/Поглед.инфо/ Първо, светът се учуди, че президентът Тръмп избра „безпрецедентно“ Саудитска Арабия за свое първо задгранично посещение, а не /както е по установена традиция/ да се види с лидерите на съседите Канада и Мексико. После наблюдателите с изумление информираха за подписаната в Риад най-голяма оръжейна сделка между Риад и Вашингтон в цялата им история на приятелски двустранни отношения. 11 септември бе загърбен. Саудитска Арабия заживя с гордостта, че е най-важният и влиятелен играч в Близкия изток, подкрепян безрезервно и потвърдено дългосрочно от САЩ.
В Риад се събраха лидерите на 6-те страни от Залива, после беседваха заедно с висши представители на 55 мюсюлмански държави от целия свят, сред които Тръмп бе звездата. Обяви се създаването на т.н. сунитско близкоизточно НАТО /военен блок „МЕТО“ под лидерството на САЩ и с „тайната благословия на Израел“/, чиято цел бе заявена като битка с тероризма, включително и най-вече с „Ислямска държава“, ИД, но бе посочен и общия враг-Иран. Той бе заклеймен като поддръжник на радикалния ислямизъм, на организации като „Хизбула“, като подкрепящ хутите в Йемен, воюващи срещу силите на Саудитска Арабия в битките в тази разкъсана страна и държащи в свои ръце столицата Сана, като застанал на страната на Асад във войната в Сирия и т.н. И докато анализаторите изразяваха опасения дали не е стартирал нов етап от историческото противоборство, често кърваво, между сунити и шиити, където САЩ този път подчертаха предпочитанията си, на 5 юни Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ, Йемен, Египет и Малдивите скъсаха дипломатически отношения с Катар и то с обвинения към Доха за „подкрепяне на тероризма и приятелство с Иран“. Изводи като „Тръмп постигна пренареждане на картите в Близкия изток и създава условия за нов ред“ се трансформираха бързо в „настана ли хаос в Залива?“. Някои решиха, че събитията всъщност са закономерни след визитата на Тръмп в Риад и Тел Авив, защото се променят правилата и се създава на практика нова ос. В Близкия изток отново е време разделно и ситуацията наистина е „чуплива“. Не за първи път арабските държави са разединени и не за първи път скъсват дипломатически отношения помежду си. Между 2002-2008г например Риад беше изтеглил своя посланик от Доха, за да наложи на емирството „ограничение на индивидуалистичните му наклонности“. Но след като е общоизвестно, че Саудитска Арабия и Катар имат пряка връзка със създаването на ИД и подкрепят и други терористични организации в Близкия изток и Африка, някак не звучат сериозно обвинения, че „Катар финансира ислямистки терористи“. Факт е обаче, че Катар обедини срещу себе си другите сунитски държави от Залива поради водена „солова политика“ или както я наричат „политика на приятел с всички“, която не винаги се съгласува с геополитически играчи или водещи уахабитски режими. Определено тази политика на Катар е пряко свързана с дейността и идеите на новия емир Тамим Ал-Тани и следваните от нейната „Ал Джазира“ редакционни практики да дава думата и на критици на управляващите в Саудитска Арабия или в другите съседи. Още повече, че Саудитска Арабия и Катар често подкрепят различни ислямистки групировки, например в Либия и Сирия, и по този начин се явяват конкуренти за влияние в други арабски държави. Да не говорим за контактите на Доха с Техеран и Израел. Но Катар е страната, която притежава 14% от световните резерви на природен газ и произвежда дневно между 550-700 хил барела петрол. За управлението на тези природни богатства през 2005г бе създаден Катарски инвестиционен фонд, който ръководи 170 млрд дол. Катар има участие в редица чужди дружества като 6.3% от Барклийс банк, 9% от Дойче банк, 5% от Креди сюиз, 17% от „Фолксваген“, 9.75% от „Роснефт“, 2.13% от „Шел“, 12.99% от Bank of China, а турски предприемачески фирми са реализирали 118 проекта за 12 млрд дол в страната.
