/Поглед.инфо/ Отношението към приватизацията в руското общество, меко казано, не е еднозначно. Много слоеве от населението и досега не са я приели. За жалост това обстоятелство се отразява и на руската държавност. Защо? Работата е там, че основните бенефициенти на приватизацията станаха такива, не защото се занимаваха с класическо предприемачество, а поради близостта си към властта – заради това, че са доказали вярност и преданост. Често такива стават не най-законопослушните и високонравствените граждани. И получиха затова имущество – не за десетки хиляди, а за милиарди долари. Е, на тези, на които им провървя – за стотици милиони...
Те не можеха да управляват, а и не искаха. Защото всяко управление изисква квалификация, т.е квалифицирани управители. А те са опасни – може да направят нещо, което често неграмотните собственици няма да разберат или забележат, а и могат и да се лишат от активи. По-добре да има повече или по-малко постоянни загуби, които на фона на началния обем активи да не са толкова забележими в началото. И какво трябва да се прави в подобна ситуация.
Правилно – трябва да се решат две основни задачи.
Първата е да се прибавят към естествените загуби от глупавото управление активите от загубите от попадането на капитала в собствения джоб. Но как се компенсират тези загуби? Много просто! Трябва, използвайки се образуваният финансов ресурс, да се корумпират държавните чиновници (още повече, че много от тях спят или искат да бъдат корумпирани) и да се компенсират загубите от бюджета. Или от държавните банки (търговските дават все по-малко и по-неохотно заради нарастването на загубите и дълговете).
Второ – трябва да се води борба с тези реални предприемачи, които чрез своята конкуренция увеличават загубите. Т.е. да се прокарва такава държавна политика, която да ликвидира всички реални предприятия, които работят в страната. Нищо лично, просто бизнес!
Бедата е само в това, че понеже в страната е настъпила криза, вече от пет години, парите в бюджета стават все по-малко. Какво да прави? Остава единственият вариант – да си спомним младостта и да започнем приватизацията отначало. Държавни активи не дават, така че може да се ограбят тези, които незнайно защо още работят. Под защитата на вече корумпирания държавен апарат. При това, понеже ситуацията се влошава доста бързо, трябва да се граби в прилични размери.
Това е всичко, как да го кажем, теория. Теория, която излагам вече дълги години. Но в последно време нещо са се увеличили конкретните примери, при това и мащабът им расте. Последната история, за която вече съм споменавал е опитът на предприемача Мазепин за гризне от „Толиатиазот“. Но най-интересното, от гледна точна на основната тема в настоящата статия, е историята на „успеха“ на самия Мазепин, който е ярка илюстрация на описаната горе теория.
Да започнем с това, че Дмитрий Мазепин през 2008 г. получава 90,02% от „Воскресенски минерални торове“ на стойност 382 млн. долара от компания „Уритранс“. Покупката се осъществява с помощта на кредит на „Сбербанк“ от три млрд. рубли, при това, че тогава Мазепин вече си има задължения пред банката на стойност от 70 млн. рубли. Междувременно побеждавайки на търга „Газпром“, Мазепин получава пакет акции от Кирово-Черепицкия химически комбинат. (КЧХК)
Основните активи от двата завода впоследствие са изведени чрез други предприятия. „Завод за минерални торове“ и кипърската „Асетхил Холдинг“ и се присъединяват към Акционерно дружество „Уралхим“.
След това КЧХК е на практика ликвидиран, а дейността на „Воскресенски минерални торове“ през 2009 г. е спряна по изискване на „Ростехнадзор“ заради многочислени нарушения. Тогава в резултат на сделка с РЕНОВА, а също със заети средства, Мазепин получава 9,76% от Толиатинския амонячен завод. През 2009 г. задълженията на „Уралхим“ на Мазепин пред „Сбербанк“ съставя около пет милиарда рубли.
В ролята си на основател и основен бенефициент на „Уралхим“ (напълно принадлежащ по документи на кипърски офшорки), Мазепин през декември 2013 г получава 20% от „Уралкалий“, най-големият производител на минерални торове в страната. Стойността на сделката се оценява на 4 милиарда долара, за нея Банка ВТБ предоставя на Мазепин кредит от 4,5 млрд. долара под залог на акции от получения актив. Днес дългът на „Уралкалий“ е 5,5 млрд. долара, от които 2,46 пред „Сбербанк“, а пакетът получен от Мазепин, в това време е паднал на цена до 1,2 млрд. долара, в това число заради многочислените „непланирани“ разходи – на предприятието се случват технически аварии, а по изискване на руския президент то е задължено да разсели жителите на град Березники в Пермска област, които живеят в близост до срутванията на земята, образували се от добива на предприятието.
Днес АО „Уралхим“ е ултракредитирана компания. Дълговете на холдинга, в това число и за получаване в кредит на акциите на предприятието „Уралкалий“ се оценяват на 253 млрд. рубли. Тази сума почти петкратно превишава обема на печалбите до изчисляване на разходите.
Такива ми ти работи. В смисъл, такива ми ти управления на активите. И е разбираемо, че ако нещо сериозно не се отхапе, то ще има сериозни проблеми. И нека после някой ми каже, че историята на Мазепин не е типична за 90-те години! Тя е просто едно към едно се повтаря в най-различни отрасли, до които момчета като него са успели да се докопат. Т.е. практически в цялата икономика на Русия. Не е странно, че при нас е криза, след като такива майстори управляват нашия бизнес и нашата икономика.
Превод: Поглед.инфо