/Поглед.инфо/ Въпреки че светът преживя безпрецедентно дълъг период на мир поради „ентропията“, създаваща се в това число и поради политиката на Китай, Русия и КНДР, този период може да завърши в нова мащабна война, пише в статията си за National Review историкът Джери Хендрикс. Според Хендрикс, за да не допусне нещо подобно, САЩ трябва да се съсредоточи върху поддържането на международните институции, а също и да уточни вътрешните си разногласия.

Едно от главните американски издания неотдавна съобщи, че неговия най-четен материал за 2017 година е статията на екс-президента на СССР Михаил Горбачов, в която той заявява, че светът по всяка вероятност се готви за война, пише на страниците на National Review историкът и капитанът от ВМС на САЩ в оставка Джери Хендрикс. Но макар самият Горбачов във връзка с това да го е обхванал „уплах“, не е за учудване при такова положение на нещата – нали естественото състояние, както на човечеството, така и на Вселената, е ентропия, тоест „постоянно свличане към безредие“, подчертава аналитикът.

Както отбелязва Хендрикс, всяка страна е принудена да изразходва време за подготовка за поддържане на реда вътре в собствените граници и за отбрана, от „външна ентропия“, а единствената причина, по която средствата за масова информация в последно време все по-често обсъждат войната се заключава в това, че международната общественост преживя аномално дълъг период на стабилност и мир.

Разбира се, прави уговорка авторът, някой може да се усъмни в това, спомняйки си например за конфликтите в Ирак, Афганистан, Йемен или Сирия – но подобни аргументи са едновременно верни и неверни: верни са в този смисъл, че в отделни райони на света вече доста време действително се водят войни, а са неверни в това, че като цяло на международната арена от времето на завършването на Втората световна война, „последният световен сблъсък и последната цивилизационна война“, все пак се запазва достатъчно спокойна ситуация. Както напомня Хендрикс, двата световни конфликта, а също множеството войни преди това са довели до унищожаване на цели държави и до смъртта на хиляди или даже милиони хора и всеки път са отхвърляли назад развитието на цивилизацията, увеличавайки по този начин ентропията.

Междувременно човечеството неизвестно защо е убедило себе си в това, че изобретяването на ядреното оръжие и възможните последствия от неговото използване са свели до нула вероятността от още един цивилизационен конфликт – но и този постулат не съответства на действителността, а „такива врагове като Китай, Русия и Северна Корея го използват изцяло“, предупреждава историкът. В частност, според Хендрикс, Пекин „прокарва идеята за това, че неговото население от милиард и нещо човека са само пионки, които могат да бъдат пожертвани заради имащата първостепенно значение Комунистическа партия“, Москва „заплашва с помощта на ядреното оръжие да засилва напрежението в името на собствените си интереси“, а Пхенян“ почти рационално изобразява ирационален играч“ - всички те играят върху „порядъчността на Запада“ и неговата „убедеността това, че никой няма да рискува с ядрена война заради това да вземат земята, парите или властта, използвайки ядрения шантаж“.

(рус.ез.)

Тем временем, хотя некоторые и считают, что возможность превращения обычной войны в ядерную исключена, те, кто изучает историю человечества, хорошо понимают, что «конец войны увидят только мёртвые», предостерегает аналитик. Северная Корея, Китай и Россия «вернули саму возможность начала реального конфликта на повестку дня»; не желая мириться с установившимся после окончания холодной войны статусом кво, в котором им Западом было отведено или «вечное второе место», или необходимость стать «ответственными игроками», эти страны «взбунтовались», констатирует Хендрикс. Положение только ухудшила политика бывшего президента США Барака Обамы, который, отказавшись от «сильнее всего преисполненных «исключительности» аспектов внешней политики США», выведя американские вооружённые силы из проблемных регионов и в целом предпочитая «руководить из задних рядов», в сущности, «великой цивилизационной державе Китаю и претендентам на роль великих держав — России и Ирану» — дал надежду на то, что настало время «авторитарного контроля или же религиозного супрематизма», рассуждает автор.

Американцам, впрочем, приходится сталкиваться и с энтропией внутри страны: сегодня каждая из крупнейших политических партий Америки «ушла в своё идеологическое крыло», и хотя президент Дональд Трамп пытается несмотря на гневные твиты сохранять нейтралитет, политический раскол в Соединённых Штатах только продолжает расширяться, сетует Хендрикс. Консерваторы и либералы, а также реалисты и прогрессисты всё сильнее отдаляются от консенсуса, и традиционно республиканские и традиционно демократические штаты — друг от друга, убеждён он.

«Рим, Османская империя, Китай, Великобритания — все они когда-то были велики по своим размерам и многогранности, но постепенно раскололись и расползлись на части, раздираемые политическими распрями и внутренним упадком, — пишет аналитик. — Сегодня они — лишь тени своего былого величия, но мало кто верит, что та же судьба может постичь и нашу страну».

По мнению Хендрикса, для противостояния энтропии потребуется «сосредоточенное усилие»: США как стране необходимо будет вновь посвятить себя укреплению международных институтов, для создания которых было пущено столько жизней и ресурсов, а американцам как личностям придётся поставить себя выше вопросов, которые их разделяют, и найти те ценности, которые их сближают. Как полагает историк, подобные установки стали бы неплохой целью для граждан США на новый, 2018 год.