Всъщност отношенията Турция/Катар са особено важни в тази нова арабска главоблъсканица. Не случайно турският президент Ердоган вече дни води непрестанни телефонни разговори с Путин, с емира на Катар, краля на Бахрейн, с индонезийския държавен глава, Йоко Видодо, с краля на Йордания, с емира на Кувейт, с крал Салман в Саудитска Арабия, ливанския премиер Саад Харири, премиера на Малайзия и т.н.Той повтаря непрекъснато, че ситуацията трябва да се разреши чрез диалог и по дипломатически път и че е готов да даде своя принос за намаляване на напрежението. Анкара е убедена, че икономическите фактори играят важната роля, но в случая надделява становището, че истинската причина за изолацията по суша, въздух и море на Катар се осъществява от съседите й поради желание за нормализиране на отношенията с Иран, за да се излезе от историческото противопоставяне и да се намери, ако може, по-кратък път за решение на близкоизточната криза. Малките държави наистина играят между всички геополитически играчи и залагат на всички. Катар спонсорира терористични организации в Мали, но и участваше на парада на „Шанс з, Елизе“ при президента Саркози, който изпрати /както и Оланд/ френски войници срещу радикализираните ислямисти в тази страна, подкрепяни от Доха. Катар има странни отношения със САЩ.Там се намира /в Ал-Удеид/ голяма военно-въздушна американска база, но Вашингтон не смята, че това е „един от най-надеждните арабски партньори“, както се изрази Тръмп за Риад. Впрочем сега Саудитска Арабия настоява тази база да бъде изтеглена от Катар. В същото време и Турция има своя военна база в емиратството и не е без значение, че на срещата в Риад с Тръмп Анкара изпрати само своя външен министър т.е. не най-високото си ниво. Независимо, че преди това там беше на официално посещение Ердоган, но после той замина за срещата в Пекин с другите 30 световни лидери, пред които Си Дзинпин лансира стратегическия китайския проект „Един пояс-един път“. Задкулисието в Анкара твърди, че има подозрения за съпричастност на емиратствата в опита за преврат от 15 юли м.г. Но със слухове и фалшиви новини може да се отложат само за дни истинските причини за дадени събития. В случая веднага възниква въпрос дали само Турция ще остане зад Катар? И двете страни подкрепиха мюсюлманските братя в Египет и затова сега Кайро скъсва дипломатическите отношения с Доха. Катар осигури значителни източници на капитали за Анкара и то в период на икономическа стагнация в страната. Доха закупи 30% от акциите на „Бойнер“, с 460 млн дол е съдружник в А-банк, придоби за 2.75 млрд евро Финанс-банк, а катарската медийна групировка BEIN стана собственик на турската група DG- тюрк. Военното сътрудничество е на ниво и подкрепено от спогодби между катарските въоръжени сили и турското BMC. Между турската „Боташ“ и катарското национално петролно дружество бе подписан дългосрочен договор за доставка на газ. Катар е инвестирал в Турция през последните години 19 млрд дол, но в периода 2005-2015г. Доха инвестира в различни държави 324 млрд, от които 35 млрд са във Франция, Германия, Англия, САЩ и Турция. В такъв случай каквато и да е политиката и свързаните с нея действия, Катар явно ще си остане важна за Анкара страна. Както и за икономиката й. Ердоган определено е на мнение, че една насилствена промяна на политиката на Катар ще има негативни последици за страната му. Независимо, че ако наистина има договорки между Доха и Техеран, това би означавало и договорки за Сирия т.е. за изтегляне на подкрепяни от Катар организации в страната на Асад. Което може и да не се връзва с политики на Турция по отношение съдбата на самия Асад и сценариите за кантонизиране на Сирия.Именно затова той предлага настоятелно посредническа роля за изход от „изолацията на Катар“ и продължава телефонната си дипломация с другите играчи в региона.
И докато коментаторите се обединяваха зад изводи, че в крайна сметка Катар ще се откаже от своята независимост и ще промени политиката си, защото прекъсването на връзките му със света ще засегне болезнено гражданите й, в Техеран бе извършено покушение в парламента и бе нападнат мавзолея на аятолах Хаменей. Най-охраняваните обекти! Нещо, което в страната на персите не се бе случвало, откакто аятоласите поеха в свои ръце държавата. ИД вече обяви, че тя е автор на атаките. Преди това съветникът на президента Рохани, Хамид Абутталети, в туитър заяви, че „това е първия резултат от проведения танц със саби на Тръмп в Риад“.Случилото се в Техеран дали е вторият резултат от този танц? Ще се възродят ли отново санкциите върху Иран или тя предварително ще се откаже от подкрепа за Хизбула, Хамас и Дамаск, защото няма да издържи финансово? Явно се цели промяна на балансите в Близкия изток в полза на Саудитска Арабия. Оказва се и че САЩ не само не са се отказали от контрола в региона и не са се оттеглили оттам, но търсят начин да се противопоставят и на проектите на Китай за „един пояс-един път“, които включват и страни от Близкия изток. Нещо като „с един куршум-два заека“. Няма как тези събития да не се отразят на световния мир и тук въпрос дали Катар ще остане домакин на световното по футбол през 2020г не е толкова съществен. А ако се реализира старата идея на държавния секретар Кондолиса Райс за „големия Близък изток“ т.е. за промяна на границите, тогава косите и на нашите политици трябва да се изправят. Компенсации за отнети територии няма как да не ни засегнат. Защото един разделен Ирак, една парцелирана Сирия, един Кюрдистан, една уязвена с нови граници Турция или Йордания с териториални придобивки, например, дали няма да ни причинят териториални беди? Отмина времето на конспиративните теории.Случващото се не е конспирация, а просто цел.
Нормално е да следва въпрос дали ЕС има идея как ще се ситуира в новия ред, който се налага без съмнение? Засега остава впечатление, че и ние, и Брюксел не се вписваме кой знае колко успешно в процесите, които текат в Близки изток, кюрдския въпрос и поведението на Турция. Дано се намерят сили да не останем само обект в нечии сценарии. Това си го живеем вече десетилетия. Но ако Доха е сигнал, че малките нямат думата за собствени идеи и политики, дори и да са богати, тогава какво? Натиск, изолация и „налягане на парцалите“? Тъжно. Следват мигрантите и терорът на европейска земя.