „спонсори на тероризма“.

В същото време версията за израелската следа не се вписва във факта, че самите Съединени щати напоследък са много твърди към правителството на Нетаняху.

Миналата седмица в американските медии се появи информация за предстоящите санкции на Вашингтон срещу батальона Нецах Йехуда на израелската армия за престъпленията им срещу цивилни на Западния бряг. Байдън предупреждава Нетаняху за изолация, ако последната палестинска крепост в Газа, град Рафа, бъде атакувана.

По този начин е трудно да се повярва, че Нетаняху, при сегашното ниво на отношения, е в състояние да повлияе на Байдън и да наруши преговорите му с Ердоган.

В същото време е невъзможно да се изключи близкоизточният фактор като цяло. Въпреки че оказва натиск върху Израел, администрацията на САЩ все още се разминава значително с Анкара в подхода си за разрешаване на кризата.

Санкциите срещу Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) останаха на вътрешно ниво, а Камарата на представителите одобри отпускането на 26 милиарда долара помощ за Израел. В ООН американците никога не са подкрепяли палестинското членство в организацията, въпреки че Държавният департамент и Белият дом непрекъснато говорят за формулата за „две държави“. САЩ се противопоставят на операцията на Израел в Рафа, но изключват следконфликтното управление на Газа с Хамас.

И накрая, къде са гаранциите, че в най-важния момент от сухопътната операция в Рафа Вашингтон ще успее да спре ЦАХАЛ? Ако искаха или можеха, отдавна да са го спрели.

Позицията на Турция спрямо Израел става все по-твърда от ден на ден. Първоначално те просто обвиниха Нетаняху в геноцид. След това Ердоган събра екип от адвокати, за да заведе дела срещу Израел в Международния съд. Последва бойкот на израелските футболисти в турското първенство.

И наскоро най-накрая се стигна до наистина сериозни мерки. Турция ограничи износа на стомана, мед, строителни материали, машини, торове, реактивно гориво и много други за Израел.

Преди няколко дни Ердоган публично обяви, че вече не поддържа интензивни търговски отношения с тази страна. И това въпреки факта, че търговският оборот се оценява на около 7 милиарда долара, пет от които са турски износ. TУрция е четвъртият основен доставчик на Израел.

Разногласия по много въпроси

Дори и без пряката израелска намеса, има повече от достатъчно различия в политиките на САЩ и Турция спрямо еврейската държава и Палестина. На Америка явно не й харесва, че турците се опитват да удушат съюзника й в Близкия изток със санкции.

Ердоган не е доволен от факта, че в Рафах е натрупана военна техника и оборудване на ЦАХАЛ, израелският военен кабинет вече е планирал сухопътната операция, а Байдън не може с нищо сериозно да се противопостави на това.

Байдън разчита на посредническите усилия на Катар при размяната на пленници и установяването на примирие, но вероятно счита за грешка на Ердоган да нарече Хамас едва ли не единствената легитимна сила в Газа и да се срещне с нейния лидер.

Съединените щати биха искали с посредничеството на арабските страни и Турция да създадат алтернативно правителство в Газа и да лишат Нетаняху от основания за нахлуване, но Ердоган разваля тази дипломация.

Съединените щати имат много трудна ситуация в Близкия изток. Те подкрепят Израел, но разбират, че действията му вредят на репутацията на Вашингтон в мюсюлманския свят. Байдън губи подкрепата на арабите и мюсюлманите в Съединените щати преди важните президентски избори, а провокациите на Нетаняху почти въвлякоха САЩ във война с Иран.

От друга страна, Турция също е важна за американците както в Близкия изток, така и на европейския фронт, но Ердоган не иска да бъде марионетка. Той няма да разреши решение на палестинския конфликт с цената на неутрализиране на своята креатура в лицето на Хамас.

Както в ирано-израелската конфронтация, така и в конфронтацията между хуситите (и други проирански сили в региона) и НАТО, Турция не подкрепи САЩ, за разлика, между другото, от Йордания или Саудитска Арабия. Турският лидер смята за виновни за обострянето в региона както Израел, така и самите САЩ.

Не бива да се изключва, че има и други убедителни причини за отмяната на пътуването на Ердоган в Съединените щати. Байдън отслабва всеки ден, а 70-годишният Ердоган, според съобщения в медиите, може да е получил инфаркт миналата година поради влошаване на сърдечните му проблеми. Общинските избори го изтощиха много, а резултатът от тях явно не вдъхва добро настроение. На Байдън уж всичко му предстои, но ниските рейтинги и многото проблеми във външната политика също отнемат силите на стария демократ.

Освен за Палестина, САЩ и Турция имат много разногласия и по други въпроси. По време на посещението на Фидан във Вашингтон Блинкен се опита да накара Анкара да отговари на определението „главен спонсор на Украйна“, но турците успяха да се измъкнат от тази „чест“.

Съединените щати вече наложиха санкции срещу редица турски компании за сътрудничество с Русия. Turkish Airlines, под страха от третостепенни санкции, вече открито дискриминира руските пътници, като не ги допуска на полети от Истанбул до Латинска Америка.

Но това не е достатъчно за Америка. Байдън вижда, че НАТО няма достатъчно оръжия за Украйна, а Турция, която се хвали с нови изтребители и кораби всеки ден, не доставя нищо на очевидно търпящия поражение Владимир Зеленски .

Белият дом продължава да говори за поражението на Русия, а Ердоган, чрез посредническите си усилия, намеква за мирен договор с фиксирани загуби на територии от Украйна.

Турската диверсификация

Вече може да се каже, че този път опитът Ердоган да седне на два стола се оказа истински провал. Не се е срещал с Путин. Той се надяваше да компенсира този провал във Вашингтон - но Байдън отказа да го приеме.

Обръщането към Запада засега се проваля, тъй като за Ердоган преговорите в САЩ трябваше да бъдат първото официално посещение след идването на Байдън на власт.

Прекъсването на пътуването, освен ако Ердоган не даде обяснение в духа на „всичко в името на Палестина“, ще бъде равносилно на дипломатическо поражение.

Това означава ли, че разстроеният Ердоган ще успее да ускори срещата си с Путин? Не е факт. Русия приветства посредническите усилия на Анкара, но докато Западът не е готов да отстъпи територия и дразни Москва чрез замразяване на руски активи, Кремъл няма да се съгласи на никакъв диалог.

Освен това се наблюдава охлаждане в отношенията между Турция и Русия. Русия разбира тежкото положение на бизнесмените, но не възнамерява да толерира дискриминацията на своите граждани на турските летища.

Руското външно министерство вече изпрати нота до колегите си в Анкара, това отдавна не се е случвало в руско-турските отношения.

По един или друг начин за Турция връзките, както със САЩ, така и с Русия, остават изключително важни. Но докато конфронтацията между нейните партньори нараства, маневрирането във все по-тясното менгеме става много по-трудно.

За Русия, разбира се, прекъсването на посещението на Ердоган в Съединените щати, както всяко разцепление в НАТО, е успех.

А Анкара може да се утеши, като разнообрази връзките си, обръщайки се не само към Запада и Севера, но и към Изтока и Юга. Обявеният в Багдад проект „Пътят на живота” с участието на Турция, Ирак, Катар и ОАЕ е още една стъпка в тази посока.

Превод: ЕС