/Поглед.инфо/ Практиката показва, че далеч не всички страни от НАТО днес имат ресурси, за да проведат пълно превъоръжаване на своите армии. Страните от Източна Европа например, не могат да си позволят да харчат милиарди долари за покупката на западно оръжие и за преобучване личния състав, затова продължават да използват надеждно съветско оръжие.

Ръководството на НАТО не харесва този факт, затова е решило самостоятелно да се заеме с „демилитаризацията“ на отделните страни като например Черна гора. На сайта за държавни покупки е поместен конкурс за унищожаване на 341 тона бойни глави и торпеда съветско производство. От изпълнителя се иска той да изчисли всичко, да изнесе бойното оръжие и да го унищожи.

И тук се прокрадва съмнението. Военните експерти се отнасят крайно подозрително към инициативата на НАТО, предлагайки вместо утилизиране тези бойни единици оръжие да бъдат банално прехвърлени в някоя гореща точка. На принципа „защо да отива зян?“. И така в ръцете на Алианса ще се окаже такова количество съветско оръжие, както и анонимност. Те трудно могат да се проследят по серийните номера или по моделите. Затова и къде е гаранцията, че те няма да „изплуват“ след това някъде в Сирия?

Така руският експерт, доктор по политически науки Андрей Манойло предполага, че самата операция по „демилитаризацията“ на Черна гора е просто предлог, за да може тихичко да се отпише бойното оръжие и след това да се изнесе. Прецедент вече има: организацията Conflict Armament Team по-рано успява да изясни, че през 2015 г. армията на САЩ купува оръжие от складовете на страните от Източна Европа, а след това то се открива в ръцете на терористите.

Сега ситуацията се сходна. Неотчетеното съветско оръжие може да се прехвърли където е нужно, никой няма да проследи пътя му. А в Черна Гора, която едва през 2017 г. стана член на НАТО то запълва складовете, взимай – не ми е нужно. И НАТО взима.

Тезата, че Алиансът въоръжава терористите от „Ислямска държава“ с излязло от употреба оръжие се потвърждава и от организацията АРЕС, изяснила, че 17% от намиращото се при терористите оръжие има балкански произход. Системата за доставка е установена още при Барак Обама. Тогава за т. нар. „умерена опозиция“ се купува оръжие от Чехия, България, Румъния и други страни от Източна Европа, основно за да не се „хаби“ собственото. Тази хитрост, разбира се, не помогна, защото по-късно на бойните полета бе открито толкова много най-ново американско оръжие, все едно е доставяно там направено от завода.

И Близкият изток не е единственият, който страда от тази дейност на НАТО. Ако се анализират терористичните актове в страните от ЕС, то ще се окаже, че в много случаи терористите са въоръжени имено са балканско оръжие.

Това изобщо вълнува ли Алианса? Никак! Той продължава да изпраща излязло от употреба оръжие в зоните на въоръжени конфликти, без да се интересува за това, че то може да попадне (и попада) в ръцете на терористите, които след това атакуват страните от ЕС, или при радикалите в Украйна и Грузия. „Когато моралът се сблъсква с печалбата, моралът печели рядко“. Политиката на НАТО е ярък пример за това.

Превод: Поглед.инфо