/Поглед.инфо/ Преминалите преди седмица преговори между президента на Русия Владимир Путин и неговия естонски колега Керсти Калюлайд предизвикаха нервна реакция в Прибалтика. Литовският външен министър Линас Линкявичус осъди Талин за това, че не е информирал отрано своите съседи за посещението. Дипломатът е убеден, че такова поведение разклаща единството на Балтийските държави. Защо това посещение така болезнено се прие в Прибалтийските републики и съществува ли единство сред тях?

Външният министър на Литва Линас Линкявичус призова Естония занапред да координира действията със съседните държави и внимателно да влиза в диалог с Русия, за да не разклаща единството на Прибалтийските държави. Така министърът реагира на срещата в Кремъл между президента на Русия Владимир Путин и естонския му колега Керски Калюлайд миналия четвъртък.

„Обичайно ние се координираме и действаме обединено. Това винаги е по-ефективно, защото винаги има опити да ни разделят и да проверят единството на европейските или Прибалтийските държави”, заяви Линкявичус.

Министърът заяви, че Талин не е представил детайлна информация за предстоящото посещение и изрази надежда, че Естония ще направи това по-късно. Според него на тази среща Русия иска да демонстрира отсъствие на изолация и „да създаде впечатление за обичайно сътрудничество, за което подобни посещения способстват”.

Срещата стана първата след почти 11 години прекъсване. „Отсъствието на връзки между официалните лица, официалните органи, между съседите – това разбира се, е ненормално”, заяви Путин в началото на преговорите с Калюлайд, отбелязвайки, че заради недостига на редовни среща стокооборотът между страните се е снизил двойно.

В самата Естония посещението се възприе нееднозначно. Председателят на парламента Хени Пилуаас нарече посещението нарушение на договореностите „за общия европейски модел на поведение”. Привържениците на посещението видяха в действията на своя лидер сигнал за готовността на Талин да възстанови двустранните отношения със съседа си.

Самата Керсти Калюлайд обясни посещението си в Москва с нуждата да се води диалог със съседната държава. Повод за посещението бе откриването след реновация на естонското посолство.

Лидерът на литовската лявоцентристка партия на Труда Виктор Успаски нарече изказването на Линкявичус изгодно „за някакви политически вътрешни игри”. „Това е някакво подпяване. Балтийските страни са независими, свободни. Ако им се иска да координират своите действия, никой не им забранява. Но ако някои иска да води своята свободна политика, то тогава никой не трябва да забранява това или някак да настройва към обратното”, заяви Успраски.

На свой ред общинският съветник от Талин, центристът Владимир Велман чу в заявлението на Линкявичус „определена ревност от литовските съседи, заради това, че Естония е осъществила пробив, който засега Литва и Латвия не са успели.

„Не виждам във въпросната среща между президентите на Русия и Естония нуждата от предварително съгласуване между балтийските лидери. На тази среща нямаше подписани никакви документи и нямаше постигнати никакви договорености. Това бе посещение от вежливост, среща между хора, които отдавна не са се виждали и просто са си поговорили”, заяви Велман.

Успаски одобрява посещението, което в бъдеще може да способства за стоплянето на отношенията между двете държави.

„Приветствам действията на ръководителите не само на Европа, но и на всички държави, които търсят възможности за диалог. Такива заявления на Линкявичус практически провокират ответна реакция. Ако сееш зло, то задължително ще пожънеш такова. Ако сееш опасения и внимателно отношение към Русия, то задължително ще получиш същото от Русия”, пояснява политикът.

Успаски напомня, че в Литва предстоят президентски избори и през май страната ще бъде оглавена от нов човек. Той изразява надежда, че следващият лидер в бъдеще също ще посети Русия. „Само мога да приветствам подобни неща”, признава политикът.

Отбелязваме, че в началото на юни президентски избори също ще се проведат в съседна Латвия. Кандидатът от управляващата коалиция Егилс Левитс признава, че не е готов да проведе среща с Путин поради следването на единната политика на ЕС по отношение към Русия. „Силната страна на външната политика на Латвия е, че латвийската политика винаги тече в контекста на общата европейски външна политика”, заяви Левитс.

Що се отнася до въпроса за единството на Прибалтийските държави, то, според Велман, се разсипва при опасение, че някоя от страните ще задмине другите. Впрочем, той е уверен, че подобна риторика няма да повлияе на естонско-литовските отношения.

„Няма балтийски хор, има балтийски солисти. Някъде някой ще изкаже недоволство, но до голяма степен не мисля, че това заявление ще окаже влияние на отношенията между Прибалтийските държави. Тези отношения са меко казано странни. Дълги години бях член на Балтийското събрание. Беше ни достатъчно сложно да постигнем консенсус по някои въпроси. Само демонстрирахме външно, че сме уж единни. Всъщност всяка от трите Прибалтийски държави като цяло водят своята вътрешна политика, но външният курс се определя от страните в ЕС и НАТО. Затова и внимателно бих използвал термина единство на Прибалтийските държави”, обобщава Владимир Велман.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели